Записки по Захарий Стоянов

Днес си спомняме за един овчар, революционер, писател, журналист и държавник, чийто живот звучи почти като филмов сюжет

Снимки: Уикипедия

Много е несправедливо, че повечето хора познават Захарий Стоянов (което не е неговото истинско име всъщност)

единствено в ролята му на летописец на Априлското въстание. Неговият принос към Съединението от 1885 г. е не по-малък. Той е сред основните организатори, ръководители и идеолози на това историческо дело. Нека започнем от самото начало. Авторът на този текст има личен интерес към живота и делото на Захарий Стоянов още от ранна детска възраст. В този период много се радвах, когато по празници получавах банкноти от 5000 лв. с неговия лик. Достатъчно стар съм да ги помня, но не съм толкова стар, че със Захарий да сме били съученици. Като дете бях обсебен от историята. Това, което пишеше в учебниците, ми беше крайно недостатъчно и търсех и други източници, за да се обогатя. Прекарвах всяко гостуване у баба ми във Враца, ровейки из големите стари томове на „Записки по българските въстания“ в търсене на главата с убийството на Георги Бенковски. В учебниците пишеше, че е предаден и убит и нищо повече. За мен това не беше достатъчно. Къде е убит, от кого? Трябваше да разбера!

Минаха години преди да науча цялата история. Сами разбирате, че когато излезе филмът на Георги Дюлгеров „Записки по едно предателство“, който разказва не само за убийството на войводата, ами и за това как години по-късно, след Освобождението, Захарий намира дядо Въло, предателя на Бенковски, решен да му отмъсти, но се разколебава и му прощава, аз бях сред първите му зрители. Историята с прошката звучи твърде холивудски, но всъщност е самата истина.

Захарий Стоянов е българският Холивуд.

Само така може да се обясни това, че скоро след убийството на Бенковски Захарий е заловен от турците и при разпитите някак си успява да ги убеди, че е обикновен овчар и няма нищо общо с бунтовниците. Звучи направо невероятно, защото по това време турците потушават въстанието и буквално екзекутират за най-малкото, но българският Холивуд изиграва ролята, която играе успешно цял живот – на обикновен овчар. Захарий минава през няколко затвора. В крайна сметка, вместо да бъде обесен или разстрелян, е изпратен под надзор в родното си село Медвен, където дочаква Освобождението.

Както споменахме, това не е истинското му име. Роден е през 1850 г. в Медвен, Сливенско, датата не е известна и е кръстен Джендо Стоянов Джедев, името Захарий приема в Русе. Детството му е толкова бедно и трудно, че отделя на него близо 200 страници в Записките, където обяснява в детайли бита на овчарския живот, преди да започне разказа за живота си на революционер и участието си в Старозагорското и Априлското въстание. Подобно на останалите живи герои от въстанието, Захарий се включва активно в живота на свободна България и претърпява истинска трансформация.

От преследван бунтовник той се превръща в един от най-влиятелните журналисти,

автори и държавници. Вече споменахме за ролята му в Съединението, освен това става един от големите политици на епохата. Избран е за народен представител и впоследствие дори става и председател на Народното събрание. Най-важното дело в живота му са трите тома на „Записки по българските въстания“, издадени между 1884 и 1889 г. Книгата на практика спасява от забрава подвига на Априлци.

Захарий е и първият биограф на Васил Левски и Христо Ботев, с което изгражда култа към тях в паметта на народа. Въпреки това сред своите съвременници той си създава много и опасни врагове по политическа линия, заради което върви и версията, че не е умрял от отравяне, а напротив – убит е по политически причини. През годините са издигнати и много варианти кой точно и как е причинил смъртта му, но официалните източници твърдят друго. Неговият брат – Вичо Стоянов,

посвещава години в разследване на случая и в крайна сметка отхвърля версиите за отравяне.

Захарий Стоянов винаги е имал лошо здраве и слаб стомах. По време на пътуването си до Париж той консумирал твърде обилна храна, което вероятно е предизвикало фаталния за живота му перитонит. Ще обърнем внимание и на личния му живот, където също извървява пътя от беден овчар до зет на една от най-уважаваните възрожденски фамилии в България. Анастасия Обретенова е дъщеря на легендарната Баба Тонка Обретенова от Русе. Тя е сестра на загиналите революционери Георги и Ангел Обретенови, както и на Никола Обретенов, с когото Захарий е близък приятел. В началото Баба Тонка е твърдо против тази връзка. Тя смята Захарий за „прост овчар“ без благороден произход, който не е достоен за образованата ѝ дъщеря.

Анастасия обаче проявява характер, опълчва се на майка си и се омъжва за Захарий. Баба Тонка по-късно омеква и обиква зет си заради неговото огромно уважение към паметта на синовете ѝ. Захарий и Анастасия имат дъщеря Захаринка. Той е описван като скромен човек, работохолик. Въпреки високите държавните постове той така и не натрупва значително богатство. Овчарчето Джендо, който по-късно става Холивуд

показва, че невъзможни неща няма, стига да имаш силна воля и желание да се развиваш.

Захарий Стоянов се ражда и расте като беден и неграмотен овчар, за да може по холивудски да намери смъртта си като национален герой, уважаван политик в буржоазния Париж. Смъртта му, подобно на тази на Алеко Константинов, изглежда прекралено преждевременна и оставя след себе си голяма липса.

Христо Ботев като гузната ни съвест

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.