Нещата от живота

Кино прогнозите, за които стискаме палци да не се сбъднат

Вече две поредни години се нагледахме на какви ли не апокалиптични сценарии, оживели в истинския живот. От телевизора гърми информация за пандемията, инфлацията, глобалното затопляне, а ние пръскаме конфетите и си повтаряме:

„През 2022 ще бъде по-добре!“.

Искрено се надяваме това да е вярно. На всички ни е дотегнало от лоши новини и мрачни прогнози. Каквото и да се задава обаче, сме готови за него и това доказват филмите, чието действие се развива в „далечната“ 2022. Може би пък нещата не са толкова зле, поне не и докато все още не живеем в антиутопия и обладани от демони астронавти не атакуват космическите ни мисии (въпреки че кой знае, не е изключено на следващата си междузвездна разходка Джефри Безос да засече някое обсебено от дявола извънземно).

Докато чакаме да видим какво ще стане, нищо не ни пречи да се позабавляваме с тези научнофантастични филми за настоящата година.

Някои от тях отчайващо лоши, други гордеещи се с култов статут, тези заглавия ни карат да повярваме, че все още имаме време да спасим бъдещето на планетата.

Ако ти се гледа най-доброто от жанра, виж тези 7 задължителни sci-fi класики.

Soylent Green (1973)

Класовото разделение, пренаселването, влиянието на големите корпорации и климатичните промени наистина са проблеми на съвремието, макар че тази 70-арска класика доста е преувеличила с прогнозите си.

Soylent Green е перфектен пример за филм, който неизменно носи духа на времето, през което е създаден: като започнем с характерните за десетилетието коли, минем през ретро яките на ризите и стигнем до изправените коси и типичния грим.

Има нещо приятно абсурдно в това да гледаш антиутопия, в която всички герои се носят по модата от 70-те.

Почти толкова очарователно е, колкото уестърн с диско каубои. В този ред на мисли филмът си заслужава гледането поне заради чистото наивно забавление.

Струва си да отбележим и че това е един от първите екологично насочени мейнстрийм филми. Загрижеността му към понастоящем реални заплахи ни кара да се замислим за перспективата някой ден сюжетът да се сбъдне.

Надяваме се поне частта с тайната съставка на любимото ястие на свръхбогатите да не съдържа пророчески елемент.

The Dark Side Of The Moon (1990)

Стигнахме и до обладаните космонавти, за които споменахме в увода. The Dark Side of the Moon не просто се плъзга по ръба на абсурда, а директно се гмурка с главата напред в него, без да внимава за остри подводни скали.

В околопланетното пространство се носят сателити, оборудвани с ядрени оръжия, а Бермудският триъгълник очевидно е нещо реално в света на тази безумна фантастика.

Не само че около Бермудите изчезват кораби и самолети, но преминавайки към тях, се изпарява и совалката „Дискавъри“. Когато изследователски екип попада на остатъците ѝ, се оказва, че е населена с демонични обитатели. Определено тази версия на 2022 не изглежда особено вероятна, пък и не ви препоръчваме да си я причинявате.

Alien Intruder (1993)

Фантазиите на холивудските сценаристи за космическия потенциал на 2022 не спират дотук. Alien Intruder може да се похвали с добро хрумване, осъществено по най-смехотворния възможен начин. Евтините му ефекти, неловкият диалог, предвидимата история и остарелите уж футуристични технологии очевидно не са издържали изпитанието на времето.

В тази версия на настоящата година опасните престъпници биват изпращани в Космоса, където живеят основно във виртуалната реалност на въображението си. Тук VR-ът, естествено, е показан като потенциална заплаха. В компютърния свят на всеки от героите започва да се явява сексапилна извънземна, която се оказва много по-истинска, отколкото са предполагали. Не е нужно да казваме, че следва много стрелба, екшън, експлозии и преследване.

Добре, че засега си пазим VR очилата предимно за компютърни игри.

Time Runner (1993)

Тази лента е твърде амбициозна във визията си не само за пътуването в пространството, но и във времето. Марк Хамил влиза в ролята на военен капитан, натоварен с тежката задача да победи настъпващите извънземни флоти. Пришълците, разбира се, се опитват да превземат Земята именно през 2022. За да предупреди властите, той пътува назад във времето до 1992 година и се опитва да предотврати предстоящата катастрофа.

Навярно откривате нещо познато в сюжета и нищо чудно – много от феновете на Терминатор поредицата обвиняват Time Runner в плагиатство.

В действителност подобна идея се появява още във френския La Jetée от 1962, върху който е базирана класиката на Тери Гилиам 12 Monkeys. За щастие последният е избрал малко по-далечна година, в която да се развива действието на филма. Ще си говорим пак през 2035.

No Escape (1994)

Явно през 90-те доста са размишлявали по въпроса, какво може да се направи с извършителите на тежки престъпления. Подобно на Alien Intruder и тук става въпрос за специфичен тип затвор, въпреки че този много повече напомня на арените от The Hunger Games. Героят на Рей Лиота е бивш военен, който при отказ да убие цивилни влиза в схватка с главнокомандващия си и го убива.

В съответствие с фиктивните закони на 2022 той е изпратен на острова затвор Абсолом, където престъпниците са принудени да оцеляват в тежки първобитни условия.

Както може да се очаква, островът е управляван от зла корпорация, експлоатираща обитателите му, а самите затворници са разделени на две групи – цивилизованите Инсайдери и подивелите примитивни Аутсайдери.

Въпреки множеството си несъответствия и недомислени моменти No Escape е развлекателен и забавен филм, с който може да прекарате една спокойна петък вечер. Режисьорът Мартин Кампбел пък впоследствие реализира две от най-запомнящите се серии от поредицата за Бонд – GoldenEye и Casino Royale.

The Purge (2013)

Скачаме 9 години напред до 2013, когато за пръв път се появява популярният франчайз. Действието се развива 8 години след въздигането на тоталитарно правителство, въвело нов закон в САЩ: всяка година в продължение на 24 часа всички престъпления са законни. В резултат от това през останалото време престъпността спада неимоверно, безработицата не е проблем, а страната е в икономически възход.

Цената обаче е висока – в рамките на този един ден цялата държава е сцена на пълен хаос и тотално унищожение.

Първият от петте филма се фокусира върху живота на четиричленно заможно семейство, поставено в ситуация на живот и смърт. Малко след като сирените обявяват началото на чистката, пред вратата им се появява ранен мъж, който ги умолява да го приютят. В този момент семейството не знае, че по петите на непознатия пристига опасна банда от безпощадни маскирани типове.

Въпреки че не е особено фантастичен на фона на гореизброените заглавия, The Purge е критичен коментар върху насилието, корупцията и безскрупулността на човешката природа.

При все това темите, които засяга, са актуални, а самото действие – за щастие, не чак толкова.

Добре, признаваме, старите филми са се поизсилили в представите си за близкото бъдеще. Това не отменя факта, че дори в последните няколко години наблюдаваме същото явление. Филми като Geostorm, The Tomorrow War и Safer at Home ясно показват, че кинаджиите очевидно очакват нещо ужасно да се случи много скоро.

Не са само те. Напоследък всички сме все по-обезверени и загубили надежда.

И все пак имаме още време да предотвратим потенциалната глобална катастрофа – било то бум на престъпността, икономическа криза, космическо бедствие, извънземна атака, новопоявила се диктатура или пък екологичен срив.

За всеобща радост не живеем в света на Soylent Green. Далеч сме от унищожителната война на Time Runner. Определено нямаме нищо общо с каквото изобщо се случва в The Dark Side of the Moon.

Добре сме. Наздраве за една успешна 2022… и за всеки случай не прекалявайте с VR-а и избягвайте Бермудския триъгълник.

За една наистина актуална картина на близкото бъдеще, дайте шанс на новата продукция на Netflix Don’t Look Up.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.