Нещата от живота

Снимки от 60-те и 70-те разкодират духа на епохата, в която се живее с крак на педала за газта. Политическата коректност още не е на мода, изразяването на свободата обаче – да.

Култовите имена – Джаки Кенеди, Мик и Бианка Джагър, Анди Уорхол, Бриджит Бардо, Карл Лагерфелд. Всъщност това е съвсем малка част от дългия списък Кой кой е в тогавашното общество. Емблематичните места – Лазурният бряг, Сен Мориц, Париж, Лондон, Рим, Ню Йорк. И още някоя по-тайна дестинация. Част от най-добрите фотографи – Ричард Аведон, Дейвид Бейли, Ги Бурден. И още много. Скандалните папараци начело с Рон Галела. Новата терминология – jetset, dolcevita, beaumonde, beautifulpeople. Еднакво валидни в оригинал или в превод.  Най-зрелищната визия от тази интригуваща епоха ни помага в това пътуване във времето назад до епохата на 'Swinging Years'.

Мик Джагър, 1964 (David Bailey)

Иконичните имена от онези години, суперзвездите, вип гостите създават наистина неповторима атмосфера. Сред авторите са майстори фотографи, представители на най-признатите естетически школи, прочули се със своята деликатност и финес. Както и забавни фотоси от един по-скрит и по-интимен свят на частни партита. Образи на цяла една култура, която чества самата себе си сред слава и блясък в особено големи количества. Всичко и всички изглеждат потънали в удоволствието на прекрасния момент.

Джейн Бъркин, 1969 (David Bailey)

Фотографиите отразяват духа на времето и отношението към живота на цяло едно поколение. На тях са уловени известни личности и анонимни хора, лица и атмосфери, екстравагантното и необичайното, блясъка и неговите неизбежни аксесоари: меланхолията и тъгата. Снимките са едновременно документ и архив, но и равноправен участник в момента. Запечатват визията, идеите, мечтите на една отминала епоха, упражняваща силна магнетичност върху младите дори днес. За тях Джаки Кенеди, Мик Джагър, Мария Калас, Труман Капоти са култови фигури. А за по-възрастните, свидетели на онези години, те сякаш отново оживяват. Или може би въобще не са си отивали? Масите си спомнят и разпознават лесно и безпогрешно кодовете – Суингинг Лондон, Фабриката на Уорхол, Студио 54. Поп арт, секс, наркотици и рокендрол. Истории, епизоди и скандали. Докато всичко това се случва на Запад, Източният блок върви в обратната посока. През 1961 г. започва построяването на Берлинската стена.

Бианка Джагър и Лайза Минели в култовото Studio 54, Ню Йорк, 1978 (Ron Galella)

Селекцията включва образи от различни жанрове, правени със съвсем различно намерение. Арт фотографии и снимки от пресата влизат в безпристрастна комбинация, която води до неочаквани открития. От една страна са големите фотографи на 20 в., които създават новаторски стил, развиват нови техники и форми за изразяване. Те насочват обективите си към важните събития в живота и оформят визуалната култура на епохата. От друга страна–папараците, новата порода фотографи, снабдяващи жълтата преса със сензационни истории и скандали. Оттам и прозвището им в Италия – ловци на хора с камери. Изложбата предлага калейдоскоп от различни начини на живот от 60-те и 70-те, фокусирани върху сцената на най-важните западни градове. Зрителят се озовава в контролните пунктове на джет сета, където със сигурност нещо се е случвало. Днес много от участниците в онзи живот са отдавна и широко тиражирани, а понякога и силно преекспонирани имена. В онези години са млади плейбои, креативни личности, визионери: Гюнтер Сакс, Бриджит Бардо, Труман Капоти, Анди Уорхол, Карл Лагерфелд. Сред фотографите, които създават своята професионална репутация тогава, са Ричард Аведон, Дейвид Бейли, Уилям Клайн, Жанлуп Сиф, Франческо Скавуло, Робърт Мапълторп, Лорд Сноудън. И, разбира се, папараците Рон Галела, Едуард Куин, или мамараци като принцеса Мариане Зайн-Витгенщайн-Зайн, от чийто обектив приятелите й дори не се опитват да се скрият.

