Изнервящи градски типажи

От тротинеткаджиите до Монтесори майките – откриваш ли се в някой от тях?

Животът в градската джунгла предполага съжителство,

а понякога и сблъсък с всякакви породи едри бозайници. Някои от тях се държат като хищници, други ти натякват, че са растителноядни, трети ти лазят по нервите по ирационални причини. В следващите редове ще говорим за най-изнервящите типажи градски хора, които срещаме всеки ден в столицата. Не се обиждай, ако се припознаеш в два-три от тях – никой от нас не е перфектен и всички сме част от кръговрата на градския живот.

Пушачи – категорично вредни обитатели на нашия естествен хабитат.

Не си Моника Белучи в „Малена“, не си Жан-Пол Белмондо във филм на Годар, не си Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“. Т.е. не си секси, докато пушиш.

Разбира се,

има обособени зони, в които можеш да си скъсяваш живота на воля,

но разходка със запален фас по улиците или спешното пушене, докато чакаш изнервено на опашка, седиш на съседната маса в ресторанта или цъкаш в телефона, докато детето играе на площадката, е изключително неприятно.

Тротинеткаджии – хем опасни, хем досадни.

Електрическата тротинетка е неидентифициран превозващ обект. Така и не става ясно по кои правила се движи – тези на пешеходците или тези на колите. Къде се движи – на тротоара или насред улицата? Отговорите, изглежда, всеки сам си прèценя, защото

поне веднъж седмично всички сме застрашени от челен сблъсък с тротинеткаджия.

Най-непоносима е гледката на невръстно дете, засилило се абсолютно безразсъдно направо през минувачите. Идва ти да му вземеш на калпазанина и тротинетката, и джобните за мола поне до края на месеца. За вида Hipsterius Trotinetcus дори не говорим – той е толкова зает да бърза към колцентъра, в който работи, че няма време да провери дали по пътя не е премазал някой беден столичанин.

Паркиращият на тротоара – това е подвид на софийския Бай Ганьо,

от породата „аз само за малко“. Близки роднини с Каращия в насрещното, който „тука живее“. Ама какво мрънкаш, бе, ще се съобразиш – казва той на теб, не ти на него. Той спира тържествено където му падне,

защото иначе трябва да походи някакви пет минути, а е зает човек.

Майките с колички, хората със затруднено придвижване, обикновените пешеходци да му мислят. Той е царят на градската джунгла, който може да си забие знамето и да си спре колата, където му е удобно насред столицата.

Кучкари – тяхното куче не хапе, не лае, не гледа лошо,

няма да ти направи нищо, така че какъв ти е проблемът, че точно в момента ти лигави панталона или ти препикава пейката. И то душа носи, а ти – само претенции.

Кучкарят очаква всички да се съобразят с него и кучето му.

Ако някой не го направи, значи е чудовище. Страх те е? Това е, защото си невеж. Имаш алергия? Скрий се някъде. Просто не те кефят кучетата? Иди на екзорсист.

Монтесори майки – чиито деца са гении.

Ако искаш да имаш ниско самочувствие, само чуй тодлърът Матео-Лео колко езика говори, как тренира плуване, тенис и фехтовка, докато рисува репродукция на Пикасо. Това е, защото живее и се храни органично,

желирано мече е опитал само веднъж по погрешка

и организмът му моментално го е отхвърлил, възпитан е, грамотен е и вече проявява интерес към стоковата борса. Възпитаник е на елитна ясла, сега е в елитна детска градина, а след това направо ще поеме част от семейния бизнес.

Вегани – няма как да не знаеш всичко за тях,

защото те постоянно те информират. Веганът съобщава, че е такъв, малко след като си каже името. Постоянно ти тика под носа

морковени торти, вегански бонбони,

търкаляни в кокос, лещени кюфтета и луканка от цвекло. Отношението му към всеядните хора е подобно на отношението на испански мисионер към южноамериканско племе през XVI век. Много от нещата, които казва, са верни, но по някаква причина така те изнервя, че ти идва да опечеш един агнешки бут веднага след срещата.

Продавачката – която си говори по телефона през цялото време

и те гледа така, сякаш си ѝ влязъл в хола, докато е по пеньоар. Не поздравява, не се интересува имаш ли нужда от нещо, а докато те обслужи, изсумтява цялата българска фонетика. Нейният естествен враг е свръхлюбезният клиент. Колкото по-агресивно ведър е той, толкова повече се стъжнява нейното състояние. Няма никой доволен в тази интеракция, само скапано настроение до края на деня.

София понякога е абсурдна и шумна екосистема,

която изпитва границите на нервната ни система. Но зад всеки дразнещ типаж стои някой като теб – обитател, който се опитва да оцелее насред трафика, стреса и изненадите на деня. Можем да се изнервяме на чуждите пороци, но мястото ни в нечий „списък“ е гарантирано. Затова заедно с възпитанието е добре, като излизаме сутрин от къщи, да не забравяме самоиронията. Така и типичните за ареала, и мигриралите от нас видове ще се чувстваме една идея по-спокойни насред градската джунгла.

„Скъпа“, София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.