Нещата от живота

Шедьовър или грешка на природата са животните без козина?

Повечето от нас се разтапят при вида на малка котка или куче. Животинските бебета са несравнимо мила гледка и са олицетворение на особена невинност, чието и най-леко движение поражда умиление. Палави, дяволите топки косми, в чиято мека козина ни се иска да заровим лице. Но реши ли природата да е изобретателна и да добави към тяхното ДНК един малко по-различен ген, които да ги обезкосми и много бързо възклицанието „awwwww” се превръща в ”еwwwww”.  

Животните без козина не са мечтаният домашен любимец на повечето хора. Даже напротив, мнозина сбръчкват нос от погнуса и се изказват не особено ласкаво за малките голишарчета. Ако обаче се преборят с предрасъдъците и погледнат на тях не като на еволюционна шега, може да видят шедьовъра, който природата е създала в деня, когато е решила да го раздава арт и да е екстра креативна. Шедьовър, неоценен от всички, но не по-малко прекрасен, леко озадачаващо мистичен и пленителен по един извънпланетарен начин.

Има няколко безкосмести животинчета, които набират все по-голяма популярност и в България. Интересът към тях се засилва, защото колкото и да се мръщим, любопитството към различното и странното ни тласка без да се съобразява с нашите предубеждения. Следващите три животни са такива, които със сигурност сме срещали независимо дали смятаме, че тяхното място е вкъщи или в някой хорър филм. Те са несправедливо заклеймявани с много епитети, които изобщо не отговарят на характера им. Дали не може да открием зад страховитата външност едно предадно създание, готово да ни обича без да се интересува с колко косми сме и как изглеждаме на пръв поглед?

МАЛКИЯТ ЛЪВ

Най-разпространеното голо куче е Китайското Голо Качулато Куче и спада към малките породи. Обикновенно не е съвсем плешиво и си има прекрасна дълга грива около главата, космести чорапки на лапите и пухкаво снопче на опашката. Тази му „прическа” го прави да изглежда като мини-лъвче. Малкият разбойник все пак може да има някой и друг косъм тук таме, така че за да постигнете идеаланата лъвска прилика може да се налага да го подстригвате с машинка. Характерът на малкото диваче е стабилен, то е много любвеобилно и предано към стопаните си. Заради нетипичния си вид, много хора не го взимат насериозно, но това не го безпокой, той е дребосък с огромно сърце и типичната за малките кученца безразсъдна смелост. Важно е да се знае, че неговата кожа, поради отсъствието на козина е чувствителна и изисква грижи, подобно на човешката кожа. При замърсяване може да се появи акне, а при слънце задължително се нанася слънцзащитен крем, защото иначе ще изгори. Зимата може да потреперва от студ, затова мечтата на всяко момиченце да облича с дрешки любимеца си е осъществима. Китайчетата всъщност имат и втори вид, който се казва “Powderpuff”. Всъщност това е облечения вариант, който никога няма да познаете, че е същата порода. Когато са с козина, тези малчовци са като всяко друго куче: меки, пухкави и космати.

Китайчето може и да не се побира в общоприетия еталон за кучешка красота, но има уникална визия, разкошен характер, пък и поне когато живеете с него няма да се възмущавате намирайки косми на места, където никога не би трябвало да има такива.

НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВАТА КОТКА – КАНАДСКИЯТ СФИНКС

Котките по принцип са си една малка загадка, всяка си е различна със свой собствен характер и някак винаги изглеждат над нещата. До последно май не могат да изберат кой е любимецът в къщата и кой – стопанинът. Сфинксът освен гореизброените чудатости си има и супер извънземна визия. Втрещяваща на пръв поглед, тази котка е все така втрещяваща и на втори, трети, всъщност може да си я зяпате с часове, пак ще си е все така странна. Веднъж обаче примириш ли се с факта, че името „Пухчо” определено не е най-подходящото за нея, можеш да оцениш изумителните ѝ качества. Когато виждаш всяка малка костичка под нежната кожа, може да е стряскащо в началото, но след това изпитваш усещане за някакво натрапчиво желание да я докоснеш, да провериш истинска ли е и възможно ли е да е наистина толкова сюрреалистична. Има огромни уши като на прилеп, компактна глава, върху която очите й са зашеметяващи кристали в жълто, зелено и синьо.

Изключителната котка има и изключителен характер. Както всичко в нея и той не е типично котешки. Сфинксът се привърза към стопанина си и подобно на куче е много лоялна и вярна. Тя обича да пътува и няма против разходките навън. Сфинксът също така свиква много бързо и с водата и не изпада в див ужас при всяка баня. Е, това му се налага, защото поради липсата на козина, телцето му бързо се омазнява и стопаните трябва често да го къпят. През лятото се нуждае от лосион против слънце, а през зимата, ще имате сфинксче, което ще се гушка с вас под завивките. Много хора смятат, че тялото без козина е ужасно неприятно на пипане и дори ги е гнус да пробват и да се убедят колко много са грешали. Кожата на сфинкска е като мека памучна кърпичка, необикновено гладка и копринено нежна.
Има нещо много творческо и бохемско в тази котка, сякаш не е направена за всеки, а за отбрани, широко-скроени новатори, които не ги е страх да експериментират и да се бунтуват срещу общоприетите норми.

ЕДИН ГОЛ РЕМИ

 

Някак естествено след кучето и котката идва ред на малък гризач. Плъховете като цяло не са желан домашен любимец. Което е странно предвид, че са изключително умни, могат лесно да се научат на много номера, пък и са изненадващо мили и обичливи. Може би е нагласата, че имаш в къщата си вредител или пък лошата репутация, която са си изградили през вековете, но определено е рядко да се видят извън мазетата. Не е чудно, че голият плъх е още по-екзотичен. Малкият гризач изглежда като хилаво, спаружено старче и видът му откъдето и да го погледнеш е феноменално различен от всичко, което сме свикнали да срещаме в аквариумите. Мустакатите голишарчета не са подходящи за всички, изисква се определена нагласа да гледаш не само плъх, но и гол. На първо време трябва да се отърсиш от предрасъдъците и да свикнеш с огромната опашка, която ще ти се увива около врата и влиза в устата, тъй като плъхът обича да стои на рамото на стопанина си. Ако все пак решите да пробвате и си вземето един такъв малък палячо много скоро ще се убедите в тяхната интелигентност и лошата им слава ще остане назад. Пък и нищо няма да  може да се сравни с изражението по лицата на гостите ви.

Голишарчетата, независимо какъв вид бозайници, са атракция, която не бива да навява отвращение. Негативното отношение ни най-малко не притеснява животните, но собствениците им трябва да се запасят с неизчерпаема доза търпение и спокойствие, за да пренебрегват валящите критики. Интересен парадокс е, че точно ние човеците, които така усърдно се бръснем и епилираме по всевъзможен начин, имаме някакъв почти налудничев копнеж по пухкави, космести предмети и отричаме всичко друго, заклемявайки го като неестествено. Малко толерантност няма да ни дойде в повече и като нищо бихме могли да се научим да виждаме красотата и в най-екстравагантната приумица на природата.