Какво не лекува аспиринът?

Не са нужни някакви изследвания или доклади на Европейската комисия, за да се разбере, че здравеопазването ни е горе-долу на нивото на футбола. Всеки човек с богат социален живот, подобен на моя, може да ви каже, че нищо не говори толкова силно за здравния ни статут, както 2 неща: 1. рекламите на лекарствени продукти, които заедно с пастите за зъби „номер едно в света” и смартфоните на безценица се въртят в родния ефир повече и от „Самурай“ на Жана Някаквасложнанемскафамилия, и 2. снимката на Али Ръза с текст „Лошо ми е”, която „счупи българския интернет”.  И докато на Али Ръза така и не се разбра от какво му става лошо, то ще ви изброя една малка част от нещата, от които на мен винаги ми става лошо.

РАЗГОВОРИТЕ С CALL CENTER / HELP DESK

XXI век сме, а оставам една вечер без интернет. Без да изпадам в паника, реагирах, както повелява да се прави в такъв случай – обадих се в кол центъра и от там ме посрещнаха: „Добър ден, Гергана е на телефона, с какво мога да ви помогна?” Нямам интернет, Гергана. „Сигурен ли сте?” Не съм, Гери, може животът да е холограма и всички в действителност да сме халюцинация на някаква малка зелена жаба, която живее в потока на Вселената.

Пробвайте да рестартирате рутера.

Рестартирам го вече девети път, Гери, и имам чувството, че ако го рестартирам още веднъж, в него ще се прероди Исус Христос и ще имам свети Интернет и после, като напиша в търсачката сирене, да ми изписва "Did you mean постно сирене?". „Изчакайте така един момент, ще ви свържа с по-висш техник…” Чакай, Гери, неде…” Добър ден, Стоян е на телефона, с какво мога да ви помогна?” Нямам интернет, г-н Стоян, сигурен съм, рестартирах си рутера, помогнете ми. „Чакайте да проверя връзката.” Проверете, г-н Стоян, чакам. „При нас всичко е наред, сигурен ли сте, че нямате интернет?” Не знам, г-н Стоян, чакайте да гугълна. Аха, да, не мога да гугълна, понеже Google е в интернет, а аз не съм, понеже нямам интернет. Предлага ми wi-fi-то на съседа, но не искам неговото wi-fi, понеже си имам мое wi-fi, за което плащам, а не работи. „Да, ето, при нас всичко си е точно, може да пробвате да рестартирате рутера.” Не искам, г-н Стоян,боя се от Исус от интернет, намерете друг начин. „Чакайте, ще ви свържа с по-опитен специалист.“ Добре, свържи ме, обичам да посрещам Великден в разговори с техници. „Добър ден, Стефан е на телефона, с какво мога да ви помогна?“ Няма. Интернет. Рутер. Исус. Помогнете ми. „При нас всичко е наред, изчакайте да ви свържа с по-опитен специалист.“ Недей, Стефане, моля ти… „Добър ден, Гергана е на телефона, с какво мога да ви помогна?“ Една малка пица с пеперони и една с 4 вида сирена за моя приятел Исус от интернет. Гладни сме, а не знаем телефона на пицарията, понеже НЯМАМЕ ИНТЕРНЕТ.

СНИМАНЕТО НА КОНЦЕРТИ

Знаете ли го онова, когато някой купи някакви билети за концерт и първото, което прави, е да ги снима и качи във Фейсбук. Но това не е всичко, защото после отива на концерта и там стои 2 часа с телефона във въздуха, за да снима всичко. Е, не чак 2 часа, понеже батерията му едва ли може да изкара толкова, но редът за посещение на  концерти повелява да се правят записи, селфита, отбелязване. И като го питаш после как е било, вади телефона и започва да ти показва записи, снимки и колко лайка е получил, вместо да ти обясни. Толкова ли е трудно, когато отидете на концерт, просто да го ГЛЕДАТЕ!

ИГРАТА "НА СИГУРНО"

Ето онзи ден отивам до магазина, и то не по анцуг. Полуофициален даже. С панталони и сива тениска FRANCE ’98 и изглеждам като Асен Блатечки в който и да е филм, сериал или билборд. И гледам, към мен идва някакво момиче, прекрасно като първата глътка айран в събота сутрин.

Русокоса, със силикон, абе изобщо да свалиш седалките в комбито и да я скъсаш като глоба за неправилно паркиране.

И ме гледа. Усмихва ми се. Приближава ме и ме подминава. Това е. Можеше да я заприказвам и да й искам номера, НО НЕ! Докато тя минаваше покрай мен, знаете ли къде гледах? В мазилката на сградата отсреща. Проучвах защо е паднала на места и откъде е тръгнала пукнатината, с напълно „професионално” изражение, което казва: „ Да, нова силикатна мазилка си трябва, задължително.” А съм с панталони, не по анцуг, точно заради нея. Ама не.

ТАЙНАТА

Преди няколко години (когато го пуснаха в Замунда), гледах „Тайната” и толкова силно ми повлия, че дълго след това се улавях да стоя пред огледалото и да си повтарям: „Копеле, ти си шибаният Хю Хефнър.” Само дето нямах пари. И вила нямах. И понеже нямах пари и вила, никоя жена не спеше с мен заради парите. И безплатно даже не спеше. Всъщност нямаше секс. Сега като се замисля, Хю Хефнър беше лош избор, но така или иначе аз си бях разбрал съвсем ясно нещата – както си го мислиш, така става.

Обяснявах си го с факта, че мисленето ти по някакъв начин предизвиква планетите, спътниците на планетите и там другите астрономически тела и те се подреждат във формата на вдигнат нагоре палец, като лайк бутона във Фейсбук.

Сигурно не е най-доброто обяснение, ама като за четворка по физика в средното е прилично. Мина се известно време, в което извизуализирах половината живот на Чарли Шийн, обаче моите астрономически тела освен във формата на кур не ебаваха да се нареждат по друг някакъв начин. Тогава осъзнах, че или нещо ми е убягнала „тайната” (не беше изключено, то нали затова е тайна, да не я научава всеки), или не става само да искаш и да мислиш за нещо, трябва и да се понапънеш малко. Всичко стана една сутрин, когато се събудих със силна кофеинова абстиненция и колкото и да призовавах „тайната”, накрая все пак станах и сам си направих кафе. И такава силна доза кафе си направих, каквато съм чувал, че дават на бременните циганки, за да абортират. В това е тайната.

INTERNET EXPLORER-ЪТ

Понеже е БДЖ на браузърите.

И докато още си на "лоша" вълна, виж от какво още може да ти прилошее.