Меру – невъзможната планина!

И един връх, пред който Еверест пасти да яде

0 коментара Сподели:

Jimmy Chin

Ако се чудите какво да си намислите за началото на новата година, ние се сещаме за едно предизвикателство, което малцина в света са постигали. То се намира в Гарвалските Хималаи – Индия, и се извисява точно на 6660 м. Трите шестици може би не са случайни, защото връх Меру и планината Меру в национален парк „Гангтори“, Индия, не просто е един от най-трудните и невъзможни в света – той е митичен. Всичко, което го заобикаля – също.

В древната митология връх Меру (на санскрит: मेरु) се превежда като „Съвършеният Меру" или „Махамеру“ и „Великият Меру". Той е еднакво свещен както за индуистите и джайнистите, така и за будистката космология като център на всички физически, метафизически и духовни светове.

 

Един вид това е „въображаемата“ обетована земя, това е място на богове и енергии, център на света за източните вярвания.

В текста Суриасидханта се споменава, че планината Меру лежи по „средата на Земята“, други казват, че планината Меру се намира на Северния полюс, а трети считат, че тя е някъде в недрата на Индия. Каквато и да е истината обаче, ние вярваме, че няма как да покориш реалния Меру, ако богове на поне три религии не са ти разрешили и най-малкото ако духът на планината не е с теб. В света на алпинистите Меру се споменава леко шепнешком и със страхопочитание, защото неговото „ребро“ или маршрутът The Shark's Fin е считан за един от най-трудните в света.

Меру не е нито най-високият, нито най-известният връх, но представете си да катерите по „Акуловата перка“ – почти вертикална стена, без ниши,

покрита над 50% с лед и остри зъбери, надвиснала над пропаст с височината на нюйоркски небостъргач. А сега си представете, че това катерене може да продължи половин месец, в който вие трябва да висите вертикално върху полюшваща се платформа, да носите екипировка за сняг, лед, храна, вода, осветление и провизии.

Представете си минусовите температури на Меру, виелиците, снежните бури и падащите скали, които се ронят като в детски пясъчник. Най-опасното обаче е, че ако ви се наложи да слезете внезапно поради контузия или инцидент – това няма как да стане. Или по-точно ще стане толкова бавно, почти колкото изкачването. Извън средите на сериозните катерачи малцина знаят за Меру, който е

наричан още „Анти-Еверест“, защото е сто пъти по-некомерсиален, сто пъти по-труден и поне сто пъти по-опасен от всеизвестния първенец.

Катерачите наричат изкачването на Еверест „пешеходен туризъм“ пред това да покориш Меру. Тук няма шерпи, които да ти носят багажа, а по пътя има участък от 1500 метра почти гладък гранит. Ако тръгнете нагоре, в едно от няколкото планински селца в подножието на върха шамани, будисти и хиндуисти ще ви направят дълъг ритуал, ще ви помажат с миро и ще ви дарят цветни флагчета. Те няма да се молят да изкачите върха, а просто ще изпросят от планината да се върнете живи. Именно в това се крие могъществото на Меру – върхът, може би един от малкото в света, по който човешки стъпки не присъстват. Е, или поне до 2011 г.

Точно на 2 октомври 2011 г. алпинистите Конрад Анкер, Ренан Озтюрк и Джими Чин постигат заветната си цел, непостигана от друго човешко същество, и изкачват по ребро Shark's Fin връх Меру. Изкачването става след 12-дневно катерене по стената. През 2008 г. алпинистите достигат само на 100 м. под върха, но са принудени да се върнат назад. Този път обаче Конрад, Ренан и Джими успяват. За момчетата, които са изкачвали Еверест няколко пъти, а единият от тях дори се е спускал от там със ски – Меру е детска мечта, а след всичко, което ви разказахме по-горе, може да си представите усещането да покориш Меру – невъзможния. През 2015 г. излиза и едноименният документален филм Meru, който ни показва подвига на момчетата. Ако наистина искате да ви стане зимно и смислено, просто пускайте! Меру!

Освен Меру, виж още 5 причини да стъпиш и да не стъпиш в Индия.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *