Нещата от живота

Силите на реда понякога създават, вместо да решават проблеми

Истината днес е само тази – родната полиция ни пази. Без значение дали говори за вино, любов или МВР, Веско Маринов знае най-добре. Много пъти обаче сме попадали в ситуации с различна степен на нелепост, където са били намесени властите.

По-долу сме компилирали истински истории, макар и доста невероятно звучащи, които наши приятели ни разказаха под секрет. Затова и имената са скрити до само инициали. Важно е да отбележим, че ние в GoGuide уважаваме всички служители в редовете на Министерство на вътрешните работи и ценим тяхната работа. Целта на тази статия не е да се подиграва на никого, а всички дружно да се забавляваме в рамките на добрия тон. Също оригиналният правопис е запазен, извиняваме се за което.

Ето няколко забавни истории със сини лампи:

„Колата ни изгоря на магистралата. Това се случи преди сто години, още карахме таратайки. Бяхме до Цигов Чарк и, както се прибираме, изведнъж – нещо почна да пуши. Спираме, то като пламна всичко, братче – не се спря. За нула време отнесе огъня цялото купе, със все личните ни вещи вътре. Дойде пожарна, дойде полиция, загасиха пламъците и извадиха навън четири стопени топки пластмаса – това ни беше останало от багажа. И всички такива почнахме да ровим, а дано нещо да е оцеляло. През това време полицая води протокол, записва отстрани. Едното момиче имаше морско свинче и беше събрало в един леген трици за прасето. Супер изненадващо легена се беше стопил, а на триците нищо им нямаше. И тя такава, възкликва: „Триците на прасето ми са окей“. А полицая както пишеше, само се спря и поглежна към нас озадачено: „А прасето… Къде е?“. Мисля, че си представи печено прасенце на жар. Много се смяхме. Ама после де, като бяхме сами.“ Т.Ч.

„Аз съм от малък град и като бях тийнейджърка, яко избухвахме с простотии. От скука де, не от нещо друго. Един ден лятото съвсем бяхме изтрещели и на някой му хрумна да съберем пари за най-евтиния течен сапун и да излеем цялото шише във фонтана. Всичко стана в мехурчета, като по филмите. Ние се счупихме да се смеем. Едни баби почнаха да ми сипват, после викнаха полиция. Полицаите ни накараха да изчистим пяната от фонтана. Взехме найлонки и почнахме да ги пълним с пяна. През това време полицаите ни надзирават и ни четат лекция как може да правим такива неща. Имало деца тука, минавали, ние всичко сме им били развалили. А то едно детенце мина с майка си, такова с блеснали очички, скача и се радва на балончетата. Добре, че не се разсмяхме.“ И.П.

„В Щатите съм. Спира ме полицай, по пътя, в средата на нищото. Аз съм на една бира, но той ме подушва и решава, че съм много пиян. Няма дрегер, затова правим роуд събрайъти тест. Това е дето заставаш пред колата, на камерата, и те почва „ходи в права линия“, „пипни си носа“. А, забравих най-смешния детайл – полицая се казваше Ал Бънди. Беше такъв като шериф от уестърн, с мустак, сериозен, нацупен. И там след всичкото чекнене и акробатики, тоя Ал Бънди ми казва: „Кажи азбуката наопаки“. Аз на български не мога да я кажа наопаки, как на английски бе?! Аз реагирах малко прибързано, казах: „Ар ю крейзи?“, на което тоя Ал Бъдни направо ме тръшна на капака и ме арестува за обида на полицай. Лежах 2 седмици в ареста, с тия оранжевите гащеризони. Мани… Сега ми е смешно, ама тогава бая се бях спекъл.“ Л.А.

„Отивам на работа. Рано сутринта е. На нас офиса ни е точно до един небезизвестен нощен клуб и полицай, минаващ по улиците заподозря, че си тръгвам оттам и се качвам в колата. Представя се, иска ми документите. Аз давам талони, граждански, всякакви неща и се сещам, че книжката ми не е в мене. Изтръпвам, започвам да мисля. През това време полицая започва да ми обяснява как в момента правят специална акция и след малко ще дойде колегата му с апаратурата и, ако нещо съм вземал „тревка и кокичка“, всичко ще си покаже. Аз съм: „Окей, няма проблеми.“. Това малко го изненада, пак се загледа в мен и изведнъж забеляза детското столче в колата и осъзна, че съм брадясал и недоспал, ама не от кокичка и копонче, а защото ни никне зъбче и ходя на работичка. Върна ми документите и ме пусна, съвсем забрави да ме пита даже къде ми е книжката, смятай!“ О.В.

„С един приятел се отиваме на парти на Хелоуин.

Тука сложи, че сме програмисти. Да се знае

каква е ситуацията. Никой нищо не е пил и допреди малко сме гледали тъпи филми. Моя човек обаче кара една бегачка, дето я купи от някакво момче в Люлин. Супер скечи изглежда, пък и не може много-много да я кара. Ама тоя път надскочи себе си – без да иска мина на червено и засече патрулка. Полицаите ни спират, не могат да повярват. Проверяват му документите, обаче не спират да ме гледат мене. Накрая пита: „На тоя кво му е?“. И аз чак тогава се сещам, че съм се направил на зомби, ама такова мързеливо, малко бяло лице и малко мъцнато под очите. То се беше размило леко и както бях със суичър, в таратайка с тъмни стъкла – направо си изглеждах да пуша крек.“ Г.Г.

