Поезия за Коледа: пет книги за бавни дни и дълги мисли

За моментите между срещи и пътувания – поезия, която остава с теб, когато всичко утихне

Това време от годината определено не е време за големи книги.

Не и за онези, които искат внимание, концентрация и дълги вечери без прекъсване. Коледа е сякаш повече за паузите. Между две срещи, два празника, две пътувания. За моментите, в които времето се отпуска, а мислите тръгват сами. Точно там поезията се чувства най-добре. Не като жанр, а като присъствие. По няколко реда, които остават с теб по-дълго от цял сюжет. Ето защо специално за това магично време от годината направихме кратък, но съдържателен списък с пет поетични книги, които си отиват с бавния ритъм на празничните дни. И с онези мисли, които идват, когато шумът утихне. А ти вземи димяща чаша чай или кафе и просто ги разлисти…

Нинко Кирилов – слънцето сърцето

Тази книга резонира с тишината. Стиховете на Нинко Кирилов не обясняват преживяванията, а ги оставят да се случват между редовете. Има много телесност, но и много въздух – усещането, че нещо боли, но вече не настоява да бъде назовано. Точно затова това е книга за края на годината: не за равносметки, а за приемане. За онзи вътрешен момент, в който спираш да се поправяш и просто се наблюдаваш.

Димана Йорданова – Писма до Ния, която не родих

Това е поезия, която не търси утеха, а яснота. Книга за теми, които рядко излизат на повърхността в „активното“ време – загуба, несбъднато майчинство, вина, тялото като място на памет. В края на годината тези въпроси естествено се появяват. При това без драма, защото в Димана има зверско количество самоирония. Стихосбирката ѝ е подходяща точно за такова четене: бавно, на порции, с готовност да оставиш някои страници недочетени за друг ден. Или друг живот…

Рене Карабаш – Хълбоци и пеперуди

Поезия, която връща читателя в тялото. След година, прекарана основно „в главата“, тази книга напомня, че преживяването не е абстракция. Че мисълта има плът, ритъм, температура. Стиховете на Рене Карабаш са силни, директни, понякога сурови – и точно затова действат освобождаващо. Подходящи за период, в който не искаш повече обяснения, а усещане, че си жив и присъстваш в собствения си живот. Като главен герой.

Иван Ланджев – Ние според мансардата

Тази стихосбирка улавя онова „междинно“ състояние, характерно за края на годината – между решения и колебания, между минало и бъдеще. Ланджев пише градски, интелектуално, но с ясна емоционална линия, която няма как да объркаш. Книгата е за хората, които не търсят категорични отговори, а по-скоро точната формулировка на въпроса. Идеална за дните, в които плановете още не са оформени, но усещането за промяна вече е там.

Пламен Дойнов – София Берлин

Готов ли си за малко поезия за времето? Лично и историческо. За това как носим миналото със себе си, без винаги да го осъзнаваме. Тази стихосбирка е супер подходяща за края на годината, защото не предлага финали, а връзки: между места, спомени, версии на себе си. Четене за хора, които обичат да мислят в по-широк контекст, без това да убива интимността на преживяването.

В края на годината поезията е жест към себе си.

Начин да забавиш, да не затваряш теми насила и да влезеш в следващия период с повече внимание и осъзнатост.

Литературен петък: Послушай Георги Господинов и подари книга за Коледа

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.