Нещата от живота

Как от радиоефира си отиде една епоха

Никога няма да забравя един август на 98-а. С нашите ходехме всяко лято на палатка на язовир Искър. Тогава той беше чист, незастроен и идеален, когато вече бяха спрели картите за бунгалата на Ахтопол. За моите скромни десет годинки този язовир си беше цяло море, а тогава „морето“ хич не ми беше до колене.

Голямата вода и залезите, плюс панираните сърнели на газовото котлонче вечер до палатката си бяха велика работа. Нашите палатки също бяха велики, защото се ходеше за по петнайсет дни и се правеше петзвезден лагер с навес, маса с бяла везана покривка, импровизиран душ и мивка, порцеланови чаши за кафе и сервизи и най-престъпно вкусните пържени филийки с домашно сладко всяка сутрин на изгрев.

На изгрев се ставаше и за да се прехвърлят въдиците, да се метне захранка и всички тези ежедневни неща от курортния делник на едно дете. Филмът „Синьо лято“ си беше в пълен синхрон с всичко това, само дето нашето лято си беше искърско и ни беше чудно.

Имаше и още нещо обаче, което беше неизбежният фон на приключението. Нещо, което, честно казано, е като тези мантри за успокоение от съвременните ню ейдж учения за кармата, любовта и съдбовната предопределеност.

БНР, програма „Хоризонт“ и нивото на река Дунав в сантиметри!

Чуеш ли всеки следобед, когато блажено се изтягаш на влажната трева до въдиците, нивото на река Дунав от лелката с монотонния глас или от чичкото с изнесените съгласни и усетиш ли аромата на къкрещото кафе от кафеварката, си убеден и че слънцето си е на мястото, и че светът няма да свърши, и че със сигурност ще видиш Деян от 5 Б наесен. Сигурен си, че Земята се върти без грешка, а и щом го казват по радиото – спор няма.

Чичкото с познатия глас от радиото всъщност беше Игнат Димитров, който съобщаваше нивото в сантиметри от 35 години. Самият той е пътувал с нощния кораб и се е снимал във филм като русенски търговец на оръжие, но това е една друга история. Бюлетинът се излъчваше всеки ден на три езика след новините на „Хоризонт“ в 15,00 часа в продължение на десетилетия и беше велик точно толкова, колкото сърнелите, сладкото, палатките и ние.

От днес обаче БНР спира излъчването за нивото на река Дунав, защото от всички членки на Дунавската комисия единствено България и Сърбия продължават да информират за него чрез радиоефира. По предложение на новоназначения вчера нов директор на „Хоризонт“ Васил Велев Управителният съвет на БНР е решил да спре излъчването.

А ако някой все пак иска да му стане носталгично, може да се информира за нивото на реката на страницата на Изпълнителната агенция – www.appd-bg.org. Като цяло това не е голяма работа, ще кажете и може би ще сте прави. Едно ниво, една река, няк‘во радио, няк‘во детство. И наистина, като се замислиш – проблем няма.

Само ми е интересно как дядо Стоил, който продава ръчно правени плувки и ножлета до кръчмата в Ново село, до което ходихме пеша от нашия бивак шест километра, за да си купим най-вкусните дини на света, ще влезе на страницата на Изпълнителната агенция.

Сигурно от агенцията си мислят, че той ще цъкне на лаптопа си или на смартфона, а може би ще помоли баба Рада, която продава хляб, веро и вафли за 30 стотинки, от онези, които ти увиват в хартия за вкъщи на бройка, да провери на BlackBerry-то си как стоят нещата. Според агенцията интернетът на баба Рада е неограничен и мегабърз, а може би според агенцията баба Рада и дядо Стоил не ги бОли за нивото на река Дунав в сантиметри, защото те се намират на около 300 километра от нея.

„Информация за нивото на река Дунав в сантиметри" е предаване рекордьор в ефира на БНР. Върви без прекъсване от 1949 г. до днес и се излъчва по достъпна за корабите честота. Бюлетина четат трима души на български, руски и френски или по-скоро можем да кажем – четяха, защото от днеска вече тцЪ. Някои неща са маловажни и незначителни, но е хубаво да ги има.

Други са големи и значими, ама понякога е по-хубаво грам да ги няма. Въпрос на политика и на ниво. В сантиметри. Знаете ли, че вестник „Таймс“ близо 200 години от излизането си не сменя нито визията си, нито шрифта – известния „Таймс ню роман“, първоначално създаден от Стенли Морисън от „Таймс“ в сътрудничество с корпорацията „Монотайп“.

Вестникът не го сменя не защото не може или защото не е наложително, а защото не иска. Визията е неговата визитна картичка. Също както беше „Информация за нивото на река Дунав в сантиметри" за програма „Хоризонт“. Защото беше велико да го чуеш следобед във влажната трева и да знаеш, че всичко е наред, че Земята се върти и че ще видиш Деян от 5 Б.

Нивото си беше важно точно толкова, колкото сърнелите, сладкото, палатките и ние. Сега вече няма нищо сигурно на тоя свят, но какво ни пука. Отдавна нито нивото е същото, нито ние. Деян отдавна се ожени… Казано накратко, sans changement, но има и по-важни работи.

ДОБРЕ ПОНЕ, ЧЕ СМЕ В СЕЗОНА НА ЧЕРЕШИТЕ