Нещата от живота

Стефан снима и не само, той просто ги вижда нещата

Михаил Михайлов

Него не знаем дали го знаеш, но със сигурност доста красиви градски девойки го познават лично. Той увековечи сладките им личица на невинни градски светици и изпили нервите на гаджетата им, но за това някой друг път. Той е Стефан Василев и ни е любимият градски агент напоследък, защото кара света да изглежда една идея по-приятен. Стефан снима и не само, той просто ги вижда нещата. Така ги вижда, че буквално ни взе акъла с проектите си Urban Saints, WRCKLSS и най-новата зарибявка BOXED. Повече за това, как пред обектива му застават все прекрасни дами и какво е да снимаш със самоделен фотоапарат директно върху фотохартия, без автофокус, ретуш и фотошоп, ще ни разкаже самият той, а защо се катерихме, свивахме и промушвахме в едни окръжности, във възможно най-задушния августовски следобед, вижте сами:

Здрасти, Стефане, нас ще искаш ли да ни снимаш… в смисъл как правиш подбора за красавиците, които влизат в кадрите ти?
Няма подбор, всичко се решава в конкретната ситуация. Винаги съм отворен за нови интересни експерименти и преживявания…

Усмихваме се, но май започнахме от прекалено далеч…. ти стана популярен с проекта си Urban Saints. Дай ни една много кратка ретроспекция на него, как започна как се разви, как се стигна до книгата и каква е съдбата му до момента?
Това беше проект, който стартира естествено от само себе си и може би заради това продължава все още – защото е нещо, което е важно и скъпо за мен, не съм го насилил и започнал с някакви конкретна цел. Проектът продължава с не толкова пълна сила напоследък, но все пак все още е важна част от мен и може би заради това хората го оценяват и искат да го споделят по техния си начин.

Да, но при теб явно работи схемата с проектите? В смисъл представяш нещата обединени, в цялостна форма, как реши да е така или просто видя, че при Urban Saints схемата работи, и продължи в същия дух?
Ами де да знам. Относно групирането, то си се случи естествено. Преди съм имал някакви папки на компютъра – това е макро, това са портрети и т.н., но за проекта е съвсем нормално. Според мен, като видиш, че това работи, и като се получава – да си го систематизираш по някакъв начин.

Ти подреден човек ли си, Стефане?       
Не! Истината е, че в живота въобще не съм подреден, всъщност съм много разхвърлян и мързелив. Но в работата, някои неща трябва да се изпипват.

В смисъл може нищо да не свърша, но клавиатурата ще ми е успоредна на монитора…. ха-хах.

Просто, когато едно нещо го има на четири снимки, а на петата го няма, може никой да не забележи, но аз си се дразня и ме е яд после. Обичам да си изпипвам нещата.

Ха-ха-хах-хах добре…. това е важно! Сега се случват новите неща BOXED и WRCKLSS? За читателите казваме, че BOXED е много интересно кадрирана портретна фотография, а WRCKLSS е доста пикантно място, където едни красавици се разхвърлят по едни секси облекла и въобще положението си е горещо. Това знаем ние, ти какво имаш да ни кажеш по въпроса?
WRCKLSS беше нещо, което се появи естествено, след като се събрахме с едни хора, с които споделяме общата страст към невероятната красота на женското тяло. Горещината май идва по подразбиране. Целта на тези снимки е да са естествени, не студийна работа. Това не е фешън, не е модна фотография все пак. А, BOXED е моят опит да опитам нещо ново и непознато за мен, като участник във модерната и дигитална ера във фотографията. Ха-ха, малко тежко го казах де… Преди време гледах материали и работи за един фотограф – Иън Рутер, който снима аналогово с един огромен камион. И беше естествено за мен да започна с нещо малко повече за начинаещ. Снимам със самоделен фотоапарат директно върху фотохартия. Без автофокус, стотици пробни кадри и без ретуш и фотошоп.

Това звучи наистина интересно! В wrcklss.com се появи RUTH, което доста вдигна акциите на мястото, кажи ни как се работи с нея и въобще професионални ли остават нещата, когато снимаш всички тези градски феи, само по криле, както се казва?
Професионални не е според мен правилната дума, защото аз не съм професионалист. Но иначе процесът е обикновено един и същ: опитваме се да създадем естествена атмосфера, да предразположим всички да се отпуснат и да се насладят на момента и на преживяването. Това, кой с какво се занимава в останалата част от времето си, колко е популярен или не, няма никаква връзка с нас. Ние просто се забавляваме, снимаме и се опитваме да направим нещо красиво.

Да, ок, разбрахме, нищо по-интересно няма да ни издадеш, но поне кажи ти ли ги търсиш девойките за снимките, или те сами ти се предлагат? И ще видим ли мъже да снима Стефан Василев?
Отново и тук няма схема или винаги някакъв определен начин за това, как да се случват нещата. А за мъжете… знам ли…?! Засега нямам такива планове, но пък кой знае, може нещо да ми хрумне.

Някак си все още ми е по-приятно да снимам красиви дами…

Разбираме те напълно, а сега искаме да чуем най-големите изцепки по време не сесии, ако е имало такива, и как успокояваш „свенливите” си ангели, Чарли? Предразполагаш ли ги я с блага дума, я с питие?
Ха-ха-ха… изцепки няма, все пак цялото занимание трябва да е приятно и готино. Няма място за изцепки. Говорим си, пием питиета, ядем пица, разглеждаме снимки, каквото дойде.

Какъв човек е Стефан Василев? С какво се занимаваш освен снимането и къде може да те засечем из софийските локали? Кажи някоя добра дума за себе си най-после!
Ами занимавам се с дизайн и брандинг, като напоследък фотографията май заема 96-97% от извънработното ми време. Иначе спортувам, обичам да се срещам с готини, зареждащи хора, понякога готвя, абе като цяло нищо невиждано и невероятно (пак се смее, не спира този човек). И по софийските локали рядко можете да ме засечете. Дивял съм май достатъчно, не ми е тръпка да се напивам, да беснея и да ми пищят ушите на следващия ден. Много по-приятен ми е личния контакт отколкото груповия такъв на някое мероприятие. Ако не снимам обикновено в преобладаващата част от времето съм с половинката си, на която ужасно много съм благодарен за подкрепата, търпението и разбирането на моите странности. Обичам да сме заедно, да релаксираме у дома, да гледаме филми, да си обсъждаме всичко.

Лято е… сега на къде? Как мислиш да го оползотвориш?
Засега съм си тук, с малки пътувания през уикендите тук-там. Работя си, снимам, напред-назад се виждам с хора разни. Чакам да ми дойде отпуската, вероятно малко море ще има, вече останалото е импровизация. Обичам да планирам по принцип, но май вече е само по принцип… Не ми се получава особено ха-ха-ха (ето пак!).

Какво предстои…
Не знам, ако можете да ми кажете – с радост ще слушам. Иначе се опитвам да съм позитивен и отворен за всякакви неща, но какво следва точно – идея си нямам!!!

Сега мантрата ти за вървене из живота и те оставяме на мира!
Прави това, което обичаш, и обичай това, което правиш. По-философски от това, няма накъде! Ха-ха-ха-ха… Не бе, стойте си, приятно е…

Е, щом настояваш…

 

Срещни се и с друг наш човек – Ваня Щерева и разбери какво има зад вратата на образцовия дом.