Inner Space: Burnout, или синдромът на професионалното прегаряне

Как да разпознаем първите сигнали и да си върнем енергията, преди да е станало твърде късно

Животът на бързи обороти, препълнените графици, постоянният шум на града и амбицията винаги да бъдем в крак с всичко неусетно изчерпват вътрешното ни гориво. Понякога умората спира да се лекува с един уикенд сън, а любимата работа и дори приятните ангажименти от ежедневието започват да ни тежат.

В този издание разглеждаме темата за синдрома на професионалното прегаряне, добре познат с определението burnout.

Това е онзи тих процес на емоционално и физическо изтощение, който често подценяваме, докато не стане твърде късно. Автор на материала е Маргарита Белоконска – магистър по психология от Виенския университет, когнитивно-поведенчески психотерапевт и член на hOUR SPACE Mental Health Hub. Маргарита притежава дългогодишен международен професионален опит в областта на управлението на човешки ресурси в големи компании в ИТ и финансовата сфера. Специализирала е психотерапия в няколко школи – неорайхианска психотелесна психотерапия, когнитивно-поведенческа и позитивна психотерапия. Точно затова експертизата ѝ е много точна и обяснява всички аспекти на това състояние, както и начините да се справим с последствията стъпка по стъпка. Приятно четене!

Burnout: Синдромът на професионалното прегаряне:

Как да разпознаем ранните симптоми, защо съвременният градски живот го ускорява и как да възстановим баланса.

Автор: Маргарита Белоконска

Синдромът на професионалното прегаряне (burnout) се проявява с хронична умора, емоционално изтощение и загуба на мотивация. Градският начин на живот го ускорява чрез постоянен стрес, липса на почивка и социална изолация. Възстановяването изисква осъзнаване, промяна на навици и грижа за психичното здраве.

Какво представлява професионалното прегаряне и откога се говори за него

Терминът burnout (на български професионалното прегаряне или професионално изчерпване) е използван за първи път през 1974 г. от психотерапевта Херберт Фройденбергер, който го описва като състояние на психическо, физическо и емоционално изтощение при хора, работещи в емоционално напрегната среда. Дълго време този феномен се е свързвал основно с професии, които изискват постоянен контакт с хора – лекари, учители, социални работници, като се предполага, че всеотдайната грижа за другите води до загуба на представата за границите на собствените ни възможности. В резултат се стига до изтощение, липса на мотивация и загуба на удовлетворение. В днешно време Световната здравна организация го признава за феномен или синдром, но не го класифицира като медицинско заболяване. 

Как се стига до burnout и какви са най-честите симптоми

Състоянието на burnout настъпва постепенно, като често би могло да се развие дори в рамките на една или две години. То преминава през различни фази, като при липса на навременни мерки е възможно да премине в различни тревожни или депресивни състояния.

Какви са първите признаци?

Синдромът на прегарянето не изглежда еднакво при всички – първите признаци могат да са различни за всеки човек. Въпреки това, когато се говори за него, специалистите обръщат внимание на четири основни области.

Физически симптоми. Едни от най-честите симптоми са главоболието, безсънието, храносмилателните проблеми (включително гаденето), болките в гърба и врата, замайването и шумът в ушите, както и хормоналните проблеми – например нарушенията в цикъла при жените.

Емоционални симптоми – психическо изтощение и усещане за липса на енергия. Чувстваме се претоварени и напрегнати, става ни все по-трудно да вземаме решения, не изпитваме желание и мотивация за работа. Усещаме, че сме много по-раздразнителни, и реагираме остро дори на дребни наглед неща, вече сякаш не умеем да се отпуснем и да си починем. 

Намалена лична ефективност и спад в постиженията. Независимо колко часа работим и колко усилия полагаме, не успяваме да постигнем желаните резултати; качеството на работата ни спада и допускаме нетипични за нас грешки. 

Негативно отношение към работата и неудовлетвореност. Много често развиваме негативно или цинично отношение както към хората (колеги, клиенти, пациенти), така и към работата, която доскоро сме харесвали, и може да изпитаме чувства на безразличие, огорчение и вътрешна празнота. 

