Нови събития

Ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет.

Чехов. Един от сигурните символи на безсмъртието на руската драматургия. Вечната класика, ексцентричност, екзалтация, дълбочина, всеотдайност, провокация, цинизъм, жестокост… Прехвърляш пиесите му и не можеш да определиш коя ти е най-любима. „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“,“Вишнева градина“, „Иванов“ и още куп заглавия на пиеси, разкази и едноактни комедии се играят при невероятен успех по всички театрални сцени на България. Текстове с безгранични възможности за режисьорското въображение, винаги актуални, винаги истински. Творческият подход на Чехов вдъхновява автори от различни поколения като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Ърнест Хемингуей, Тенеси Уилямс, Владимир Набоков, както и основоположници на театрални методи като Станиславски и Лий Страсбърг.

Неговият живот обаче е не по-малко интересен от живота на героите му. Отношенията му с жените. Страстта му към дефлорацията, десетките „разбити сърца” по пътя му, стотиците проститутки, с които е споделял самотата си.  От април на сцената на Руския културен институт един великолепен екип – режисьорът Георги Михалков, артистите Милен Николов и Десислава Чутуркова и хореографът Ива Караманчева, ни разказват всичко това, което Чехов с маниакална дискретност се е опитвал да запази в сянка. Базирайки се на над 50 пиеси, разкази и писма, както и на скандалната биография на Чехов, написана от Доналд Рейфийлд, която буквално взриви аудиторията и не може да те остави безразличен, независимо дали приемаш, или отхвърляш фактите, излезли на бял свят, младите професионалисти създават една история, която той самият отказва да напише – тази на неговия начин да обича.

Чрез интересни хореографски решения и красотата на текстовете, представлението „Краят на градината“ създава един свой наситен свят, в който властват Чеховите теми за невъзможността, загубата на илюзиите и сложният любовен танц на привличане и отблъскване. Историята на аристократката Олга Ивановна и бедния по произход, но преуспяващ Пьотр Сергеич въздейства върху сетивата и неусетно започва да напомня на някоя наша любов, опит за щастие или житейска дилема. Както казва режисьорът Георги Михалков: ”Защото всяко представление по текст на Антон Чехов е изпит. Изпит по взиране в себе си. Безжалостно диагностициране на собствената самоличност, взаимоотношения и степен на изхабяване. В равна степен както за екипа, така и за зрителя“. Музиката на френския композитор Рене Обри и костюмите на Стоян Радев дават една безупречна завършеност на спектакъла и възможност напълно да се потопиш в атмосферата и живота на  „руския човек“.

„Краят на градината“ на сцената на Руски културен институт на 12 април и 23 май.