 

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО

Хората, имената, образите, фразите от 60-те и 70-те години на 20 в. бързо се превръщат в популярен и лесен за разкодиране шифър, останал валиден и до днес. Две толкова емблематични десетилетия, за мнозина равностойни на цяла знакова ера. Старт за нещо модерно, чиято аура продължава с магнетизма си да поддържа интереса жив и половин век по-късно. 60-те и 70-те продължават да бъдат стабилна препратка със забележимо присъствие в културния живот. Тези, които си ги спомнят, вероятно имат по-малко въпросителни защо е така. По-младите нерядко си задават въпроса обаче, какво чак толкова се е случвало тогава? И едните, и другите се опитват да възродят усещането, да изживеят нещо подобно на това, за което свидетелите разказват, а снимките документират визуално. Историята отдавна се е погрижила да ни научи, че колкото повече се улавяме за носталгията, толкова повече крадем от собственото си настояще. И все пак обяснимо е желанието да реставрираш едно бленувано минало, което на всичкото отгоре в исторически мащаби съвсем не е толкова далечно.

Реклама за лак за коса Taft, 1960 (F.C. Gundlach)

Революцията на младите е започнала – нови лица, стимулираща, непозната дотогава музика, красиви хора, промяна в модата, вкусовете, моралните ценности. Всеки иска да е част от този нов стил на живот, в който съставките се смесват като в блендер. Висшето общество и субкултурите, повърхностният блясък, светският живот, изкуството и интелектуалните течения се напреварват да си взаимодействат. Протагонистите на парите и властта се обграждат от протагонистите на изкуствата. Аристокрацията, политиката, бизнеса, живописта, музиката, киното, модата, театъра, танца и шоуто – не остава аспект встрани от потентните течения.В онези луди години границата между легендата и създателите на легендата все повече се размиват. Започват да отпадат задържали се с дълги години социални табута. Хит е всичко свързано с този подем. Процъфтяват идеите, които са вълнуващи, крайни и дори радикални. Младите все повече се бунтуват срещу консервативните норми в обществото. Нараства интересът към източните религии и философии. Борбата за повече права за жените и малцинствата се превръща в масов феномен.

Грейс Джоунс, 1979 (Francesco Scavullo, Motion Picture Group Inc.)

Откровените идеали за по-добър живот се смесват с новия начин на употреба на любовта, секса и наркотиците. Експлозия на бурния живот, революциите и съвсем не на последно място, на ексцесиите. Ритъм, в който на мнозина дори не им хрумва, че все пак в един момент ще трябва да платят сметките. Но това в случая е друга тема. Не липсват, разбира се, и критики към безотговорните дейтвия. Тогава унесената в екстаз тълпа няма никакво намерение да им обръща внимание. Днес светът сякаш е станал прекалено контролиран и в крайна сметка нарастващо скучен. Което означава, че малко дестилирани от близкото минало ексцесии може би ще му дойдат добре. Ако за момент прехвърлим поглед от съблазнителните светски фотографии към социално-политическите промени, ще установим, че тогава много страни се сдобиват със своята независимост. Това е перфектен довод за любителите на циклични теории, особено виждайки какво се случва в арабския свят. Те допринасят идеята си, че може би днес, може би точно в този момент, духът на 60-те и 70-те вече се завръща, макар и съвсем логично променен и презареден с нови значения. И че нещо обновяващо, завладяващо, ентусиазиращо е на път да се случи. 

А чувал ли си за Рон Галела, който повече от 30 години снима известни личности в интимни за тях моменти? Можеш да прочетеш за него в другата статия на Ивайло Харалампиев.