За безсмъртните навици и алибитата рано сутрин
Добро утро, моя любов! Чакай, какво?
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/iam_os-vS9DBJ7N5M-unsplash.jpg)
Прозорецът е леко открехнат, до мен долита шумът на любимата столица, която е готова да посрещне динамичен ден. Слънчевите лъчи ме галят, разсънвайки ме, отварям очи, обръщам леко глава настрани и… пред погледа ми се разкрива гледката на бившия ми, спящ спокойно и необезпокоявано.
Чакай, какво?
Съществото до мен, любимо ми до съвсем скоро, в момента е по-близко до счупена чаша, от която продължавам да си пия кафето, защото я вземам от рафта по навик, отколкото до любима книга, която продължавам да препрочитам. И все пак ето ме тук, с белези по тялото и липсващи спомени в ума. Три секунди са необходими, за да осъзная, че макар и много познат, този апартамент не е моят. Още две, за да се плесна по челото, проклинайки бармана от снощи, и само една, за да измисля план за действие.
3, 2, 1. Старт!
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/1493998141shutterstock_345013826.jpg)
За (не)щастие познавам човека до себе си достатъчно, за да знам точно колко шум мога да вдигна, без да го събудя – твърде рано е за неловки разговори. Вместо целувка му връщам завивката, измъквам се от леглото и на пръсти започвам да събирам дрехите си от стаята.
Преценявам без кои от тези, които не успявам да намеря, мога да изглеждам прилично, оставям му нещо за спомен и безцеремонно крада един негов суичър.
В съседната стая съквартирантът му вече е готов за работа и прави кафе. В една паралелна реалност бих останала с него, докато любовта на живота ми благоволи да ни удостои с присъствието си, но в този ден знам, че без любов кафето ще ми нагарча. Броя до 10, издебвам момента, в който съквартирантът излиза на терасата, и се измъквам от стаята с ловкостта на студент без билет в градския транспорт. Намирам ключовете за входната врата – стоят в кутия, която беше моят подарък за Него, когато се нанесе в новата квартира (отне ми време да му обясня, че е по-добре да живеят там, отколкото на плота в кухнята). Превъртам ги в ключалката само един път, знам, че на втория заяжда и път навън няма.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/glauco-zuccaccia-GLY8kzntG-Y-unsplash-1024x683.jpg)
В успокояващата тишина на коридора се моля днес да раздават пенсии, за да не засичам съседката от апартамент 7 – малко кофти ще се получи, след като при последната ни среща трясках врати и се заклех да не стъпвам повече тук, а тя съвсем случайно отнесе един от неособено дружелюбните ми погледи.
3, 2, 1. Не ми остава много време.
Тичам по стълбите (асансьорът не работи от месеци) и заобикалям блока, за да не мина под терасата, на която съквартирантът се надъхва за работа. Усещам как започвам да се хиля тъпо, осъзнавайки нелепостта на ситуацията – едно време тичахме двама, за не ни видят на идване, сега се промъквам сама по обратния път. Научила съм наизуст разписанието на автобусите до вкъщи, поглеждам часовника си и знам, че на спирката имам 3 минути чакане.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/stoyan-kolev-AOdVjoGzU40-unsplash-576x1024.jpg)
3. Казват, че старите навици умирали трудно. Никой не ми каза, че още известно време ще ми е полезно да знам кой колко дълбоко спи, кой къде си пие кафето и колко крачки има от спалнята до вратата.
2. Винаги съм смятала пазаруването за новодомци за скучна работа. Сега вече ще се замислям повече за това, което подарявам – явно и на мен може да ми влезе в употреба.
1. Казвах си, че затворя ли една врата, то е завинаги. Сега се замислям за апартамент 7, за апартамента, който напуснах, тичайки, и как прибера ли се, ще проверя кога дават пенсии. Ей така, за всеки случай.
Автобусът идва и се моля да не срещам познати по пътя. Ако все пак срещна някого, винаги мога да му кажа, че се връщам от фитнес. За какво иначе съм с мъжки суичър рано сутринта? Овладявам усмивката си и се качвам.
А дали е за последно, никой не може да каже.
6, 5, 4… ще се влюбиш ли за 6 минути?
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.