Нещата от живота

Не харчете напразно целувките, но не ги и бройте - Марлене Дитрих

Още докато изписвах името ѝ и оставях време на Google да ми предостави цялата желана информация, бях сигурна. Да, тя е поела първата си глътка въздух в Берлин. Че къде другаде? И то в любимия ми и най-кокетен квартал Шьонеберг, който и до днес е задължителен check point за практичния турист.

     

Биографията на Дитрих изцяло се конкурира с пъстрата история на родния ѝ град. Мария Магдалене сама си лепва псевдонима Марлене = Мария + Магдалене. И няма начин такава стихия да се роди с едно име, когато в това грациозно тяло живеят толкова много образи и поне силата на две пълнокръвни жени.

Артистичната си кариера стартира като певица, а филмовата ѝ слава я спохожда по време на снимките Tragödie der Liebe („Трагедии на любовта“). Може би това предначертава и вкуса на любовния ѝ живот. През 1922 по време именно на снимките на този филм Марлене се запознава с продуцента на филма Рудолф Зибер. Марлене се влюбва до полуда в русия жребец. Иска да се оженят, но майка ѝ била по-практична и твърдо настоява да подложат Рудолф на изпит. Цяла година Руди се бори за любовта на тъщата и най-накрая успява. Въпреки че впоследствие бракът на Дитрих и Зибер прилича по-скоро понастоящем на една практична отворена връзка. Те били до такава степен откровени един към друг, че Марлене показвала всичките си любовни писма на съпруга си, а когато някой от многобройните ѝ любовници започнел да изпитва ревност към Зибер, Марлене непринудено и без свян казвала:

„Теб пък какво те засяга? Той ми е съпруг!“.

От тази силна любов се ражда единствената дъщеря на Дитрих. В действителност бракът Дитрих – Зибер има срок на годност едва 5 години, но те така и никога не се развеждат официално.

За Марлене и нейните любовници могат и впрочем са изписани тонове мастило. Тази жена определено не си е падала по мимолетните забежки, а се е отдавала на връзки, пропити от страст и вдъхновение. За разлика от днешните красавици Марлене не е припадала по спортисти, а по писатели. В тефтерчето ѝ гъмжи от поезия, посветена на нея.

За един от първите любовници на Марлене е обявен Йозеф фон Щернберг. Като неин мениджър той я моделира по свой вкус. Кара я да обръсне естествените си вежди и да нарисува две черни линии, които впоследствие се превръщат в запазена марка за актрисата. И тя, и той са омъжени и аферата им остава само в устите на недоброжелателите. Отношенията им са бурни. След 5 години съвместна работа двамата вече не могат да се понасят, но Щернберг все пак не спира да се хвали с тяхна обща снимка, на гърба на която Марлене е изписала „Аз съм нищо без теб“.

Първата  писателска жертва в любовния тефтер на Дитрих е самият Хемингуей. Срещат се в морето на параход през далечната 1934. Както знаем, за Хемингуей всяка точка, далечна от морето, е провинция. Впоследствие всяко място, далечно от Марлене, му се струва празно и скучно, подобно на дълбока провинция. Нетипично за често циничния Ърнест тази любов остава по-скоро в графа платонична и закодирана в романтични писма. Буйната Дитрих пътува на този параход в посока мястото на най-големите ѝ успехи – Холивуд. Плавайки, тя се влюбва от раз. Неслучайно откровените отношения между двамата творци продължават чак до смъртта на писателя, а сигурно и в Рая или Ада… Кой знае къде ще се срещнат отново тези колоси на изкуството?

Една от най-бурните ѝ любови е тази с торпедото на любовните романи Ерих Мария Ремарк. Писателят описва първата им среща като гръмотевичен удар. Ремарк е възхитен не само от сексапила, който се лее от Марлене. Тя го грабва и цитирайки без спънки Кант! Връзката между тези два колоса в изкуството продължава около четири години. За това време Ремарк написал на Дитрих над 300 писма, а тя към него – едва 20. Такива са буйните жени – непокорни и загадъчни, обичайки да демонстрират дори леко пренебрежение. Фактът, че Марлене отказва да се разведе, подлудявал Ремарк и раздялата между тях се оказва неизбежна.

Поредицата от писатели Марлене прекъсва с Жан Габен. Страстта между двамата пламва в кафене в Холивуд. Тази любов до такава степен преобразява звездната осанка на Марлене, че заради Габен тя е готова дори да тича около печката, запасана със стилна престилка Hermes, бъркаща манджи и шепнеща любовни слова на френски, за да не затруднява Габен да говори на различен от родния си език. 

Двамата преживяват заедно дори Втората световна война. Габен се бие на фронта под ръководството на Де Гол. Марлене, луда от любов, отива в Алжир на бойното поле, за го види. 

След края на бойните действия двамата се местят в Париж. Габен настоява любимата му да се разведе. Тя отново е непреклонна и отказва. Все пак връзката им продължава, докато не идва окончателният срив. Причината е повече от странна. След като двамата играят заедно във филма „Мартен Руманяк“ кинокритиците ги подлагат на кръстосан огън.

Двамата творци с изявено его започват да се обвиняват един другиго. Един ден Марлене просто решава да събере багажа си, да напусне Габен, Париж и Европа и отново се връща в страната на неограничените възможности Америка. Сърцето на Марлене обаче остава завинаги в града на любовта. Безнадеждно тя чака Габен да се върне при нея. Той обаче се жени и до края на живота се държи така, сякаш не иска и да си спомни за брилянтната актриса и певица. Дори след смъртта му Марлене пази портрета му у дома си и дълго страда.

В едно от най-откровените си интервюта Дитрих споделя, че "Почти всяка жена иска да бъде вярна. Трудно е само да намери мъж, на когото може да остане вярна". Въпреки шантавия ѝ личен живот Марлене остава обаче до края на живота си вярна на изкуството, на страстта и най-вече на себе си…

За една по-съвременна, но също толокова вдъхновяваща и успяла жена, можеш да прочетеш тук.