Говорим за връзката между попсикълите и джина

THE BIG BEEFEATER CHALENGE представя петима артисти, поканени от BEEFEATER GIN да покажат лондонската естетика, приложена върху това, което умеят да правят най-добре. Всеки от тях създава проект, вдъхновен от мотото IT HAS A BIG TASTE, и предизвиква следващия човек с "изключителен вкус" по веригата.

Power Pops са Светла и Александър, които от около година засичаме на различни събития с пълен фризер попсикъли с мисия. Всеки продаден плодов сладолед на клечка всъщност подкрепя кауза, пряко свързана с човешките права в България. За THE BIG BEEFEATER CHALENGE попсикълите придобиват форма на два от най-разпознаваемите лондонски символи.

Проекта на Power Pops виж тук, а повече за него чети надолу.

Как разбирате IT HAS A BIG TASTE?
Александър: Нещо с добавена стойност. Нещо, което съдържа изненада и е повече от очакваното. Имаме например попсикъл, което е страхотно само по себе си, но добавяме още нещо, като го правим във формата на Биг Бен и една от онези емблематични телефонни будки. За създаването на формичките работихме със Smart Fab Lab- Делчо Делчев и Кристиян Дянков, което също беше приключение.

Процесът започна, като първо направихме обектите на 3D принтер. След това около тях се излива специален силикон, който в крайна сметка се превръща във формичка. Накрая от нея изкарваме попсикъл на клечка.

Светла: Нещо, което отива отвъд вкусовите рецептори. Храната дава живот, но е и култура и идентичност.

Каква е връзката между вашия проект и тези на останалите?
А: В THE BIG BEEFEATER CHALLENGE са все хора, които много харесват това, което правят. И тук го има елемента на добавената стойност. Всеки от замесените взима нещо стандартно и го прави по-интересно и вълнуващо. Това е, което вдъхнови и нас.

Как стигнахте до точно тези комбинации от вкусове?
А: Грейпфрут плюс джинджифил се превърна в емблематичен Power Pops вкус – на нас ни е любим, на хората им е любим, а освен това върви с джин. Вторият вкус е всъщност коктейл, който решихме да приспособим за попсикъл – ягоди, лайм и зелени люти чушки.

Телефонната кабина и Биг Бен ли са най-разпознаваемите лондонски символи за вас?
А: Избрахме тях, защото най-лесно ще бъдат разбрани и разпознати от всички. Следващия път ще направим Barbican и Battersea Power Station на клечка, но засега – толкова.

Как според вас се гледа на часовника в наши дни?
А: Въпреки че Биг Бен е станал масов символ, той е изключително интересна конструкция. Биг Бен всъщност се казва камбаната в кулата. Интересно е как тази сграда е все още емблематична и продължава да функционира, макар и вече да не носи толкова практическа, колкото символична стойност. Напомня ти как трябва да разполагаш с времето си, как го губиш, за какво го използваш и колко ти остава. Това е ролята на този тип часовници в наши дни. Стоейки там горе на някоя сграда, те не ти казват колко е часът, това ти казва телефонът ти. Те всъщност ти напомнят да използваш максимално времето си, да правиш неща.

Имате ли лична история с часовник, важен по някакъв начин в живота ви?
С: През 70-те години майка ми си купува малък швейцарски ръчен часовник, за който отделяла пари с месеци от заплатата си. Часовник с механизъм, който трябва да се навива всяка сутрин, за да работи. После тя ми го подари – една от най-ценните ми вещи. Това лято успях да го загубя.

По какъв начин подбирате каузите си?

А: Основното в каузите, зад които заставаме, е, че са свързани с човешките права.

Първото ни събитие беше миналата година по време на София Прайд, а каузата бе създаването на ЛГБТИ център за подкрепа в България. Всички ни казваха, че сме се захванали с много противоречива кауза. За съжаление голяма част от обществото не може да разбере, че проблем съществува, да види неговата важност.

С: Захващаме се с каузи, които имат нужда от видимост и гласност. Работя от над шест години в неправителствения сектор и съм се сблъсквала с трудностите около това да разгласиш даден проблем и да привлечеш вниманието на хора, които не са директно засегнати, да предизвикаш емпатия. В момента подкрепяме Фонд за артистични проекти на жени, стартиран от Български фонд за жените.

По отношение на човешките права България как се представя?
С: Човешките права не са нещо особено популярно в последни години в България. Според скорошно изследване недоверието сред българите един към друг и към основните институции е широко разпространено.

Тоест рядко бихме се загрижили за човешките права на друг, ако не ни касае лично, даже човешки права звучи направо абстрактно и кухо. Но както е казал Мартин Лутър Кинг – несправедливостта някъде е заплаха за справедливостта навсякъде.

Има много сериозни нарушения на правата на човека в България от различно естество. Те варират от широко разпространение на насилието над жените, през нарушенията, свързани с трудовите права, като при миньорите например (тоест защитата и зачитането на човешкия живот на работното място и правото на достъп до работа въобще), до липсата на адекватна градска инфраструктура за хора с увреждания и адекватни условия и прием на бежанци, както и много, много други.

Проследявате ли впоследствие какво се случва с каузите?
А: Това е една от целите ни като бранд. Веднага щом има развитие с дадена кауза, ние ще осигурим отчетност. Едно от нещата, в които вярваме, е прозрачността и искаме да даваме максимална информация за това, какво се случва.

С: Някои от каузите са дългосрочни инициативи и затова поддържаме тясна връзка с организациите, които ги осъществяват. Така ще може да следим развитието им и да сме връзката между тях и нашите фенове.

Дайте ни трима души/организации, които ви вдъхновяват и трябва да държим под око?
Фондация “Глас”, Timeheroes и Студио Four Plus.

Как обичате джина си?
А и С:

На клечка.

Издадохме ти снимки от работния процес, виж завършения проект на Power Pops тук.

Миналия път предизвикана беше Ивета Димитрова.