Алергии, липи и шедьоври: пролетта в историята на изкуството

Показваме ти пролетта през очите на великите художници

Превод и редакция от английски – Кристияна Бурдева

Пролетта най-сетне е тук

– макар че навън още спорят слънце и облаци кой е на смяна. И в този леко хаотичен преход между сезоните идва и всичко познато – цъфнали дървета, кихане в градския транспорт и онова внезапно желание да прекарваш всеки свободен момент навън, независимо от прогнозата. Това е сезонът, в който светът сякаш се рестартира. И очевидно не само ние сме обсебени от него – едни от най-великите художници в историята също са били. За много хора пролетта е любимото време от годината. След сивата зима цветовете се връщат, въздухът ухае различно, а дърветата започват нов живот. Разбира се, ако си от хората с алергии към цветен прашец, вероятно гледаш на всичко това с леко насълзени очи. Но поне в света на изкуството пролетта винаги изглежда магично. През вековете десетки артисти са се опитвали да уловят магията ѝ – някои с богини и митология, други само с едно цъфнало клонче. И честно казано, тези творби са напълно достатъчни да ти се прииска веднага да избягаш в парк, ботаническа градина или поне някъде далеч от офиса.

Пролетта

Няма как да не започнем със Сандро Ботичели. Ако има картина, която буквално крещи „пролет“, това е тя. Създадена около 1482 г. и днес част от колекцията на галерия „Уфици“ във Флоренция, творбата изглежда като сцена от митологичен сън.

Гора, обсипана с цветя, Венера в центъра,

Купидон над нея и цял парад от богове, нимфи и символи на плодородието. Историята в картината започва отдясно – с бога на вятъра Зефир, който отвлича нимфата Хлорис. След това тя се превръща във Флора – богинята на пролетта, която разпръсква цветя навсякъде около себе си. Накрая сцената допълват Трите грации, които танцуват (както всички бихме искали да правим в парк при такова хубаво време), и богът Меркурий, който прогонва зимните облаци, за да запази пролетта.

Цъфнали бадеми

Ако Ботичели е пролетта като театрална постановка, то Винсент ван Гог ни я показва по възможно най-семплия и красив начин. Само цъфнал бадемов клон на фона на яркосиньо небе – и това е напълно достатъчно. В картината има нещо много тихо и чисто. Почти можеш да усетиш миризмата на пролетния въздух.

Творбата е особено важна за Ван Гог, защото я рисува като подарък за брат си Тео.

Освен това ясно се вижда вдъхновението му от японските гравюри – минимализъм, баланс и онова усещане за спокойствие, което ни липсва в ежедневието повече, отколкото искаме да признаем.

В беда

Вероятно не е най-популярната картина в този списък, но творбата на Артър Хакър има онова усещане, че гледаш кадър от филм.

Река, цветя, меко сияние и бял чадър, който бавно се носи по водата.

На брега стои жена, чудеща се дали да влезе след него, а някъде сред тревата почти незабележимо се крие мъжът, с когото вероятно е била на разходка. Светлината и живите цветове почти ни карат да усетим топлия пролетен полъх, а жълтото на цветята ни праща директно в сърцето на сезона – без нужда от билет.

Пролет

Версията на Джовани Болдини пък ни дава пролетта като като перфектния момент, в който времето просто се разтяга – мъж и жена на тревата пред дома си, слънцето огрява фасадата, кучето си почива наблизо, а часовникът сякаш е спрял. Да бъдем честни?

Картината те кара да искаш същото – да си вземеш почивен ден,

да изключиш телефона и просто да съществуваш насред слънце. Точно онова dolce far niente („сладостта да не правиш нищо“), в което италианците очевидно са професионалисти.

Пролет

При Клод Моне всичко изглежда почти нереално красиво. Двама души седят на тревата, потънали в разговор или може би просто в тишина. Около тях – цъфнали клони, синьо небе и онзи тип светлина, който съществува само през април и май. Картината носи усещането за пролетен следобед, в който нямаш никакъв план и точно това го прави перфектен.

Спокойно, леко, почти сънливо – като момент, който не искаш да свършва.

И всъщност няма нищо странно в това, че художниците непрекъснато се връщат към пролетта. Тя винаги е била сезонът на новото начало, на вдъхновението и на желанието да погледнеш света малко по-красиво. Така че – честита пролет (отново). Излез навън, спри за малко и си позволи да я забележиш.

Картини на Салвадор Дали у нас: направи си го сюрреалистично

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.