Петя Дубарова е пламък

Дългоочакваният „Петя на моята Петя“ е в кината от днес, а пък тя – Петя Дубарова е в нас винаги. Разказваме още

От 21 януари вече можем да гледаме дългоочакваната лента „Петя на моята Петя“. С режисьор Александър Косев и сценаристи Нели Димитрова и Валентина Ангелова, филмът не разказва живота на великата поетеса Петя Дубарова, но е вдъхновен от нейната съдба. Историята е изградена върху връзките между две тийнейджърки от различно време – Петя Дубарова и Петя Монова.

Едната е дръзка и модерна, а другата – мъдра и митична.

В историята се включва наистина звезден актьорски състав – Алиса Атанасова, Александра Костова, Юлиан Вергов, Ясен Атанасов, Алена Вергова, Мартин Методиев, Албена Павлова, Моньо Монев, Орлин Павлов и др., а ние нямаме търпение да видим филма, който по думите на Юлиан Вергов напомня разказ, изграден в традициите на старото италианско кино.

Днес обаче искаме да си спомним за истинската Петя Дубарова, защото морето е красиво и вечно, дори и през зимата.

РОДИ СЕ ВЪЛНА

Виждали ли сте как огън гори върху вода? Колко е съвършена симбиозата между пламъка и морските вълни. Е, нещо такова се е случило на 25 април 1962 г. в Бургас, когато в семейството на прогимназиалната учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров се ражда Петя Дубарова. Бургас, без да знае, получава своя пламък. Едва проблясващ леко в условията на тежката социалистическа действителност в страната, крехък като морски изгрев и различен като чуждестранен кораб, акостирал уж случайно на пристанището – пламъкът на Петя Дубарова се разгаря още в ранна детска възраст.

Тя започва да пише стихове съвсем малка, като първите ѝ творби се публикуват във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. „Преди няколко години, в най-тежкия ноември в живота ми, след няколко безсловесни отчаяния от самия себе си (но трябва ли да говоря за това?), внезапно от щастливо попадналата тетрадка на деветгодишната Петя прозвънна – „О, пчела – огнено око си ти!“. Това пише в дневника си Христо Фотев за първата си среща с лириката на Петя Дубарова. Той става неин духовен и литературен наставник, а по-късно си спомня – „Няма да забравя никога как детското доверие в думите изпълни душата ми, как потрепера асфалтът – долу там – от скока на първите кокичета“. Лириката на Петя е светлина. От нея се стичат безкомпромисно любов, детство, вяра, море, въпроси, летеж, стремеж. Лириката на Петя се рони като пясък, бавно падащ от дланите, вярващ, златен, чист. Сякаш морето ѝ говори.

Шепти ѝ тихо и ѝ подсказва кое докосва, кое вълнува, кога са най-алените му залези, най-красивите му състояния.

КОЛКО ПЛИТКО Е ПРИ ХОРАТA

Петя учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ „Гео Милев“). Въпреки че многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си, а критиците я определят като „най-младата сред големите творци на България“, тя остава сама. Общителна и лъчезарна, но твърде различна, Петя обожава съучениците си и опитва да общува с тях, но малцина се докосват истински до нея. Завист, презрение заради мисловната ѝ свобода, отчуждение заради неразбирането към таланта? И до днес това остава неизвестно. През 1978 г. Дубарова участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“.

По време на снимките в Самоков една вечер в дискотека в курорта Боровец Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише.

Ударът е тежък. Като морска буря. Небето потъмнява и за съжаление виделината не идва след това.

Петя е опустошена. Историята нататък я знаете. На 4 декември 1979 г., едва на 17 години, Петя слага край на живота си. Морето не пожелава да я спре. Твърде крехката пясъчна лилия си отива завинаги от последното си пристанище. Светът на хората се оказва прекалено тесен и плитък за тази душа-вълна. До днес обаче Петя живее във всички нас с творчеството си и както казва самата тя – „С внезапен скок към дъното се мятам. Гребат вода ръцете ми изкусни. И сякаш дишам под водата с амфибийни гърди, с делфински устни. Под мен зелени кръгове светлеят, но пулса ми нагоре се катери“.

Мерим колко стъпки е дълъг всеки вълк в нас с „Януари“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.