В рубриката #ChatBeforeYouJudge срещаме хората, които ни учат да не съдим по корицата

Тук и сега, във Фейсбука ни, в Инстаграм – предразсъдъците са навсякъде. Лепим етикети на хората и казваме кой какъв е, без да се замисляме. Понякога обаче зад профила може да стои адски приятна изненада.

В поредица от няколко интервюта ще те срещнем с хора, в които се крият два или повече свята, и с кеф си живеят между тях.

След тези интервюта ние определено се отказваме да съдим по корицата. И си говорим с другите, преди да определяме какви точно са. 

Заедно с NESCAFÉ® 3in1 казваме #ChatBeforeYouJudge, защото е време да спрем да съдим хората „само по корицата“. Време е да ги прочетем, за да ги разберем.

Мила Роберт е един артист, изпълнен с противоречия – завършва актьорско майсторство, но междувременно се превръща в музикално явление със собствен неподражаем стил. Някак покрай всичко това тя не спира да рисува картини и цялостният творчески процес по новия й албум се случва в тайно ателие близо до Малките пет. 

Кое е най-нелепото нещо, което си прочела за себе си?

Не мога да се сетя за точен цитат, защото ми влиза през едното и излиза от другото. Както и комплиментите. 

Като цяло не се впечатляваш много, така ли?

Да ме обидят вече не може много – единствено някои близки приятели понякога се случва. Ние сме груби с хората, които обичаме. Аз също съм груба с хората, които обичам. И то не е точно обиждане, а е нараняване. 

Като беше малка, представяше ли си, че така ще се развие животът?

Като бях малка, си представях, че ще бъда милиардер в Америка, на мен такава ми беше идеята. И си мислех, че на 18 животът вече е абсолютно мой и в краката ми. Оказа се, че

нещата стават малко по-бавно, защото човек се влюбва, обърква се, разсейва се.

Страх ли ги е хората да общуват с теб, като си вече известна?

Да ти кажа, не. Аз се държа по абсолютно същия начин.

Сблъскваш ли се с предразсъдъци? 

В смисъл?

Хората не са ли малко повърхностни? Все пак на първо четене си красиво русо момиче, не захождат ли към теб по един определен начин?

Аз съм красиво русо момиче?

Не си ли?

Егати якото, щом така мислиш. Така трябва да се държа, да.

Не се ли държат така с теб?

Ами, да ти кажа честно, много лесно си говоря с хората, но много трудно си намирам някакви хора, с които да си говоря дълго. Сериозно. Може би нещо не се получава съвсем, обаче вярвам, че това лято ще си намеря някакви събеседници. 

Какви са другите ти обещанията за лятото?

Да се науча да свиря на пиано.

При мен е пианото на моя продуцент Явор Карагитлиев – той ми го донесе онзи ден, за да си цъкам тук. Нищо не мога да свиря още. Само имитирам.

Обаче на китара можеш да свириш?

На китара мога, не много добре, но колкото да пиша песни. Всичко ми е да ми служи. Например колата – карам, колкото да мога, ако ми се наложи. Мисля, че ще стане добре между мен и колата, толкова пъти съм сънувала, че карам – няма как. На мен ми е важно, защото

един ден искам да живея на село

и ще ми се налага.

В града не ти ли харесва?

Харесва ми, но не мога завинаги тук. 

Къде обичаш да си прекарваш времето след работа?

Завърших НАТФИЗ и това беше наистина най-досадното нещо. Колкото училището ми беше досадно, горе-долу и то толкова. Аз и не ходех много на училище, не ходех и много в НАТФИЗ. Не знам как го завърших, радвам се, доволна съм, но в момента съм един абсолютно спокоен човек, защото единственото място, където искам да бъда, е или тук, където сме в момента – да си работя, да си почивам, да си правя каквото искам, или да съм някъде с приятели и да си говорим смешки.

Тоест не обичаш да ходиш по клубове?

