Тайфун с нежно име: Велина
Освен заради очевидното – любимия парти вайб, обичаме да разхождаме обувки, готови за танцуване, до Carrusel, защото там намираме все повече и по-интересни градски агенти.
През март те срещаме с една дама, в чиято кръв кипи музика.
Може да я объркаш с природно бедствие, но тя е не просто ураган с нежно име. Чуй Велина в Carrusel на 26 март, когато под шапката на Drop it Like it’s Hot на пулта ще бъдат DJ DoLittle & Lilo Petrov.
Ако трябваше да използваш една песен вместо визитна картичка и да се представиш пред хората с нея, коя щеше да бъде тя и защо?
Wild Child на The Black Keys.
Като малка на шега ми казваха природното бедствие, защото влизах със скорост като ураган във всичко, което правех.
Впоследствие тази нагласа и готовността да скоча в студената вода се превърнаха в плюс и бяха главен виновник за живота ми в Азия, за разнородните проекти, в които съм вземала участие, и за специалните хора, които съм срещала по пътя си. Ще добавя и бонус – Things are simple на Руши за островното ми Аз, което обича простите неща като мириса на море, пустия плаж и споделения момент.
Спомняш ли си какъв беше първият ти досег с музиката?
Като дете всяка сутрин, преди родителите ми да ме оставят в детската градина, връхлитах в спалнята им, скачах на леглото и с баща ми започвахме да пеем. Детски песни, стари градски, такива, които той си беше съчинил – микс от всичко. Баща ми имаше страхотен усет и ухо за музиката и е главен виновник за любовта ми към нея.
Какво си тананикаш най-често напоследък?
Напоследък съм на етап, в който не искам музиката и танците да спират, може би затова и The Weekend на Michael Gray не излиза от глава ми. Не се оплаквам.
Освен музиката какво друго кара кръвта ти да кипи?
Палят ме новите идеи, очертанията и плановете относно сбъдването им, а по-голямо удоволствие от това да видиш как концепцията ти в главата оживява в действителност, няма. Това се отнася и за музикалните, и за бизнес проектите, с които се захващам. Друго, без което не мога и което внася здравословна доза адреналин в ежедневието ми, е спортът – в залата, на пистата или на конната база, за мен е нужда, удоволствие и медитация в едно.
Живяла си в Хонконг и Бали. Какви са впечатленията ти от нощния живот там?
Партитата в Хонконг са за професионалисти. Обикновено включват силна доза deep house в компанията на безброй водка-соди и не приключват преди 6–7 сутринта. Най-хубавото е, че ако рязко огладнееш, винаги може да отскочиш за невъзможно вкусен дюнер до Ebaneezer’s (да, наистина така се казва) точно между клубовете, и да се върнеш за остатъка от партито.
Партита в Бали имат душа – мога да кажа, че едни от най-добрите музикални вечери, на които съм била, са именно там.
Започвайки от нашия DJ KiNK, който създаде страхотен вайб в Potato Head Beach Club, преминавайки към Peggy Gou и легендата DJ Harvey. Музикалната култура е страшно развита и между местните и има страхотни локални DJ колективи, които създават атмосфера всеки ден от седмицата на различно място на острова.
Би ли живяла за постоянно на друго място извън България и кое би било то?
Напоследък животът в България наистина ми харесва – откривам цвят, разнообразие и ритъм, които не съм успявала да уловя преди. Не изключвам и живот другаде – бих се базирала в Португалия за известен период от време, тъй като има страхотна комбинация от иновативност и креативност, която се наблюдава и в хората. Също така предлага и страхотно разнообразие – слънце, сърф и градски живот в едно, което е рядък микс.
Намирам северната част на Ибиса също за магическа, мислила съм за живот там.
Оставям вратата отворена, пък времето ще покаже.
Как изглежда перфектното парти, на което няма как да не отидеш, в представите ти?
Перфектното парти е бленд от енергията на хората и музиката. За мен то включва дрескод в духа на Studio 54, еклектична селекция от музика – groove, disco, funk, и микс от хора – познати и непознати, които са дошли за да износят танцовите си обувки и наистина да се забавляват. Обичам по-малките, задушевни пространства, които те карат да се чувстваш така, сякаш си част от едно парти общество, обединено от обща мисия, поне за тази вечер.
Има ли сцена, на която мечтаеш да се качиш?
Има безброй европейски клубове и по-нестандартни арт спотове, които ме привличат, но по-скоро бих избрала изпълнителни, с които с удоволствие бих делила сцена. Руши е един от тях – обожавам блендата му, както и емблематичните му парчета. Има и много DJ-и – и български, и чуждестранни, с които с удоволствие бих забъркала нещо специално.
За още музика – виж видеото на Father John Misty, снимано от Станишев.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.