Узбекистанско ми е

Оказва се, че пътят към Ташкент минава през автобус 73

Световното първенство беше добър повод да науча повече за някои от дебютантите.

Мондиалът е цял учебник по география и превръща мъжете с посредствени познания за света в истински професори. Не че се хваля, но няма столица в Африка и Южна Америка, която да не знам. Специално за столицата на Узбекистан знаем отдавна поради причината, че името на прекрасния град Ташкент звучи неприлично на български. Колко красиво звучат обаче следващите редове. Узбекистан е перлата на Централна Азия, световноизвестна с приказните си градове по древния Път на коприната. Страната привлича с изумителна ислямска архитектура, древна история, традиционна кухня и уникално географско положение – тя е една от само двете двойно безизлазни държави на море. Познавам хора, които са я посетили и са останали очаровани. Защо тогава все повече узбекистанци напускат родния си край, за да търсят късмета си в България? Вземайки предвид двойната им безизланост, вероятно са били привлечени от възможността да направят България great again и да са на три морета.

Истинската причина обаче е друга и е много проста и тя не е защото обичат да наблюдават от първо лице инфлационните процеси. Оказва се, че пословичното българско трудолюбие вече е само мил спомен. В българската икономика има сериозен недостиг на работна ръка и затова наемаме трудолюбивите узбеки. Статистиката, според която гражданите на Узбекистан представляват най-голямата група чуждестранни работници от трети страни в България изобщо не е преувеличена.

Все повече от тях се вливат в сектор като транспорт, туризъм и строителство.

Узбекистанците са трудолюбиви, лоялни и говорят руски, което сигурно намаля езиковата бариера. Разбира се, че вече най-вероятно са започнали и злоупотребите и издевателствата над тях. Всички млади българи искат да търгуват с крипто или да са инфлуъенсъри. Вече никой не иска да върши обикновени професии, свързани с физически труд.

Специално по отношение на градския транспорт мисля, че узбекистанците биха паснали идеално, защото само човек, който не говори български, е способен да запази спокойствие и силен дух, докато го псуват по задръствания и кръгови. Напоследък все по-често се случва да ги засичам в столицата ни, докато водят неравна битка я с картата на града, я с картата за градски транспорт, я с българския език и каква е разликата между първи вход и един вход.

Онзи ден в любимия на мен и цяла София автобус 73 се натъкнах на 3 екземпляра

– 1 дама и 2 мъжки. Аз съм изключително толерантен към чужденците в страната ни. Както се казва – те са си оставили живота някъде там далече, за да търсят по-добър живот тук, но ако животът тук беше по-добър, нямаше да идват само узбекистанци, ами и американци, канадци, немци и т.н. Да не политизираме темата.

Мисълта ми е, че тези хора имат нужда от помощ, за да се адаптират качествено, а вместо това вероятно ги изсипват по Черноморието и веднага се захващат с това да ги експлоатират. Все пак, щом изконното българско трудолюбие е на боклука, заедно с него си заминават и гостоприемството и човещината. Обратно в 73, алфа-радарът ми изключи третия чужденец от картината и се фокусира върху двойката.

Дамата беше приказно красива, по-красиви от нея са само жените, родени във Видин.

Беше толкова приказно красива, че веднага се отличи с екзотичните си черти. Нейният кавалер не беше нищо особено в сравнение с нея, но то в сравнение с нея и аз не съм нищо особено и съм плешив и грозен даже, а той поне си имаше доста гъста коса. Та момчето беше невзрачно, но изглеждаше скромен и трудолюбив. В погледа му се четеше притеснение, че приятелката му събира толкова много погледи.

Добро момче, бих добавил, е той и сигурно съвсем скоро ще разбере, че няма нищо общо с балканския алфа-мачо, с когото и на двамата им предстои да се сблъскат и да си имат проблеми. Докато ги гледах и изучавах, веднага се замислих, че може би в Узбекистан нейната красота е стандартна и се среща на всеки ъгъл, докато тук се отличава повече. Може пък там да е обратното.

Той да е по-готиният и тя да трябва да го пази.

Нейният кавалер дори може да я мисли за нищо особено и да не я цени. Жалко, ако е така. Трябва да проверя дали и в Узбекистан има програма за обмен с българи. Готов съм да отида там, но дано не разчитат на мен за някаква работа. Аз съм много добро момче, но не съм трудолюбив като тях и е най-добре да пътувам с туристическа виза. Може би единственото решение в случая е да отида в Ташкент и да се уверя лично?

Автобиографично и с носталгия за градския транспорт

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.