Вегетарианците го правят по-добре!

Най-емоционалният участник и първият мастър шеф вегетарианец, спечелил телевизионния формат в света. Севда Димитрова е лишена от претенция, позитивна и целеустремена. И точно това е причината да я харесваме толкова много. Обмислено я изчакахме да вземе глътка въздух от медийния шум, преди да й зададем няколко въпроса.  Тя с удоволствие прие да разкрие още малко за себе си и какво я очаква оттук нататък.

Севда, нямаме търпение да ни сготвиш!

Къде те хващаме точно в този момент и как ти се отразява медийното внимание? Телефонът ти не спира да звъни, вероятно все още получаваш поздравления?

Хващате ме да използвам десетте минути свободно време, за да отговоря на интервюто за вашите читатели. В кк „Слънчев бряг“ съм, в заведението, в което ще готвя през лятото. В момента дните ми са по-пъстри от всякога, наситени на емоции, хората не спират да ме поздравяват и да ми разказват как са преживявали всичко заедно с мен от малкия екран!

Напоследък в публичното пространство се появи нов вид разделение, а именно това по хранителен признак. Или накратко – започна „война“ между вегетарианци, вегани и месоядни.

Някои хора излязоха да протестират на улицата, декорирани като тарелки със сурово месо. Ти какво мислиш за цялото това разделение и къде е добре да си поставяме граници?

Аз мисля, че човек трябва да живее според своите разбирания и да отстоява принципите си, без да пречи на другите.

Никога не съм се опитвала да натрапвам моите възгледи за живота на някой друг. Всеки е свободен да изживее живота си както го разбира.

Не виждам по-подходящ човек да попитам от първия Master Chef вегетарианец в света. Как се чувстваш всъщност от този приз и каква отговорност носи той със себе си?

Много точен въпрос! Обикновено ме питат как се чувствам, като спечелих 100 000 лв. Но това, че съм първият вегетарианец в света, спечелил MasterChef, е нещото, което ме кара да се чувствам особено горда и щастлива!

Статуетката пък е тази, която ще ми напомня винаги откъде тръгнах, през какво минах и къде стигнах. Тя е отговорност да задържиш нивото и да не си позволяваш провали!

Какво ти казаха тримата мастъри – Виктор Ангелов, Андре Токев, Петър Михалчев. Какви бяха техните съвети към теб?
През цялото време се опитвах да ги накарам да се гордеят с мен и на финала успях! С десерта, който направих, знам, че бяха щастливи! Те са изключителни професионалисти, учители и хора!

Те ме научиха да бъда смела, да гледам на продуктите по различен начин и това в комбинация с моите качества и умения ме доведе до победата.

Опита рак и патица, ракът поне не ти ли стана вкусен?

По-вкусен е от патешкото, но не е моята храна. Не обичам месо и няма начин да стана месоядна.

Мотивацията ти да участваш в този формат беше много лична и развълнува много хора. Кое е най-важното нещо, което трябва да знае една жена, тръгнала по този нелек път на инвитро зачеването?

Че това е път, който ни се налага да извървим, и е много важно как ще го направим! От нас зависи дали ще се самосъжаляваме, пропускайки другите прекрасни неща, които ни се случват в ежедневието, или ще приемем, че е изпитание, през което ще минем, извличайки дори ползи.

Трудностите понякога ни правят по-силни, карат ни да работим върху характера си, проверява взаимоотношенията ни с другите. На всички жени, които вървят по този път, ще кажа да не губят надеждата, вярата и любовта си! Да не забравят колко силни сме като жени!

В едно телевизионно интервю сподели, че сълзите ти едва ли ще липсват на зрителите, но пък ние приветстваме твоята емоционалност. Кажи ни все пак няма ли да има местенце, където да опитаме някое невероятно твое многокомпонентно ястие или изцяло деконструиран десерт?

Емоционалността е част от мен и аз си я харесвам, научила съм се да я впрягам да работи в моя полза. Хората често бъркат емоционалността със слаба психика и добротата със слаб характер!

За лятото съм в Слънчев бряг, но наесен си стискам палци да имам мое местенце, на което да приготвям изцяло мои авторски ястия и деконструирания чийзкейк също, разбира се :)!

Замисляла ли си се да организираш собствени готварски курсове? Веднага бихме се записали!

Не съм се замисляла досега, но ето още една хубава идея за реализиране 🙂 Ще ви уведомя с удоволствие, когато това се случи!

Спомняш ли си кое беше първото ястие, което приготви, и на колко години беше тогава?

Първото нещо, което се опитах да направя, бяха едни курабии, а първото нещо, което сготвих както трябва, беше пиле с картофи за съпруга ми.

Възможно ли е да приготвяш здравословна храна, когато разполагаш с ограничен бюджет, какъвто всъщност е на повечето български домакинства?

