НА ЛОВ ЗА ЗВЕЗДИ

За папарака Рон Галела не е от значение, че няма покана за купоните на известните. Понякога въпросът по-скоро е кой ще пристигне първи на мястото на срещата

Рон Галела

Недискретен гост

Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди, Елвис Пресли, Анди Уорхол, София Лорен, Джак Никълсън, Джон Ленън, Мик Джагър са само част от дългия списък световни сelebrities, които остават запечатани върху обектива на фотографа Рон Галела. В повечето случаи без самите те да са дали съгласие за това. Експозицията Ron Galella: Paparazzo Extraordinaire! като част от големия фото фестивал Photoespaña показа 131 черно-бели фотографии, разделени между културния център CBA и бутика на луксозната модна къща Loewe в Мадрид. Заглавието на експозицията е заимствано от сп. Нюзуик, което кръщава по този начин Галела, оценявайки приноса му като един от пионерите в жанра. Сп. Тайм пък му дава друго от запомнящите се прозвища: Кръстникът на американските папараци. Рон Галела не измисля думата paparazzo, но за сметка на това реално допринася тя да се изпълни със съдържание. Във филма Долче вита Федерико Фелини нарича paparazzo главния герой, вдъхновен от реален персонаж – италианец, чиято професия е да преследва и снима известни хора. По това време Галела работи отвъд океана, но също би могъл да послужи за вдъхновение на главния герой. А и вероятно по ирония на съдбата в ДНК-то му има и италиански гени. Които находчиво решава да защити при появата си в Мадрид, подпиращ се на бастун и с голяма камера, окачена на врата. Attenzione!(на италиански), вече съм тук (на английски), поздравява Рон Галела, който повече от 30 години снима известни личности в интимни за тях моменти, което има и съответните последствия. Съдебен иск от Джаки Кенеди или юмрук в зъбите от Марлон Брандо са две от тях. Днес личният фото архив на Рон Галела може спокойно да мине за дневник на славата, богатството и успеха. Безспорно визуално доказателство за развитието на холивудската star system.

Звездите получават много пари за разлика от папараците. Най-малкото, което могат да направят, е да се оставят да им бъдат правени снимки, твърди един от основателите на култа към звездите. Но това е в известна степен уловка. Ако звездите се оставят, т.е. позират, снимката вече няма същата стойност. Всъщност много от известните са си научили урока. Когато установя, че ме преследва фотограф, спирам се, поглеждам в камерата и се усмихвам мило. Зная, че тази снимка не притежава никаква стойност. Повярвайте ми, няма по-скучна снимка за една медия днес от тази на някой известен човек, държащ си любезно, твърди Джералдин Чаплин. Вероятно затова днес ще срещнем не една и две сelebrities, които протестират чисто козметично и напълно преднамерено, съзнавайки, че скандалът се продава по-успешно. Галела твърди, че голяма част от звездите, които се оплакват от папараците, са истински лицемери, защото след това нямат нищо против солидните си хонорари и директните и индиректни изгоди от заработената публичност и безплатната реклама в медиите.

Рекламации – в Ron Galella, Ltd.

Днес е истинска лудост как цели орди от фотографи се нахвърлят над известните. Всичко се прави за пари. Радвам се, че вече не се занимавам с това, коментира малко изненадващо Галела. Може да си го позволи, разбира се. Къде-къде по-доходоносно, спокойно и престижно е да ръководиш собствения си фото архив. Ако днес го попитаме къде работи, може спокойно да ни върне достоверен отговор: В Ron Galella Ltd. Не за първи път се случва. Фотографът, нерядко наричан със сочни епитети като боклук или измет, днес е смятан за истинска легенда. Моралните мерилки, за пореден път установяваме, са в напълно неустойчив баланс, лесно податлив на времето и настроенията. Един от най-полемичните фотографи на звезди с години минава за втора категория фотограф, с времето обаче и работата му, и самият той достига арт статус. Творчеството му, подобно на някои негови колеги по жанр, се излага в престижни галерии и музеи. А и ако направим експресен анализ по циничност, установяваме, че фотографиите му още от самото начало се публикуват в издания като Time, Harper’s Bazaar, Vogue, Vanity Fair, People, Rolling Stone, The New Yorker, The New York Times и Life, т.е. същите, в които разярените звезди толкова обичат да се появяват. А ако задълбаем в търсене на виновниците за бума на папарашката фотография, няма как да прескочим и ненаситните за скандали и показност маси. Къде свършва границата на публичната изява на една звезда и къде започва личният й терен, са понятия, които не спират да се менят с времето. Галела например признава, че единственото място, в което не е вкарвал недискретния си обектив, е тоалетната.

