Мавритания: Поглед към една от най-рядко посещаваните държави в света (Част 1)
Където хоризонтът е пясъчен, а камилите – обичайна гледка
Разположена почти изцяло в Сахара, Мавритания е дом на вековни градове, пустинни оазиси и толкова обширно крайбрежие, че може да се види дори от Космоса.
В епоха, в която става все по-лесно да се изследват най-откъснатите кътчета на света – от най-високите планини до най-отдалечените острови, – все още има цели държави, които малцина пътешественици някога виждат. Едно от тези места е Мавритания. С приблизително 90% от територията си, разположена в пустинята Сахара, Мавритания е една от най-слабо населените и най-рядко посещаваните държави в света. Поради липсата на туристическа инфраструктура и опасения за сигурността в тази засипана с пясък и избледняла от слънцето страна пристигат по-малко от 10 000 чуждестранни туристи годишно в сравнение с няколко милиона, които посещават съседните Алжир и Сенегал. В следващите редове обаче ще те пренесем именно там, където малцина стъпват.
Море от лодки
Мавританската ни одисея започва в Нуадибу – втория по големина град в страната и най-важното ѝ рибарско пристанище. Благодарение на Канарското течение, което изтласква дълбоките, богати на хранителни вещества води към повърхността по северното крайбрежие на Мавритания, тук процъфтяват огромни популации от сардини, скумрия и октоподи.
Поради това хиляди рибарски лодки акостират в пристанището, очаквайки подходящи условия, за да хвърлят мрежите си. Концентрацията на лодки е толкова голяма, че дори се вижда от Космоса.
Столица, издигаща се от Сахара
Местните ще те посрещнат с „Добре дошъл в Мавритания!“ след седемчасово пътуване с автобус на юг от Нуадибу до столицата Нуакшот.
Приблизително една трета от петте милиона жители на Мавритания живеят в крайбрежната столица. Динамичен, шумен и оживен, Нуакшот на пръв поглед
напомня за много африкански столици, но с едно важно изключение:
изглежда, че се издига като на магия от Сахара. Извън центъра на града, където модерни правителствени сгради и джамии се редят по асфалтирани пътища, повечето улици остават покрити с пясък, което придава на столицата с 1,6 милиона жители усещането за огромно, гостоприемно село.
Камилната култура
На 30 минути с такси на изток от модерния градски център на Нуакшот се разкрива по-традиционната част на страната. В Мавритания има около два милиона камили, а местните жители отдавна разчитат на тях за всичко – от производството на месо и мляко до транспорта. Членовете на мавританската армия дори ги яздят, за да патрулират по границата в отдалечените пустинни райони.
Пазарът за едногърби камили в Бейла е вторият по големина в Африка и е популярна дестинация за еднодневна екскурзия от Нуакшот. Тук се излагат стотици камили, които се представят на потенциалните купувачи, като цената на едно животно достига над 1000 долара.
Одисея с автобус и къмпингуване
Още от 70-те години на миналия век отдалечените райони в крайния изток на Мавритания постепенно са свързани с новата столица Нуакшот, с началото на строителството на Route de l’Espoir (Пътят на надеждата). Към началото на 80-те години пътят достига град Нема, разположен на около 1100 км навътре в пустинята, и макар че днес той служи като основна източно-западна артерия на страната, все още отнема повече от един ден, за да се стигне до Нема от Нуакшот.
Нема е вратата към историческия град Уалата,
който е част от обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, обхващащ още четири древни мавритански града. Така че от Нуакшот може да се качиш на автобус и да се отправиш на изток към пустинята. Автобусът спира редовно, за да могат мюсюлманските пътници да се молят. Недей да се изненадваш и когато около полунощ автобусът спира насред нищото и шофьорът казва, че е време за сън. Вместо да заспят в автобуса, хората разпъват постелките си навън и спят под Млечния път.
Впечатляващ пустинен пристан
Когато най-накрая пристигнеш в Нема, можеш да наемеш място в споделен джип 4×4, за да стигнеш до Уалата. След като шофьорът се ориентира в лабиринта от пътеки в пустинния пясък (и 51 часа след като си тръгнал от Нуакшот), най-накрая пристигаш в Уалата. Някога туристите са се стичали в града по пътя си към Мали и Тимбукту, но тъй като преминаването на границата вече е опасно, по-малко от 30 чуждестранни пътешественици посещават Уалата всяка година.
Уалата е едно от най-впечатляващите места в страната както заради историческото си значение, така и заради географската си изолираност.
Градът е известен с архитектурата си от червена пръст, украсена със сложни геометрични рисунки,
изработени от местните жени. За съжаление за новите поколения няма много икономически възможности и много от тях заминават за Нуакшот и други градове, оставяйки тези зашеметяващи стари къщи частично изоставени. Други разчитат на неформалната икономика, като например работят като пътуващи продавачи на хляб, използвайки дървена дъска, която служи като напълно мобилен магазин.
Завършваме тази първа част от пътуването ни с два практични съвета:
1. При пътуване из Мавритания има много полицейски контролно-пропускателни пунктове. Чуждестранните туристи трябва да представят на полицията „фиш“ (копие от паспорта и туристическата виза) и да попитат дали мястото, към което се насочват, е безопасно, преди да продължат пътя си.
2. Посетителите на Мавритания се нуждаят от електронна виза (с фиксирана цена от 55 евро/$60), която е валидна до 30 дни. Много международни и местни туроператори организират екскурзии в Мавритания. Пътуващите самостоятелно трябва да имат основни познания по френски език. Хотелите и ресторантите обикновено се намират само в градовете, докато повечето къщи за гости извън столицата предлагат храна на пътуващите.
Градовете, в които кацаме, но никога не оставаме: Част 1
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