Разбира се, че е възможно! Вземете картофите например, те са чудесен въглехидрат. Не ги пържете, направете си ги просто варени или печени. Важно е хората да знаят, че ако си направят салата, но я овкусят с майонезен дресинг, тя вече не е толкова здравословна. Зехтинът е много полезен, но ако сложим повече от една лъжичка на салатата си, са доста калории.

Всичко е в баланса на вкусовете, количеството и правилното комбиниране на продуктите. Не е лесно, но трябва да се научим да обичаме себе си и да се грижим за здравето си!

Как виждаш бъдещето на готварството? Ще настъпят ли промени в начина ни на хранене, а може би ще се върнем годни назад, или пък бъдещето е в мулекулярната кухня? Изобщо би ли ни осветлила по този въпрос?

Пътувайки много, разбрах, че едно и също ястие може да се срещне в различни страни, просто малко по-променено. Надявам се обаче хората да си променят хранителните навици и да се замислят повече с какво се хранят. Това, което ни дава природата като продукти, винаги ще си остане това,  което ще се храним, променя се само начинът на обработка и приготвяне на храната.

Аз съм изключително щастлива, че живея сега, когато е толкова интересно да приготвяш храната. Молекулярната кухня е специфична и не се харесва на всеки, но на мен ми е любопитна, защото до голяма степен е свързана с химични процеси. Нямам търпение да разбера как ще се храним след 20 години…

На какво би искала да научиш другите?

Искам хората да се вълнуват, когато приготвят храна, да се интересуват от правилното й приготвяне. Аз вярвам в това, че "Ние сме това, което ядем и което мислим". Искам да науча хората на любов… във всяко отношение.

А какво би искала да научиш ти?

Всеки ден уча и в личен, и в професионален план и са много нещата, които бих искала да науча. И тук стигаме до Сократ и неговите думи "Аз знам,че нищо не знам"… Колкото повече учиш, разбираш, че има още много за учене!

Успя ли вече да си направиш план и какви върхове ти предстои да покоряваш?

Имам много идеи, нямам търпение да работя за осъществяването им. Искам да оставя нещо след себе си, нещо запомнящо се. Например не спирам да мисля как мога да накарам храната да левитира…

Би ли споделила с нас любимата си 5-минутна рецепта, независимо за закуска, обяд или дори вечеря.

Черноморски миди със сметана:
1,5 кг почистени черни миди
1 – 2 скилидки чесън
2 главички лук шалот
50 г масло
100 мл бяло сухо вино
120 мл готварска сметана
свежи билки – магданоз, мащерка, дафинов лист, стар хляб

Почистваме мидите много добре под течаща студена вода. Ако има отворени миди, ги изхвърляме. В маслото задушаваме нарязаните на ситно чесън и шалот, заедно с пресните билки. Билките е хубаво да ги завържем с конец или да ги сложим в чиста марля, за да можем после лесно да ги отстраним.

Добавяме мидите, виното и похлупваме с капак. Готвим 3 – 4 минути, като разклащаме тенджерата от време на време. След това махаме пресните билки, добавяме сметаната, посоляваме и овкусяваме с бял пипер и още прясно нарязан копър. По желание можем да добавим някакво сирене – горгонзола или топено-пушено.

Ако обичате люто, също може да добавите. Сипете в дълбоки купи мидите, накъсайте на големи парчета стар хляб, сипете си студено бяло вино и споделете ястието с добра компания.

А каква би била една вечеря за любов, с която да спечелим мечтаната половинка?

Хм… първо трябва да се позаинтересуваме (в непринуден разговор) какво обича човекът, за когото ще готвим. Трябва да купим свежи продукти, да планираме правилно времето си за приготвяне, да се погрижим за подходящото питие, да направим мястото, на което ще вечеряме, романтично и да се погрижим ние самите да изглеждаме добре.

Задължително е храната да бъде приготвена с любов, добре е част от нея да бъде довършена пред очите на мечтаната половинка, за да вижда старанието и любовта, с която приготвяме храната. Не забравяйте, че човек се храни първо с очите си, затова помислете и за презентацията.

Съобразете десерта според останалите ястия, нека да е нещо леко… все пак целта ни е не да преядем и да ни се доспи, а да прекараме една незабравима вечер. Съобразете музиката според националността на храната, която приготвяте. Накарайте отсрещната страна да вкуси храната с всичките си сетива!

Любимото ти място за хранене навън?

Сред природата… непринудено, споделено с приятели.

Коя си ти и каква е твоята мисия?

Често си задавам въпроса, защо съм тук, какъв е смисълът на моя живот. Все още търся отговора. Знам само, че любовта е много важна, опитвам се да дарявам любов, името ми означава любов!

Коя съм аз? Трудно ми е сама да говоря за себе си, но знам, че съм добре възпитан, честен човек, добронамерен в своята същност, щастлива и благодарна на хората, които имам в живота си, много мечтаеща и работеща.

ВИЖ ОЩЕ КОЙ Е ПЕДАНТЪТ В КУХНЯТА