Стресът е неизбежен, но burnout не е. Какви са причините за професионалното прегаряне

Важно е да подчертаем, че стресът и високите професионални изисквания невинаги водят до burnout. Това се определя по-скоро от комбинация от индивидуални компоненти (свързани с нашето детство, лична история, вярвания, навици и ценности) и социални и организационни фактори на работното място. Част от индивидуалните характеристики, които могат да играят роля на рискови фактори, са склонността към перфекционизъм, високите изисквания към себе си, силната ангажираност, стигаща до идентификация с работата, страхът от загуба на работното място, неудовлетворителна работна атмосфера, конфликтите на работното място.

Защо съвременният градски живот ускорява прегарянето – невидимите стресови фактори в града

Големите градовете се характеризират с непрестанен шум, визуален хаос, пренаселеност и влошено качество на въздуха. Излагането на тези стимули поставя мозъка ни в продължително състояние на висока възбуда или реакция „борба или бягство“, което променя начина, по който той обработва стреса. Това може да доведе до по-трудно справяне с други стресови фактори и умствена умора, които да допринесат за професионалното изчерпване. Като жители на големия град често сме изправени пред много високи изисквания, натоварени работни графици, множество лични ангажименти и дълги пътувания до работа.

Културата на „постоянното бързане“ често води до твърде малко време за възстановяване,

хобита или социални контакти, които са изключително важни за предотвратяване на професионалното изчерпване. На пръв поглед парадоксално, гъсто населените големи градове могат да предизвикат чувство на изолация и самота. Въпреки че сме заобиколени от толкова много хора, липсата на дълбоки и истински връзки могат да доведат до чувство на самота и анонимност, които допринасят за стреса и проблемите с психичното здраве. В действителност самотата се счита за новата „епидемия“ в съвременното градско общество.

Градската среда често ни лишава от благотворното влияние на природата. Доказано е, че връзката с природата подобрява психологическото благополучие и намалява стреса, а недостигът на зелени пространства в градските райони ни лишава от този важен източник за емоционална регулация.

Практически подходи за справяне и превенция на професионалното прегаряне

Forest bathing – достъпна практика за възстановяване на психическите ресурси, изчерпани от сензорното претоварване в града.

Терминът forest bathing води началото си от японската практика „шинрин-йоку“, която често се превежда като „горско къпане“ или потапяне в гората. Тук не става дума просто за разхода в гората, а за съзнателно преживяване на горската атмосфера чрез всички сетива. Докосването, гледките, звуците и миризмите на гората ни връщат в настоящия момент, така че мозъкът ни спира да предвижда, да си спомня, да размишлява и да се тревожи. Разбира се, в съвременния начин на живот тази практика невинаги е лесна за осъществяване, но и тук малкото е по-добре от нищо. Не е необходимо да пътуваме надалеч, а просто да отидем в най-близкия парк или друго „зелено“ пространство. Проучванията показват, че дори този досег със зеленина може да подобри настроението ни, да стабилизира сърдечния ни ритъм и дори паметта ни.

Всичко онова, което помага за подобряване на баланса между работата и личния ни живот, може да бъде крачка към подобряване на състоянието ни. Първоначално дори малки стъпки са достатъчни за това – например въвеждане на по-здравословни навици за качествен сън, балансирано хранене и движение на чист въздух. Техниките за релаксация пък, както и физическата активност имат не само благотворно въздействие върху тялото ни, но повишават и психичната ни устойчивост.

Поставянето на здравословни граници между работата и личния ни живот

е друга важна тема, върху която можем да работим. Прости стъпки като ограничаване на служебните имейли и съобщения в извънработно време и отказване на допълнителни задачи, ако вече сме претоварени или ако те ще компрометират времето за почивка. Тук можем да опитаме да си припомним защо сме започнали точно тази работа и коя част от нея ни носи удовлетворение.  Не на последно място е важно да потърсим и социална подкрепа и да говорим открито с близките си за това, през което преминаваме в момента. Поддържането на връзка със семейството и приятелите ни е един от най-важните защитни фактори срещу burnout, защото осигурява емоционална подкрепа, чувство за принадлежност и баланс. 

Нека не забравяме, че да се погрижим за себе си не е слабост, а най-голямата сила.

Burnout ни напомня, че ресурсите ни са ограничени, но изборът да ги пазим е в нашите ръце.

Inner Space: Разкъсано внимание

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.