Есента е тук – ето пет албума, с които да я посрещнеш

Най-красивият сезон настъпи, а ние отново ти помагаме да се потопиш в магията му с малко хубава музика

Редакция и превод от английски: Кристияна Бурдева

Есента има свой начин да се промъква в ежедневието ни.

Няма конкретен звук, който да я бележи, всичко е в малките детайли. Слънцето залязва все по-рано, сякаш нарочно ни напомня, че лятото си отива, въздухът се променя, а вечерите вкъщи започват да изглеждат все по-привлекателни.

Заедно с тях идва и внезапното желание отново да слушаме песни, които сякаш принадлежат на друг живот.

Това е сезон на преход. Лятото, от друга страна, звучеше по съвсем различен начин. Има албуми, които сякаш са създадени за дъждовните дни. Други носят онази носталгия, която ти прави компания и те успокоява, когато навън, почти без да усетиш, вече е станало тъмно. Ето пет от тях, които си струва да пуснеш тази есен.

Fleet Foxes – Crack-Up

Crack-Up превръща есента в състояние на духа. Албумът на Робин Пекнолд се появява след период на дълбоко вглеждане в себе си, а заглавието му е взето от едноименния текст на Ф. Скот Фицджералд. Самият музикант обяснява, че препратката идва от усещането да си „счупен“ отвътре. Трудно е да измислим по-точно описание на онова време от годината, когато можем да се чувстваме едновременно носталгични и спокойни, меланхолични и изпълнени с енергия и желание за ново начало. Хармониите и акустичните китари на Fleet Foxes сякаш минават през кафяви пейзажи, мокри от дъжда и огрени от есенната светлина. Време е да забавим темпото и да започнем да си подреждаме нещата.

Bon Iver – For Emma, Forever Ago

Почти невъзможно е да говорим за този албум, без да си представим първите истински студени дни. For Emma, Forever Ago се ражда по време на доброволната изолация на Джъстин Върнън в една хижа в Уисконсин, където той прекарва три месеца в тишина, физическа работа и самотни записи. От този период се появяват песни за болката, загубата, носталгията и нуждата да започнеш отначало.

Така се ражда и един от албумите, определили т.нар. акустичен инди звук.

Тази история, както и самата музика сякаш се случват точно преди истинския студ – в онзи момент, когато усещаш, че нещо предстои да се промени. Кристалният глас на Върнън и пестеливата продукция създават усещане за интимност: всеки звук, всяко докосване, движението на пръстите по китарата, дъхът в микрофона – всичко е сякаш съвсем близо до теб. Нямаш никакво желание да излизаш. Искаш само да прекараш няколко часа насаме със собствените си мисли. А и те понякога имат нужда от саундтрак.

Beach House – Depression Cherry

Този албум е есента в най-мечтателния ѝ вид. Beach House, както винаги, създават свят, който сякаш виси между реалността и съня – от синтезатори, плътни китари и мелодии, които идват отдалеч. Паметта, загубата, преходността и най-вече усещането за необратимостта на времето са сред темите, които самите музиканти свързват с албума. Дори заглавието носи същата двойственост. Depression и Cherry са две думи, които едва ли бихме сложили една до друга, но тук се събират, за да създадат нещо едновременно красиво и меланхолично. Именно това противоречие го прави толкова есенен. Защото есента е и това – красотата на нещата в момента, в който започват да се променят. Златната светлина е тук, но знаем, че няма да остане задълго.

Lord Huron – Long Lost

Четвъртият албум на групата от Лос Анджелис е потопен в носталгия, някъде между миналото, спомените и въображението. Бен Шнайдер го описва като желанието да ти липсва нещо, което може би никога не е съществувало точно така, както си го спомняш. Long Lost не разказва само за нещата, които сме изгубили, а и за онази странна носталгия по места, епохи и хора, които може би познаваме единствено от собственото си въображение.

Това е пътуване през размит спомен,

а ти, малък есенен пътешественико, можеш само да продължиш да караш без конкретна посока, с надеждата слънцето да изчака още малко, преди да залезе.

The War on Drugs – A Deeper Understanding

Това е истински саундтрак за пътуване по почти празен път, докато небето зад предното стъкло постепенно потъмнява. Албумът е за търсенето, за опита да намериш равновесие, докато всичко около теб продължава да се променя. Меланхолията никога не те завладява напълно, а просто остава някъде на заден план. Това не е онази неподвижна тъга, която усещаш, докато гледаш дъжда през прозореца. Това е тъгата, която идва, докато си на път и мислите ти постоянно се връщат към мястото, от което си тръгнал. A Deeper Understanding е сезонът на мокрите пътища, когато лятото окончателно е отстъпило място на нещо съвсем различно.

Може би в крайна сметка есента не е просто меланхоличен сезон.

Тя е моментът, в който започваме да усещаме времето по-осезаемо – промените, които идват, и нещата, които избираме да вземем със себе си.

Саундтракът на раздялата

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.