Нещата от живота

Един бърз топ 10 на най-любимите ни негови филми

Уди отдавна е институция в комедийния жанр. Но тъй като освен френетични комедии като „Поспаланко” и „Банани” има зад гърба си филми като „Син жасмин”, е много трудно да го заключиш в определението гений на комедията.

Уди е отделна дивизия. Истината е, че той просто не е по мярка на представите на повечето си критици – те не знаят с кого си имат работа.

„Съществува фундаментална разлика между екранния персонаж на Алън и класическите смешници, които не търсят физическата интимност с жена, също както има огромна разлика между Алън и Кафка”, пише Дейвид Еваниър. “Напук на съдбата си, на психологическите окови и деформации (които той изрежда безспирно и комично) – неспособност да общува често с хора, за да не влезе в контакт с микроби, които могат да го убият, страх от асансьори и затворени пространства – въпреки всички тях той е корав хетеросексуален мъж с бушуваща похот, която в ранните му години го е правила срамежлив и стеснителен с жените.”

Ала в изкуството си никога не е бил такъв. За разлика от много творци и актьори със звезден статус Алън никога не е злоупотребявал с наркотици, не е изпадал в мегаломания, нито обратното – никога не са го събаряли съмнения в способността му да продължи напред. Преценката му е абсолютна и трезва. Вярата му в собствения му талант винаги го е тласкала към успех.

Еваниър е прав: „Уди. Биография” е историята на творец, успял при трудни обстоятелства, история за упорство, устойчивост и желязна решимост на човек, сценарист, режисьор, автор на проза, актьор и драматург.Уди е единствен по рода си феномен в историята на американския шоубизнес. Имена като Джон Форд, Уилям Уайлър и Чарлс Чаплин имат неоценим принос, но никой от тях не е покорявал публиката, предизвиквайки пълна гама от емоции – от откровен смях до дълбоко вълнение. Прочетете тази книга – гарантираме ви, че ще изпитате желание да прекарате празниците в компанията на филмите му.

Ето един бърз, нахално субективен топ 10 на любимите ни негови кинотворби:

„ДА РАЗНИЩИМ ХАРИ”

Защото е най-неистовата, изобретателна, искряща, същевременно „сериозна” комедия на Алън. И защото тук Уди е неуморен в обидите и оскърбителните шеги, а не позволява да му се ядосаш, нито дори да му се разсърдиш.

„ЗЕЛИГ”

Не защото това е първият филм, в който Уди Алън и Миа Фароу се появяват като двойка. А защото това е един от малкото му филми, в които жена спасява мъж. (Шегуваме се.) Филмът е смайваща симулация на документален разказ за човека хамелеон – онзи безгръбначен тип, който сменя убежденията си като носни кърпички.  Според Джак Крол „Зелиг” е блестящ кинематографичен колаж, осмиващ всичко – от носталгията, психоанализата и американската мечта до критиците и претенциозните творци, привлечени от абстракцията.

„ХАНА И НЕЙНИТЕ СЕСТРИ”

Заради промяната в първоначалния замисъл филмът да разказва само за мъж, влюбил се в сестрата на жена си. Заради забележителния сценарий и също толкова забележителния актьорски ансамбъл (в частност заради Майкъл Кейн).

„СЪПРУЗИ И СЪПРУГИ”

Заради оригиналния сценарий, импровизациите и умопомрачително добрата Джуди Дейвис. За Джуди Дейвис споменахме ли? И заради Джуди Дейвис.

„АНИ ХОЛ”

Заради брилянтната режисура, но тя се подразбира. Заради Анхедония (другото име на Уди Алън), нестандартното първоначално заглавие  на филма. Какво значи ли? Ами нещо като невъзможност да изпиташ истинско удоволствие… Заради неподражаемия дует Кийтън – Алън. И защото тъкмо в „Ани Хол” Алън подава на Кийтън любимата си книга – „Отричането на смъртта” на Ърнест Бекър (Дейвид Еваниър ще потвърди!).

„МАНХАТЪН”

Защото е смел, духовит и артистичен и се усеща като продължение на „Ани Хол”, при все че е напълно самостоен филм. Заради великолепния сценарий и незабравимите роли на Даян Кийтън и Мерил Стрийп.

„КАКВОТО ДОЙДЕ”

Защото духовитостта е приятно (и ефектно) подлютена с цинизъм. И защото ни подейства като балсам след недоразумението „Вики Кристина Барселона” (Скарлет Йохансон да ни извинява, до ден-днешен недоумяваме на какво се дължи интересът на Алън към нея).

„ДАНИ РОУЗ ОТ БРОДУЕЙ”

Заради атмосферата във врящия и кипящия свят на шоу бизнеса. Заради умелия, вълнуващ микс от драма, абсурд и комедия. И защото триумфа си Уди дължи на истинския Дани Роуз, чието име е Джак Ролинс. Знаете ли, че Уди продължава да му плаща като на продуцент, въпреки че Ролинс отдавна няма нищо общо с филмите му? Неслучайно образът на Дани във филма въплъщава качества като безкористност, страст, почтеност и идеализъм.

„ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПРЕГРЕШЕНИЯ”

Защото актьорският ансамбъл е възможно най-добрият избор на Алън. От диалога буквално бликат остроумия, а кореспонденцията със заглавието на Достоевски съвсем не е самоцелна.

„ПУРПУРНАТА РОЗА ОТ КАЙРО”

Защото е най-поетичният филм на Алън и е вдъхновен от прекрасния му разказ „Случка Кугелмас”, спечелил награда О’Хенри. Въздействието му се дължи и на контраста между сивотата на реалния живот и бляскавите пориви на фантазията.

Тези 10 заглавия са само част от гигантското доказателство (каквото представлява творчеството му), че Уди Алън притежава всички „смайващи белези на величие”. Да не говорим, че обича Бергман, Франк Синатра, Жан Реноар, Антон Чехов, Фьодор Достоевски, 400-те удара и Крадци на велосипеди, че обича да се задява с теми като магия, екстрасенси, ясновидци и спиритически сеанси, че обича дъждовното време и музиката на Ню Орлиънс, Гершуин, Ървинг Бърлин, Коул Портър… Филмите му доказват, че е невероятно интуитивен и проницателен по отношение на актьорите, пък и си пада по невротични жени – тип откачалки, по двойки сестри, по „полиморфно перверзни“ жени, както и по млади красиви жени от всякакъв тип. Колкото до качеството на самите кинотворби, Уди е категоричен: „Това е статусът на работите ми – те са обков, който чака своя скъпоценен камък”. Проблемът е, че при него скъпоценните камъни са твърде много. Затова му се струва, че няма нито един.

Освен филмовия удиалънски маратон  и неговата биография, виж какво четем с Юлия Петкова.