Музикален съпровод: Morning Glory

Какво слушаме преди да идем до редакцията

Вдъхновени от това прозяващо се, мързеливо понятие „сутрин“, решихме да минем на друг левъл във взаимоотношенията си с теб, като ти признаем някои от нещата, които правим точно след като се събудим. Равносметката е следната – в редакцията сме се събрали хора, които за закуска правят най-разнообразни дейности в началото на деня – йога, упражнения, секс, някои пият лимонова вода, други карат колело, трети прекаляват с кафе и цигари… но това, което ни обединява, е, че всички слушаме музика , докато се разсънваме.

Това е общото кратно на всички ни, което ние ще споделим днес с теб в една секси пижамена плейлиста . Току-що измъкнали се от леглото, на терасата, с котка в скута, тихо пиейки кафе, ние си пускаме различни парчета. Защото, както гласи една  goguide поговорка – кажи ми каква музика слушаш сутрин, за да ти кажа какъв си. И ето какво се оказа…

Тъй като подсъзнанието никога не спи, при мен май по цяла нощ реди плейлисти, с който да ме буди сутрин. Много често ми дава отговори на разни главоблъсканици или просто тонус за деня. Тези дни бях на концерт на Камелия Тодорова в зала „България“. Ми беше красиво. Тя в компанията на Живко Петров предварително породиха в мен очаквания, които бяха оправдани. После си размишлявах колко хубаво, е че имаме такива артисти. Хубаво е да ги ценим и да им го показваме, защото след тях, честно казано, не знам какво ни следва. Залата беше пълна, браво!

Обикновено ми трябва около час сутрин, за да вкарам във форма душата и тялото. Като след задължителните 10 минути в банята има опция да продължа през останалите 50 със или без музика. Понякога се радвам на тишината, а понякога просто имам нужда от нещо, което да разсее всички мисли, да ме пренесе някъде на топло, а още по-добре там, откъдето се върнах преди няколко месеца. Tози сет има свойството да телепортира и ако пробваш да си затвориш очите, докато го слушаш, току-виж си се озовал в Tulum.

Сутрините ми са фанатично спокойни, така ги обичам. Избягвам да си поглеждам телефона, докато не се разсъня. Още в леглото се протягам като котка (някаква моя измислена йога),  приготвям си вода с лимон и последната ми зависимост– ямайско кафе, чийто аромат заслужава да бъде капсулован и запазен за следващите цивилизации. Душ, 5 – 10 минути  спокойствие на терасата, зяпайки към парка в пълен дзен плюс chill музика са част от неизменните ми сутрешни навици.

Напук на всички схващания моите сутрини са доста приятни. Трябва ми само двойно късо в чашата, малко OFWGKTA в слушалките и повече слънце в градинката. Има ли ги, всичко друго е лесно.

Ако трябва да бъда честен, когато стана сутрин, нямам желание да виждам и чувам никого, преди да си изпия сутрешното кафе. След това си пускам U2 и всичко си идва на мястото.

Щях да бъда от онези хора, на които им казват morning person,  ако сутринта се случваше около обяд.

Чуй какво слушахме миналия път.