Мантон за 6 часа – показваме ти най-доброто от перлата на Френската ривиера
Едно неочаквано пътуване, което ни подари много уроци, вкусна храна и специални гледки – ето какво да правиш в град без суета
Мантон беше едно спонтанно френско бягство, което напълни нашия септември с още смисъл. Той е последният или първият град (зависи откъде идваш) преди или след границата с Италия и именно това, че е сгушен между брега на Средиземно море и величествените Алпи, дава още една причина да го наричаме истинско съкровище. Като някаква тайна дестинация, различаваща се изцяло от популярността и туристическия наплив на близките малки и големи населени места, Мантон за нас се оказа перлата на Френската ривиера.
Изглеждащ като изваден от филм или нарисуван от някой велик художник, градът има собствен характер, настроение и чар.
Обещава ти емоции, среща с необикновена архитектура и е място, в което смехът се превръща в музика, хората се разхождат боси просто защото така им харесва, момичета играят футбол, че дори правят повече крачета от момчетата. Там природата цъфти, лимоните царуват, спокойствието е на почит, а възхитителната комбинация от френско влияние и италиански чар те кара да запомниш мястото като специално.
Шест часа ни стигнаха, за да имаме милион причини за втора среща.
Все пак, ако си търсиш място да нощуваш, докато обикаляш Лазурния бряг на колела, или отрано планираш следващата лятна дестинация за няколко дни с море – повярвай ни, Мантон е твоето място. Ето какво се крие там!
Наша първа спирка и цел беше сърцето на града.
Насочихме се директно към Стария град, или La Vieille Ville, който, честно казано, ни беше достатъчен да осъзнаем, че сме на специално място. Там разбрахме, че Мантон е град като от картичка – пред нас се откриха гледки към къщи в топли цветове, които сякаш се изкачваха по склоновете, предизвиквайки ни с разходка, докато светлосиня вода търпеливо чакаше да потопим крака в нея и да забравим за времето. Вятърът беше топъл, местните говореха тихо, дремваха на плажа или гледаха към морето, четяха книги, мълчаха и наблюдаваха. И колкото повече опознавахме тази картина, толкова повече тя ни изненадваше – пред нас се откриваше впечатляваща панорамна гледка, зад нас ни чакаше улична котка, готова да ни отведе в лабиринт от калдъръмени улички и алеи.
И тук е моментът да ти припомним, че за да намериш магията на града, е важно да се изгубиш в него!
Например в Мантон се предизвикахме да не използваме навигация. Така случайно да попаднахме на малка пекарна, където ароматът на прясно приготвен хляб просто разказваше история на поколения. Здрависахме се с майстора на място и си припомнихме онова чувство да усетиш близък някой непознат. На поздрава отвърнахме с топла багета, която ни зарадва с неповторим вкус. Един такъв на пръв поглед обикновен момент за нас значеше много!
Продължихме към плажа! Знаем, че той винаги е добра идея, така че отделихме час-два за най-известния пясък в града – този на Plage des Sablettes. Там си подарихме минути с нежния шум на вълните, а след това се отправихме към Les escaliers. Това са стълби, символ на града, по които всеки турист държи да мине –
те са моделирани с камъни, образуващи фигури и водещи право нагоре към следващото специално място.
Изкачването ни приключи с гледка към La Basilique Saint-Michel Archange – сграда с барокова фасада и внушителна камбанария, които стоят като стражи над Стария град и са идеалната локация, от която да разгледаш града в детайли.
Съветваме те да не пропускаш забележителностите на града.
Ние посетихме Le musée Jean Cocteau – музей, посветен на известния френски художник Жан Кокто. Разбрахме, че сградата се появява в знак на признание, че артистът е пазил дълбока връзка с мястото и именно в него е създал богата колекция от рисунки, керамика, гоблени и други творби, сега изложени именно в сградата. По-късно се отбихме и до тропическия рай на Мантон – Le jardin botanique Val Rahmeh, където разнообразихме емоциите от цветните улици със спокойствието на екзотични растения от цял свят.
Още една запомняща се за нас среща беше тази с Place du Cap – малък площад, на който кипеше живот и си личеше, че е любимо място за местните. Присъединихме се към тази атмосфера, избрахме пейка и открихме смисъла на пътуването си – открихме град без суета. Решихме да удължим времето си в този скрит рай, като седнахме в близкия ресторант и за първи път опитахме barbajuan – солени сладкиши с пълнеж от манголд, рикота, ориз и билки. Признаваме си, че мястото ни стана любимо, и по-късно се върнахме, за да проверим и съседното кафене –
там ни чакаше парче от най-вкусния лимонов тарт.
Останалото време посветихме на още разходки без посока и преди да кажем “до скоро!” на Мантон, му благодарихме за урока! Осъзнахме, че истинското очарование на този град се крие в простичките моменти и скритите кътчета, които открихме по пътя. Усетихме нормалността на малкия град в приятелските поздрави на съседи, тихите улички, дори в местните ястия, които не претендират с презентация, но обещават вкус. Мантон за нас остава смесица от култури, но и една спокойна дестинация, която ни напомни
да забавим темпото и да се влюбим в скромността.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
