Стопаджии разказват историите си по пътя

Пътуването на стоп винаги е свързано с емоции

Когато вдигнеш палец горе край пътя – очаквай неочакваното! Просто когато пътешестваш по модела на Джак Керуак, по пътя те очакват приключения. Пътуването на стоп невинаги гарантира бързо придвижване от точка А до точка Б, но пък задължително идва с поне една история. И напук на популярното мнение оцеляваш, за да я разкажеш. Помолихме няколко приятели на Go Guide да споделят случки на стоп. Ето какво събрахме:

П. Д.

„Качи ни тираджия, който имаше само една свободна седалка, а бяхме с бившия ми приятел. Аз седнах в него (приятеля, не тираджията), ама явно така съм застанала, че не се е виждал зад мене. Задмина ни някакъв тир, явно познат на нашия шофьор, и веднага му звънна да пита кое било това „високо парче“. Приех го за комплимент.“

З. С.

„Ооо, много са. Значи, така на прима виста се сещам за един господин с неясен произход и съмнителен вид в изгнила таратайка без задни седалки. Седяхме си на суичърите. Човекът обаче се оказа мега пич – счупил му се бил тирът и си купил въпросния таралясник, за да си се прибере до Карнобат. Била кола оставена за скрап – нямаше преграда назад към багажника, също парното беше на макс, защото бил прецакан радиаторът и прегрявала. Летяхме със 140, без седалки, на отворени прозорци. Ама стигнахме, де.“

В. С.

„Само веднъж съм опитвала да пътувам на стоп и завърши фатално. Не че ни убиха или нещо, просто никой не спря. А се прибирахме от фестивал, бях с едни палави панталонки, чувствах се секси. Поне докато не ми се разтече гримът от един час на слънце. Подминаха ни около сто коли. Накрая се оказа, че просто там не спирали. Аз обаче вече яко бях саднала.“

М. Т.

„Ох, значи аз като малък много пътувах на стоп, по финансови причини. И понеже си момче, някак си не очакваш някой да те полази. Обаче веднъж ме возеше един чичо с такъв избушен камион, пълен с чушки. Сложи ръка на крака ми и каза: Искаш ли да видиш една по-голяма чушка? Не пожелах, слязох почти в движение.“

Л. И.

„Бяхме в Сърбия на EXIT и решихме да разджиткаме леко в околията. На прибиране ни спря някаква огромна черна кола със затъмнени стъкла. Бая се чудихме дали да се качим, ама вече се стъмняваше, а даже не знаехме къде сме. Много умно, като се сетя сега, и изтръпвам. Шофьорът беше готин – бръсната глава, черни очила след залез-слънце. Такъв наду вътре едно чубанско техно, едната ръка горе, с другата само сменяше тракове и си редеше на телефона. Караше с 200, по едни завои, мани… Стигнахме обратно в Нови Сад за нула време.“

Й. Ц.

„Веднъж се прибирахме от една вила и ни спря трактор. Возихме се в ремаркето, вкопчени едни в други, яко паника. Беше като влакче на ужасите.“

А. Ж.

„Обикновено, като пътуваш, те оставят хората накъдето си отиват, ама веднъж един човек се отби от пътя и ме закара почти пред нас. Аз бях супер изненадан, а той ми вика: Няма да се плашиш. Аз дарявам кръв. После някой ми обясни, че това било тираджийски жаргон за крадене на нафта.“

К. Л.

„Едни много мили роми, пътуваха целият катун в разбричкан москвич, излязоха 10 души да мога да вляза, после пак се натовариха. Беше като онези влакове в Индия.“

Д. Д.

„Тръгнахме да минаваме границата с Македония пеша и стопа, някакви ловци, ни метнаха на един километър от КПП-то. Граничарите ни гледаха все едно сме пълни дебили, като им разказахме. Даже не ни вярваха много. Единият ни попита: „Е, къде са ви оставили? У шумо?“. Шума било гора, ама бая се посмяхме.“

А. Л.

„Веднъж една мутра ме качи да ме покаже на приятелите си – закара ме до Варвара, в някаква кръчма и им вика: „Глейте кво съм ви довел – хипар!“

Т. Ч.

„Приятели сме със 100 Кила и веднъж ме беше взел за красота на едно турне по морето. Както си пътуваме трима души в колата, и виждаме някакви стопаджии в далечината, момче и момиче. Килата спира да ги качим, при което аз съм отзад, качва се първо пичът и застива – оказва се гаджето на сестра ми с друга мацка, отишъл на морето да вилнее. А те такива влизат в колата и потегляме с мръсна газ. Ние сме един до друг, неловко мълчание. И аз бях: Копеле, кажи едно здрасти поне! А той мисли, мисли, наведе се към мен и тихичко изцепи: „Абе, тва Мишо Шамара ли е“. Тъжен смях.“

Протестите в София и изкуството на плаката.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.