Mark Knight за завръщането в YALTA, Toolroom и живота зад пулта

Срещаме се с него няколко дни преди да открие новия сезон на YALTA

Mark Knight няма нужда от особено представяне пред хората, които отдавна следят house сцената.

Вече повече от 30 години той е зад пулта, а Toolroom – лейбълът, който създава заедно с брат си, се превърна в едно от разпознаваемите имена в съвременната house музика. На 26 септември Knight се връща в София за откриването на новия сезон на YALTA CLUB, този път за специален back-to-back-to-back сет с Chus & Ceballos. Тримата не са заставали зад един пулт от 2019 г., когато последно се срещат на българска сцена, така че седем години по-късно отново ще ги видим заедно в София. Преди срещата им си поговорихме с Mark за българската публика, дългите сетове, музикалната химия между трима артисти, която се случва в движение, и онова, което все още го кара да пуска музика с желание след толкова години.

Идвал си в България много пъти – от Cacao Beach до YALTA. Какво те кара да се връщаш отново при българската публика?

Винаги съм имал много добра връзка с България. Идвам от доста години и през това време сме имали страхотни вечери заедно. Cacao Beach, разбира се, YALTA – натрупаха се много хубави спомени.

Най-много ми харесва, че българската публика наистина разбира от музика. Това е важното. Можеш да застанеш зад пулта и да се разгърнеш, вместо просто да пуснеш десетте най-популярни парчета за момента. Можеш да поемеш в различна посока и хората ще те последват. Винаги съм се радвал да идвам тук. Когато видя България в календара, реакцията ми е: „Да, супер“. Знам, че ни предстои добра вечер.

Откриваш новия сезон на YALTA заедно с Chus & Ceballos, седем години след последния ви общ сет. Какво си спомняш от онази вечер и какво очакваш този път?

Да, това беше SOLAR Christmas през 2019-а, нали? Лудост е, че са минали седем години, защото изобщо не ми се струва толкова отдавна. Познавам Chus и Pablo от много време и сме били заедно зад пулта доста пъти, така че нямам търпение отново да сме тримата. Те са страхотни DJ-и. А това е особено важно при такъв тип сет

– искаш хора, които реагират на случващото се в момента,

вместо всеки да пристига със списък от парчета, които непременно иска да пусне. Не виждам смисъл да се опитваме да повторим предишната ни среща. Оттогава се случиха страшно много неща – както с нас, така и с музиката. Ще влезем в клуба, ще усетим публиката и ще видим накъде ще поеме вечерта. Именно това ми е интересно. Честно казано, нямам представа какво ще се случи.

Back-to-back-to-back сетът може да бъде доста непредвидим, особено когато трима артисти имат различен почерк. Влизаш ли с някакъв план, или оставяш другите да определят посоката?

Не особено. Ако планираш всичко предварително, губиш смисъла на самия back-to-back. Разбира се, имаш обща представа на какъв етап от вечерта си и какъв тип музика носиш със себе си, но оттам нататък трябва да слушаш какво правят останалите. Това е интересното за мен – някой пуска нещо и веднага си мислиш: „Добре, имам точното парче за това“. А след това изведнъж сменя посоката и трябва да измислиш друг ход. Когато сте трима, вероятно ще се случва още по-често. И това е хубавото. Не искам предварително да знам какво ще избере Chus, както и той не трябва да знае какво съм подготвил аз. В противен случай спокойно можем да направим три отделни сета.

Повече от три десетилетия си част от house сцената, а Toolroom се превърна в глобална платформа. Какво все още те вълнува, когато застанеш зад пулта?

Да открия страхотно ново парче. На сто процента. Това изобщо не се е променило. Чувам нещо и веднага си мисля: „Това е много добро“. Искам да разбера как ще прозвучи на голяма озвучителна система и как ще реагира публиката.

Вероятно сега съм по-обсебен от търсенето на музика, отколкото когато и да било.

Има толкова много материал, че това едновременно е яко и малко плашещо – трябва да преминеш през огромно количество записи, докато стигнеш до нещо наистина специално. Но когато го намериш, тръпката е същата. След това идва моментът, в който го чуваш в клуб. Можеш да си седиш в студиото или да го слушаш в колата и да си мислиш, че е страхотно, но докато не го чуеш пред публика, няма как да знаеш. Именно това все още ме държи.

В музиката ти винаги се усеща връзка с house, funk, soul и disco, но същевременно си много близо до това, което се случва на съвременния дансинг. Как решаваш кои идеи от миналото си струва да върнеш?

Всъщност изобщо не мисля в тази посока. Не си казвам: „Сега ще върна това“. Просто това е музиката, която винаги съм слушал. Още преди house-а бях луд по soul, funk, disco и всичко около тях, така че е напълно естествено тези влияния да се появяват в нещата, които създавам. И до днес слушам много стари записи. Има парчета отпреди 30–40 години, при които аранжиментът и начинът, по който са изсвирени, са просто невероятни.

Но е важно да направиш нещо свое с тази идея.

Не искам просто да взема старо парче и да го копирам. Какъв е смисълът? Оригиналът вече съществува и вероятно е по-добър. По-скоро може да чуеш нещо ново в него – бас линия, акордна прогресия или интересен начин на аранжиране – и да си кажеш: „Тук има нещо“. След това вземаш тази идея и я повеждаш в друга посока. При мен обикновено така се случват нещата.

Toolroom се превърна в място, където нови артисти могат да намерят своята публика. Когато някой млад продуцент привлече вниманието ти, какво те кара да си кажеш: „Да, това е за Toolroom“?

Трябва да има идея. В момента има страшно много технически добре направени записи. Честно казано, нивото на продукцията е абсурдно високо. Някой може да се занимава с продуциране от две години и вече да прави музика, която звучи невероятно изпипано. Но това само по себе си не означава, че имаш добър трак.

Аз търся нещо, което ще остане в мислите ми.

Какъв е hook-ът? Каква е идеята? Какво ще ме накара да си спомня за твоя запис, след като съм чул още 50 през същия ден? И със сигурност не търсим копие на нещо, което вече сме издали. Това е едно от най-важните неща, които казвам на хората в Academy. Не гледай какво се представя добре в Toolroom и не си мисли: „Ще направя нещо подобно“. Ние вече издаваме този артист. Не ни трябва втори. Покажи ми какво е твоето. Това е много по-интересно.

След толкова години по фестивали и клубове по целия свят какво все още може да те изненада зад пулта? Има ли публика или момент, който може изцяло да промени посоката на сета ти?

О, да – постоянно. Можеш да влезеш в клуб с ясна представа как искаш да протече вечерта и още след първите няколко парчета да разбереш, че това изобщо няма да се случи. Затова никога не съм разбирал идеята сетовете да се планират до последния детайл. Как да го направиш? Още не си видял публиката, не знаеш какво ще направи DJ-ят преди теб и не знаеш каква ще бъде атмосферата. Понякога избираш даден запис почти като тест и той изведнъж разбива. И си казваш: „Добре. Ясно. Натам отиваме“. Друг път имаш парче, което през последния месец е предизвиквало страхотни реакции навсякъде, но го пускаш и… нищо. Няма проблем – продължаваш нататък.

Това е да бъдеш DJ.

Постоянно вземаш малки решения в движение. И точно затова никога не става скучно. Колкото и години да си в тази среда, няма как напълно да предвидиш реакцията на една зала, пълна с хора. Точно това те държи нащрек.

Елица Попова: най-легендарният фейсконтрол на София

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.