Плячка на масата

Рон Галела съзнава прекрасно, че ходът на времето улекотява тежестта на прегрешенията. Затова с охота и силна доза гордост признава, че действително е фалшифицирал покани за светски купони, а понякога се е промъквал на тях незаконно. Наградата обикновено не закъснява. Само на една от масите може да го очаква част от плячката му накуп – Шер, Робърт Де Ниро и Ал Пачино например (примерът е по действителен случай). Днес папарашките снимки често изглеждат по-скучни, при това въпреки напредъка на фото техниката и дигиталните технологии. Липсва обаче този близък контакт със звездите, предпазвани от орди бодигардове и асистенти.

Безспорна муза на Рон Галела е Джаки Кенеди Онасис. На нея самият Галела приписва репликата Smash his camera (Счупете му апарата), която Джаки Кенеди изсъсква на един от бодигардовете си, след като й е направил неразрешена снимка. Това е и заглавието на заснетия през 2010 г. документалеен филм за Галела с автор Леон Гаст. През 1972 г. тя завежда и печели съдебен иск срещу папарака, но той си спомня, че от шумния процес също печели много пари. След делото Галела срещу Онасис той получава забрана да се приближава до нея и децата й.

Галела обаче съвсем не й се сърди, дори напротив. На нея дължи прочутия, превърнал се в иконичен портрет на тогавашната първа дама, облечена спортно-елегантно, с развети от вятъра коси. Добре си спомня технологията за производството му. Той я следва от апартамента й, тя тръгва по Медисън авеню, той взима такси, скрива се на задната седалка, а когато минава покрай нея, казва на шофьора да натисне клаксона. Тя естествено се обръща и… щрак и готово! А резултатът той определя като личната си Мона Лиза. Преди няколко месеца Young gallery в Брюксел посвети на тандема Рон Галела-Джаки Кенеди цяла изложба.

Да направиш снимката

Далеч по-физически е контактът му с Марлон Брандо. Актьорът му избива няколко зъба, когато го снима на излизане от ресторант. След инцидента Галела започва да се дегизира с униформа и шлем като играч на американски футбол, за да се защити от Брандо. Завежда дело срещу него, което се урежда извън съдебната зала. Галела се съгласява на компенсация от 40 000 долара. Още тогава обаче настоява, че го интересува далеч повече посланието: Не искам никой да си мисли, че може да ме удря, когато му правя снимка. Разликите с днешните папараци? Той все пак е учил изкуство, а и – поне така твърди, не го е правил само за пари. Роденият през 1931 г. Галела всъщност снима по време на войната в Корея и действително завършва фотожурналистика през 1958 г. Веднъж София Лорен му признава, че е като навръстно дете в сравнение с настъпателността и арогантността на европейските папараци. Кои са най-важните съставки на занаята? Бързина, умело владеене на добър фотоапарат, усет за това коя снимка е ценна. Няма значение, че известните протестират, важното е да направиш снимката. Добре дошли са някои детективски качества – да знаеш в кой хотел отсяда жертвата, в кой ресторант вечеря и въобще къде се движи. Трябва да имаш кола, да шофираш добре и да пристигаш на мястото на срещата първи. Най-добрата изходна позиция за една добра папарашка снимка е от отсрещния тротоар. Късметът е добре дошъл, но далеч по-валидна и ефикасна е добрата и изпитана от времето и обстоятелствата тактика – на точното място в точния момент. Какво липсва в изобилното портфолио на Рон Галела? Дженифър Лопес и прочутото й дупе, признава с игрива усмивка.