Ходя, обаче шумнотията малко ме напряга. Повече ходя на концерти, това ми е готино. 

Кажи някакви концерти, на които ходи и ти хареса?

Ами бях Billie Eilish в Барселона – беше много лудо, много скачах. Ще отида на всички, които искам да видя на концерт: IAMDDB и Taylor The Creator. Започнах да слушам модерна музика.

Преди това какво слушаше?

От миналия век неща: The Doors, Nirvana.

Обаче сега, като започнах да правя музика, си казах: „Добре, ако искаш да твориш в днешния век, в днешната дата, трябва да видиш какво става“. И започнах да слушам модерна музика, с бийтове, със синтетично звучене. 

Кърт Кобейн и безкраят на скъсаните му струни

Защо не направиш едно хип-хоп парче?

Ами ще направя. Аз правя един кавър на „Колега“ на „Ъпсурт“ на лайфове и се получава брутално.

Привлича ли те бохемският живот?

Ами да, обаче в НАТФИЗ толкова го правих, че сега вече съм готова за едно по-пестеливо пиене с цел следващия ден да го имаш. Защото, като го нямам следващия ден, се чувствам зле. 

Каква е историята с картините ти?

От дете рисувам. Винаги съм искала да бъда певица и актриса, но като малка не можех да пея.

По едно време ми се даде лек талант, който започнах да доразвивам с времето. Но рисуването винаги съм си го правела като тип „нещо си говоря с някого, обаче нещо така все си драскам, защото все нещо трябва да правя“. Счупих си крака и нищо не можех да правя и се филмирах, че съм Фрида Кало и започнах да рисувам супер много. Сега това работя, това ми е една от работите.

Не си ли снимала като актриса?

Все още никой не ме е взел във филм. Искам нещо яко да играя – Пенелопе Крус във „Вики, Кристина, Барселона“. Някаква бясна мадама. Но това правя –

актриса съм, певица и правя картини.

Имала съм три изложби. Вече имах супер много картини и един от съквартирантите ми ми каза: „Това е толкова еклектично, моля ти се, не може всички да са тук на бялата стена“. Супер много се обидих, направих изложба и продадох всичките картини.

За жените и изкуството да са това, което искат

Ако ти е лесно да твориш, какво е трудно за теб?

Трудно ми се вижда как ще се оправя с целия живот. Обаче в същото време много мразя някой да ми каже: „О, много е трудно, само тежкото предстои“. Всички хора от гилдията са такива: „Много е тежък пътят, момиче, дано имаш късмет“. Може би ако аз си вярвам повече, животът ще е още по-лек. Така че

това ми е мечтата – аз да си вярвам повече. 

Какви са феновете ти?

Има от всякакви възрасти – баби даже. Супер лудо е.

Как се раждат песните – първо като музика или като текст?

Пиша разни бележки в тефтера и в телефона. Или просто сядам на пианото или на китарата, пускам си рекордер и… каквото излезе. Идеите – не знам, те просто си идват. Случвало се е примерно лежа си, тъкмо заспивам, нещо ми идва в главата и си отварям очите, взимам си телефона, написвам го и вече си лягам да спя. 

Разпознаха ли се вече някакви хора в песните? 

Не, сега обаче в този албум направо ще си стане страшно. Даже може да станат някакви драми.

Значи ще е автобиографичен албум?

Пиша по начина, по който примерно Billie Eilish пише. Тя си измисля ситуация и пише от гледната точка на човек, който си представя, че е тя. „Наше си е, Саше“ е нещо подобно. Не бях влюбена тогава, но много исках да бъда. И така си представих, че съм в някаква ситуация. 

Сбъдна ли се после парчето?

То се манифестира – разбира се, че се случи.

Къде можем да те гледаме лайв?

С Миленита и Белослава на 29 юни в Терминал 1.

Кристина Тонкова: бензин в кръвта, бизнес план в ума

Екатерина Пламенова: див дух във фино тяло

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв