За Спайдър-мен – неперфектният супергерой

В деня на премиерата на най-новия филм от поредицата поглеждаме към историята на Човека-паяк

*Spoiler alert* Не искам да ви разочаровам, но аз не съм Спайдър-мен.

Спайдър-мен е Питър Паркър. Не искам да ви давам фалшиви надежди за нещо повече още в самото начало, но аз дори не съм Батман или Супермен. Те са Брус Уейн и Кларк Кент. Аз няма толкова лесно да ви разкрия двете си имена и не смятам засега да свалям маската си. Не мисля, че съм супергерой, и по тази причина съм принуден да бъда просто човек. Фактологично погледнато,

Спайди е създаден от Стан Лий и Стив Дитко за Marvel Comics през 1962 г.

Питър Паркър е сирак, отгледан от леля Мей и чичо Бен, който придобива суперсили, след като е ухапан от радиоактивен паяк. Сред тях са свръхчовешка сила и ловкост, паяково шесто чувство, пълзене по стени и изстрелване на паяжини. Създаването му е революция за времето си, тъй като нарушава всички тогавашни правила как трябва да изглежда един супергерой. Стан Лий получава вдъхновение, докато гледа как муха пълзи по стената в офиса му. Това обяснява много неща.

Аз съм с комарник вкъщи и по тази причина рядко виждам мухи, но всеки път се усмихвам, когато забележа оса да кръжи около мен. Усещам, че в името на авторската ми кариера ще трябва да сваля комарниците. Както стана ясно по-горе, супергероите свалят маските си като последен етап от общуването си, явно аз ще сваля комарника си и с това ще сложа началото на първия етап от моята лична еволюция.

Лий настоява в Spider-man да има тире, за да не го бъркат читателите с героя на конкурентите от DC Comics – Superman.

От Marvel отхвърлят идеята му, тъй като Спайди не отговаря на досегашните стандарти. На първо място много хора мразят паяци (арахнофобия), освен това в комиксите тийнейджърите винаги свирят втора цигулка (Робин и Батман) и третото революционно и всъщност едно от нещата, които винаги са ме грабвали в Спайдър-мен, героят не е перфектен. Той има лични проблеми и не прилича на силен идол. Хората биха се замисли дали Батман също няма мрачна страна и лични проблеми, но имиджът му в реалния живот е на милионер, с което компенсира. За сметка на това Питър е тотално скъсан финансово.

Без да си дават сметка за потенциала на Спайдър-мен да стане притегателна сила за всички читатели, които разпознават слабостите си в него, Marvel отказват да поемат риска. Стан Лий обаче не се отказва и слага Спайдър-мен на корицата на последното издание на списанието Amazing Fantasy.

Броят става абсолютен хит и един от най-продаваните комикси за годината,

което принуждава издателите незабавно да одобрят самостоятелна поредица за героя. Една от основните теми в поредицата е балансът сила/отговорност, трагедията като мотиватор, уроците от болката, самотата, неблагодарността, зрелостта, както и егоизмът. Да не забравяме, че именно поради незрялост и егоизъм Питър избира да не спре бягащ крадец, който после убива чичо му Бен. Именно на чичо Бен се приписва и легендарната фраза „С голямата сила идва и голямата отговорност“. Тя е основополагаща за цялата поредица и целия живот на Питър след смъртта на чичо му. Истината обаче е съвсем друга.

В първия комикс Бен никога не изрича тези думи.

Фразата се появява като бележка от автора в последното квадратче на последната страница. Свързана е обаче с чичо Бен заради житейския урок, който Питър получава по трудния начин след бездействието си, довело до загубата на чичо му. Последвалите адаптации в комикси, анимации и филми превръщат тези думи в завет. Самата фраза не е измислена от Стан Лий. Той я популяризира, но през годините подобни мисли са били изказвани от Волтер и Чърчил.

За нас, децата на 90-те, Спайдър-мен е скъп спомен от анимационната поредица, която благодарение на преклонната ми възраст добре помня, че беше първо по Nova, а после по bTV в часа на Fox kids и също така незабравима играчка, която се продаваше във всички магазини. Комиксите още не бяха съвсем навлезли и се задоволявахме с каквото имаше.

Най-големите достойнства на Питър са наистина това, че не е перфектен или модел за подражание,

макар и да не е тотален антигерой като станалия супер популярен и комерсиален Дедпул. Дори напротив, Питър си е меланхоличен добряк, който ползва хумора като защита. Също като мнозина от нас. Предвид възрастта, в която се е намирал самият Питър, най-лесното, което е можел да направи, след като получава суперсилите си, е да се хвърли, докато е с маската, и да отмъсти на bully-тата, които го тормозят. Въпреки това не го прави и избира да използва силите си за доброто на обществото, а не за разчистване на лични сметки.

Достойно за уважение.

И за финал един dad joke. В случай че някой, някога, някъде ви пита, кой е най-големият враг на Човека-паяк ? Да знаете, че е Човекът-чехъл.

Какво да гледаш, което не е „Одисея“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.