„Веднъж си отвисях в 3-то РПУ. Някакъв психопат ни засече, преследва ни, крещя ни заплахи. Аз му запомних номера. Отидохме да пуснем оплакване. Обаче си бях забравила личната карта, затова ме прибраха и викнаха нашите да ме приберат. Почувствах се гангстерка, макар и за няколко часа само.“ М.П.

„Бяхме големи, вече студенти. Пушехме изключително рядко и в един от тези случаи, намерихме за нужно да направим това упражнение в Младост 2, при високите постройки, в междублоковото пространство.

По закона на Мърфи мина патрулка и полицаите дойдоха към нас.

Разделиха ни двамата, започнаха да ни питат: „Имате ли забранени субстанции“. Аз мислех, че пликчето е в мене и понеже съм съвестен гражданин казах „Да“. Прибраха ме в патрулката, а момчето от компанията, в което всъщност беше материала го пуснаха да си ходи. После по пътя почнах да си ровя джобовете и открих, че нямам забранени субстанции. Не ми повярваха, даже изобщо. Последва доста сконфузна сцена, но се убедиха че наистина не притежавам наркотици. Пуснаха ме и мене – по живо, по здраво. Разминах се само с предупреждение занапред да внимавам какво говоря.“ К.О.

„Купил съм си нова кола и съм събрал пичовете от квартала да я показвам. А за късмет, точно докато я оглеждахме, отдолу се беше скрил таралеж и ние съвсем се навирахме отдолу, всичките да го видим. Явно сме изглеждали суперсъмнителни, защото дойде патрулка да ни пита какво правиме. Ние им показахме таралежа и единия от тях ни каза „вие нали знаете, че таралежите се ядат“. Бате, направо занули.“ С.С.

„Бях сервитьорка в едно заведение. Имахме една съседка, която всеки ден по часовник викаше полиция. Всички вече си я знаехме – и ние, и те, просто се правеше едно посещение по формалност, за да се отчита дейност. Този път полицаите бяха един млад и един стар, аз си говоря с младия. Много любезен, вика „Мани я таз кукувица, хич недей да и се впечатляваш.“. Тръгват си. След една минута получавам покана за приятелство във фейсбук. Полицая. Профилна снимка с фуражка. Първо съобщение – „тъй и тъй затваряш, да пием кафенце?“ С.Н.

„Миналата година покрай протестите нещо много се бях филмирал. Точно беше станало това с полицейското насилие и не знам, бях си изчаткал покрай цялата ситуация, въобще не мислех какви ги върша. Та минавам покрай Орлов, нали имаше палатков лагер и

гледам една патрулка. И не знам как ми хрумна да им ударя един среден пръст.

Ама както си трябва, с изпънат красиво пръст, високо вдигната ръка. После влязох в подлеза да минавам от другата страна и по пътя малко се зачудих, сега да не ме чакат. Много ясно, че бяха там. А те, в пълен ступор от това, което съм направил, още по-шокирани, че не съм избягал. Питаха ме дали не съм с умствени проблеми и аз толкова неадекватно отговорих, че решиха че са ме пуснали от Карлуково. Малко влязох в роля и те прецениха да не се занимават с мене. Приеха ме за пълно шизо, ама от добрите.“ И.Х.

„Аз съм от Сопот и с брат ми съм на дискотека в Карлово. Тръгваме да се прибираме, а то е много сложно с транспорта. Той ми казва страшно самоуверено, „Сега ще ни оправя, гледай само и прави като мене“. Отива при една патрулка и почва да лъже как имаме роднини полицаи и пита дали ще е проблем да ни закарат. Хората даже не се изненадаха, казаха че тъй и тъй отиват натам да патрулират, да се качваме. Возим се вътре и аз не мога да се сдържа. Споделих им, че винаги ми е било мечта да се возя в полицейска кола с надути сирени. Те се ухилиха, „Ама много ясно, мойто момиче“.

Пуснаха светлини, сирени, всички екстри.

Оставят ни пред нас, а баща ми е на балкона и вижда как пристига патрулка, с надути сирени, а децата му вътре. Брат ми излезе и му махна супер тежкарски „Опа, нашите, кво става?“ И.Д.

„Прибираме се от морето и на пътя изскочи дива свиня. Огромна, направо глиган. Блъсна се в колата, смачка се всичко, стана мазало. По чудо ни се размина без жертви, само ламарини. Дойде полиция и двамата униформени съвсем небрежно хванаха свинята за краката и си я сложиха в тяхната кола, на задната седалка. Ние гледаме и не вярваме на очите си. А те ни обясниха как я прибират за веществени доказателства. Може и така да е било, не знаем.“ М.Р.

“Тръгвам си от парти и пред клуба – изненада, изненада: чака ни патрулка, мъж и жена, екип. Почват масова проверка, наред, мацки и пичове, всичко под ножа.

Цялата компания се оказахме златна мина за субстанции,

почнаха да прибират хора в патрулката. Аз обаче нищо не съм правил, само съм пиян на куче. Полицая почва да ме джоби, намира ми салфетка дето съм си духал носа. Отваря я, изучава задълбочено какво има вътре. Аз не смея даже да реагирам. Той такъв разбърбичква яко с пръст. „Какво е това, пико ли?“. Как да му кажа, че са ми сополите? Той по едно време се сети и изсъска: „Да изчезваш“. И почвам да бегам, бате.“ Н.М.

А попадал ли си на най-неграмотно написаните обяви в интернет?

Вече може да се забавляваме заедно и в TikTok.

Посети YouTube канала ни, за да стоиш в течение в града.