За патриотизма, който не е декоративен

Защо да гласуваш е по-патриотично от това да играеш хора̀ пред Народния

Снимки: Етюд-и-те на София

Знаеш ли, че в неделя се проведоха избори за президент и вицепрезидент на България?

Не, сериозно питаме – понеже има хора, които даже не са разбрали. След преброяването на гласовете официално поставихме антирекорд – най-ниската избирателна активност в демократичната ни история! И то насред геополитическата и икономическа криза, която е обхванала света. Това е важно, понеже, освен че сме по-по-най, били сме на три морета и всяко хлапе знае, че сме на географски кръстопът – ние сме част от световните процеси. А кой е човекът, който те представлява в тези процеси, който е лицето на държавата ти пред останалите народи, който, ако се наложи, командва и взема стратегически решения в защита на страната? Президентът. Изумително е как българинът мъдро клати глава пред телевизора, дъвче луканка на промоция и всичко вече е разбрал за световния ред и маскарите, които го определят – затова не си прави труда да гласува.

Човек ще рече, че не политици, ами анестезиолози управляват този народ. Ходи обаче българинът по казина и будки за фишчета и билетчета, че може да му се усмихне животът един ден. Дава пари, защото е „царят на играта“, но отказва да бъде господар на собствената си съдба. Хем е изнервен, хем е обиден, хем е свръхинформиран, хем от него нищо не зависи,

хем е доволен и така да си останат нещата, защото иначе ще стане по-зле.

По новините гледа как Европа пламти от енергия и от сблъсъци. Нещо се случва. Но то пак ще да е конспирация и накрая тези, дето много-много буйстват, си изпатят. За сметка на това преклонена главица сабя не я сече. Една от най-ужасните български поговорки, превърната в национален идеал. И като споменахме думата „идеал“ – същият този българин иска да се учат, ако може, само Ботев и Вазов. Кичи Левски по чорапи, прасци, тениски, ключодържатели и маникюри. Посреща тленните останки на цар Самуил. Чете „Бай Ганьо“ като наръчник. И явно нито едно от реалните послания, с които тези имена отекват и до днес, не пробива до съзнанието на народа. Патриотизмът не е декоративен – той се прилага всеки ден.

Не като танцуваш хора̀ пред Народния театър, а като гласуваш например.

И не е като да няма примери, за които да се огледаме. Не само назад в миналото, ами и около нас. На няколко километра. В Сърбия, където избирателната активност в същия ден достигна близо 70%, и то благодарение на студентското протестно движение. Същите джен зита, които щяха и тук да поведат революцията, но нещо се разсеяха, а и народът мъдро им рече, че са много млади, за да се правят, че разбират от политика. По-добре да си наляга парцалите това поколение, „което нищо не знае, понеже не е живяло по Бай-Тошово време“. Ето ги, студентите от НАТФИЗ например, и те скоро ще мирясат с това търсене на справедливост и права, след като институциите и министрите им покажат

непоклатимостта и несломимостта на системата.

Но понеже този текст звучи мрачно, тъй като „зимният сън“ на народа (четете го с разбиране този Ботев, бе!) понякога ни отчайва, нека да завършим с надежда. На 1 ноември – в неделя, е балотажът. Още има шанс за реален избор, затова гласувай!

АНТИСКРОЛ: Нещата, които ни вдъхновиха тази седмица #4

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.