„Битка след битка“– кино без компромиси от Пол Томас Андерсън

Ди Каприо, Шон Пен, Бенисио дел Торо и компания в 3-часова история за хаоса, политиката и надеждата - не е за изпускане

Пол Томас Андерсън напуска филмовото училище, когато професор казал на студентите да си ходят, ако искат да правят филми като „Терминатор 2“. Смел ход, който би бил и доста безразсъден, ако не ставаше дума

за един от най-талантливите творци на Холивуд.

На режисьора дължим страхотни съвременни класики като „Буги нощи“/Boogie Nights (1997), „Магнолия“/Magnolia (1999), „Ще се лее кръв“/There Will be Blood (2007), „Учителят“/The Master (2012). Последните му два филма „Невидимата нишка“/Phantom Thread (2017) и „Лакрицова пица“/ Licorice Pizza (2021) доказаха, че в момента Андерсън е един от авторите в американското кино, който работи с най-широка палитра от визуални езици, теми и настроения. Разпознаваем, но не самоимитиращ се. Новият му филм „Битка след битка“/ One Battle after Another се усеща като творчески бунт срещу претенциозното кино, срещу системата и очакванията на публиката – също като да напуснеш киноакадемията, защото филмите на Джеймс Камерън всъщност те кефят. Разказваме ти повече за „Битка след битка“, който не само вече е по кината, а и всички говорят за него.

Леонардо ди Каприо може вече да не е красавецът от „Титаник“, но кариерата му изобщо не потъва – напротив. След „Убийците на цветната луна“ на Скорсезе актьорът се завръща на голям екран с поредната си силна роля – той просто е наистина добър в това, което прави! Виждаме го в ролята на Боб, революционер, превърнал се във вечно напушен баща.

Живее в параноя и пълна изолация

заедно с независимата си дъщеря Уила (Чейс Инфинити). Когато непримирим враг (Шон Пен) се появява отново след 16 години и Уила изчезва, бившият радикалист Боб се впуска в търсене. В жанрово отношение филмът е драма, екшън, трилър, но в него не липсва и автентично черно чувство за хумор. Участват още Реджина Хол, Ууд Харис, Бенисио дел Торо и Теяна Тейлър.

Според много от зрителите и критиците „Битка след битка“ представлява политически коментар на 2020-те – поднесен по дълбоко хуманен начин. Не са използвани понятия като MAGA или Antifa (крайно дясното и крайно лявото движения в САЩ), но става дума именно за двата типа съпротивителни сили, които разделят света днес. Резултатът е динамичен, трогателен разказ за хаотичната машина, в чийто капан живее съвременният човек.

Филмът не е гневен или циничен, а напротив –

дори предлага доза оптимизъм. Филм след филм Пол Томас Андерсън не спира да бъде интересен. Проектите му са сериозни, което невинаги е удобно за един творец – особено днес, когато, хем очакваме изкуството да ни каже нещо важно, хем се сърдим, когато посланието не ни се понрави. „Битка след битка“ е 3-часово преживяване и може би не е най-стегнатият и брилянтен филм на Пол Томас Андерсън, но е задължителен – защото битката за бъдещето е сега, а доброто кино винаги е било форма на провокация.

Най-добрите филми по Стивън Кинг, които киното ни подари

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.