Закъснелите трендове на България: кенсъл културата

И какво трябва да се случи, за да бъде някой „канселиран“

Гледа ли видеото, в което Тото се оприличава на жертва на кенсъл културата?

Може би не си, защото творбата беше свалена, след като се установи, че е заимствана. Недей да страдаш, всъщност си спести близо 13 минути драматични разходки в малка затворническа стая, гневни юмруци по стените и празен поглед.

Е, ние питаме какво е искал да каже лирическият герой и какво накара първата му поява след общественото отхвърляне да бъде под формата на образователен клип за кенсъл културата (от англ. cancel – отказ, отхвърляне). Чувствата са ни смесени, защото същият изпълнител излезе с видео, в което се извинява за неподходящото си поведение, малкото журналистически познания и търсенето на сензация с разказ в синхрон с болезнена тема за голяма част от българските семейства, и тъкмо да му повярваме – хоп, новата му идея направо го удави в собствената му кенсъл култура.

А знаем ли всъщност що е то кенсъл култура и има ли сериозно отражение в България? Отговаряме надолу.

Кенсъл културата се заражда като отричане на дадена личност и нейните успехи, след като същата е създала или участвала в скандал с горчив привкус. Често явлението води до срив в репутацията и кариерата и действително последствията от злодеянието минават границите на самата причина да си отхвърлен. Твърди се, че изразът възниква в преносен смисъл в песен от 80-те години, след това се появява във филмовото изкуство, а в наши дни се радва на популярност основно в социалните мрежи.

Каквито и да са корените ѝ обаче, трябва да я анализираме и като похват, с който хората да бъдат държани отговорни, и като тактика за налагане на масово наказание. 

Както в България, така и в чужбина кенсъл културата съществува и ако приемем, че използването ѝ е поучително, то защо, след като някой стане обект на строгото обществено обсъждане, той става неминуемо по-известен. А и колко приятно е да се превърнеш в сензация с действие, с което не се гордееш особено? Е, ако се къпеш в слава, трябва да знаеш, че мястото ти нито е уредено, нито е запазено. 

Кенсъл културата изглежда на пръв поглед полезна гражданска позиция, но носи със себе си особеностите на хейта, който пък в практиката е показал основно негативни аспекти, които в никакъв случай не може да определим като образователни за което и да е общество. Та като част от световната обществена и културна среда сме ставали свидетели на много популярни лица и бизнеси, които са били порицани от фенове, недоброжелатели, анализатори. Спомняш ли си за скандала с Дж. К. Роулинг, автор на поредицата за Хари Потър? Нейните отричащи коментари спрямо правата на транссексуалните и разсъждения върху безсмисленото определяне на половата идентичност създадоха световна вълна от неодобрение на нейната личностна същност, а у някои дори предизвикаха отричане и от нейното творчество. Актьорите от филмираната версия на Хари Потър – Даниел Радклиф, Рупърт Гринт и Ема Уотсън, се разграничиха от мнението ѝ, а и се включиха в глобалната критика към коментарите ѝ.

Ако кенсъл културата е засегнала личност, то трябва да отбележим, че брандовете също не са застраховани.

В края на 2022 г. един от най-големите брандове в модната индустрия – Balenciaga, стъпи също накриво. Компанията включи в рекламната си кампания изображения на деца, носещи чанти на марката във формата на плюшени мечета, облечени в каишки, нашийници за кучета и други сексуални елементи. Действието предизвика поредица от коментари, а някои от лицата на марката – модели, дизайнери и фотографи, спряха да приемат ангажименти с Balenciaga.

И ако авторката се чете, а дрехите се носят, то къде е кенсъл културата?

Тук слагаме точката на определението и световните примери, за да се върнем по нашите ширини и да поставим въпросителните за смисъла на затворническия клип. 

Е, на кого да се сърдим? Кой е направил препоръката за гост, кой го е поканил, кой го е заснел, кой го е качил и кой го е изтрил? Ама нали е в интернет и в сферата на забавлението, може да натиснеш няколко копчета и все едно не се е случвало. И първото, и второто. И въпросите са адресирани към многото други примери, които се поправят, като анулират съществуването на съдържанието си или за кратко изчезват от публичното пространство. 

А и признакът, че е подходящо да се завърнеш на медийния простор, идва, когато обществото започне да се чуди къде си потънал?

А в случая то се тресе цяла седмица с разкази на жертви на насилници в домовете им. И въпреки че силно вярваме, че по нашите ширини действително „всяко чудо е за три дни“, то резултатът от този скандал ни учуди и наистина демонстрира колко дълго и дълбоко беше заравяна тази яма, облечена в термина „домашно насилие“.

За да обобщим, ви напомняме, че за да има промяна, трябва да има посока.

И ако искаме развитие, то самите ние трябва да подбираме съдържанието, което следим, да търпим критика за постъпките си, така както понасяме похвалата, и да бъдем внимателни в оценките дори и към сгрешилите.

Ремонтът на ремонта на ремонта на жълтите павета

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.