Изкуствен интелект възкресява Вал Килмър

Дигитално безсмъртие или тъмната страна на ИИ в киното – как Вал Килмър се завръща на екрана отвъд смъртта

Да „възкресяваш“ покойни артисти с помощта на изкуствен интелект доскоро звучеше като епизод на научнофантастичния сериал Black Mirror,

но вече е реална част от развлекателната индустрия. Не става дума просто за трогателни жестове, а за мащабни продукции, поставящи под въпрос бъдещето на изкуството и шоубизнеса и най-вече – на хората, които посвещават живота си на тях. Последният такъв проект е филмът As Deep as the Grave, в който Вал Килмър се завръща на екран чрез AI в посмъртна роля. Килмър е избран за ролята пет години преди смъртта си през 2025 година, но поради битката с тежко онкозаболяване така и не стига до снимачната площадка, за да изиграе католическия мисионер отец Финтан.

По думите на сценариста и режисьор Коерте Ворхийс ролята до голяма степен е създадена специално за Вал Килмър и е вдъхновена от неговите индиански корени. Килмър не заснема нито една сцена, но със съдействието на неговите деца и чрез съвременен генеративен изкуствен интелект актьорът „оживява“ в историята. Сюжетът е по истински случай, а в центъра му са археолозите Ан и Ърл Морис и техните разкопки в Аризона, свързани с изследването на народа навахо.

Генерираната версия на Килмър заема значителна част от филма.

As Deep as the Grave е независима продукция, която преминава през редица перипетии, свързани с COVID пандемията, бюджетни съображения, срокове и различни версии на монтажа. В крайна сметка филмът се оказва невъзможен без сцените с Вал Килмър, решават създателите.

Ворхийс смята, че на фона на разгорещения дебат в Холивуд, свързан с новите технологии, филмът ще покаже как изкуственият интелект може да бъде използван етично. Продукцията се е придържала към насоките на Гилдията на филмовите актьори (SAG) и е компенсирала наследниците на Килмър.

Това не е първият случай, в който дадена продукция използва „дигитален клонинг“ на починал актьор,

за да завърши или разкаже дадена история. Кари Фишър и Питър Къшинг бяха „съживени“ във вселената на „Междузвездни войни“, а Пол Уокър се появи в „Бързи и яростни 7“ за подобаващо сбогуване. Гласовете на култови музиканти се завръщат и в музикалната индустрия. Пол Маккартни извлече и пречисти гласа на Джон Ленън от стара, нискокачествена демо касетка и в резултат излезе „нова“ песен на „Бийтълс“.

В биографичен анимационен филм Едит Пиаф разказа своята история от първо лице, а през 2021 година група музиколози „завършиха“ Десетата симфония на Бетовен от негово име. Всичко това има и своето тъмно отражение върху сцената и авторското право. Миналата година в официалните профили на покойни музиканти в платформи като Spotify започнаха да излизат „нови“ песни, генерирани от изкуствен интелект – без разрешението на семействата.

В TikTok и YouTube пък често става популярно дийпфейк съдържание,

свързано със звезди от ранга на Елвис Пресли или Майкъл Джексън. Някои живи актьори – например Робърт Дауни Джуниър и Самюъл Л. Джаксън, вече са заявили публично и включват в договорите си клаузи, които забраняват на студиата да използват техния дигитален образ след смъртта им. От друга страна, Джеймс Ърл Джоунс – гласът на Дарт Вейдър, официално продаде лиценза за гласа си на Disney, за да може той да бъде регенериран вечно. Майкъл Кейн и Матю Макконъхи също продадоха правата за своите гласове и образи.

Въпросът за „дигиталното възкресяване“ и навлизането на ИИ в изкуството е решен от техническа гледна точка, но остава етичен проблем. Гилдията на актьорите в Холивуд настоява, че актьорската игра е неизменно свързана с човешкото преживяване. Никой модел не може да дублира чувства като любов, скръб или ужас по достатъчно автентичен начин. Опасенията не са само духовни – намесени са юридически казуси и възнаграждения. Има и оптимисти – Вал Килмър изглежда е бил сред тях. Те виждат в изкуствения интелект възможност да продължат разказването на истории, дори да достигнат „творческо безсмъртие“ въпреки здравословни пречки и преждевременна смърт. Един от най-важните въпроси е този за идентичността и „дигиталното безсмъртие“.

Превръща ли технологията един уникален актьор и неговия дългогодишен труд просто в ресурс?

Данните губят ли своята стойност, ако зад тях няма човешко преживяване, или пък са форма на духовно оцеляване след смъртта? Филми като As Deep as the Grave в близкото бъдеще ще покажат посоката на изкуствения интелект в киното. Дали технологията, ако бъде използвана с уважение към паметта и любов, ще се превърне в мост между световете, или ще бъде просто инструмент за печалба. Изкуството без човека все още изглежда безсмислено, но светът се променя твърде бързо. Ако премахнем смъртта от биографията на артиста – какво следва?

Вал Килмър – холивудската легенда, която ще запомним

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.