Симеон Желязков (C-MO): Откровен и в музиката, и в живота

Go Guest: Срещаме те с една светла душа, пълна с музика

Познаваш го като гласа в „Бадемов шоколад“, „Розова градина“,

от колаборациите с различни артисти и най-вече – от десетките проекти с „Единствените приятели“. През последните години цялото crew сътвори продукция, която успя да завихри нова вълна от българска музика, набираща все повече сила и възпитаваща с вкус.

Симеон Желязков е светла душа, пълна с музика.

Тръгваме след него още от първите стъпки, за да проследим нишката, довела до последния му проект – дебютно солово EP. Каква е идеята зад APEIRON и каква е отговорността на артистите в културната среда – чети и слушай, приятно е!

Коя е първата ти среща с музиката?

Всичко започна в моя роден град Добрич, където още в детската градина имах невероятната амбиция да се занимавам с музика. След един концерт първата ми преподавателка по пеене – госпожа Димитрова, ми каза:

„Ако слушаш, ще те направя звезда“.

Аз разбира се, нямаше как да не слушам, трябваше да съм най-послушният. След този концерт тя ми отдели време и започнахме да работим отделно, да правим песни, с контрол върху въздуха и т.н. Родителите ми също са пускали на мен и на сестра ми страшно много музика. VH1 винаги е звучал вкъщи. Отгледан съм с готина българска и чужда музика. Със сигурност нашите са виновници за това да имам такъв интерес към нея.

Имаш доста творчество, колаборации и качествена продукция зад гърба си. Какво те мотивира да издадеш дебютен солов албум? Какво имаше нужда да изразиш?

Това, което исках да постигна, е да мина за пръв път през целия процес – композиция, текстопис, аранжимент, продуциране. Във всеки момент имаше спънки, но научих много по пътя. За пръв път съм продуцент на повечето от траковете в албума например, което е нещо ново за мен. Другата причина е, че винаги съм работил в колаборация, което донякъде е било safe space за мен. Идеята на APEIRON беше да започна соло кариера, да направя първите стъпки в това да се самопродуцирам, да си поставям автентични цели и да инвестирам в тях. Намерих голяма свобода в процеса на абсолютно безрезервно създаване. Исках да изразя нещата, които ми бяха на ум тогава, да намеря спокойствие в това да създавам, да не ме е срам да се изкажа, да намеря увереност.

Мисля, че успях да го постигна.

Разкажи ни малко повече за AREIRON.

За мен APEIRON (от гръцки: άπειρον, безкрайно, безпределно) е завоалиран начин да изразя нещо, което древните гърци са опитвали да обяснят. Те са били материалисти, искали са да намерят прима материята и откъде започва всичко. Кое е това нещо, което няма начало и край, което е завинаги с нас, което постоянно се случва и никога не спира? Албумът, минавайки през всички тези пет парчета, се опитва да съгласува идеята за нещо неописуемо, с промяната.

Промяната е единственото нещо, което няма начало и няма край.

Тя е нещо, което постоянно се случва, нещо необяснимо. Всеки от траковете показва нещо, което ме е задържало по някакъв начин. И мисля, че това резонира с доста хора, защото най-различни ситуации, хора или събития могат да те задържат от това да се промениш. Тук идва практичната част на тази философия – за да позволим на този естествен процес да се случи, трябва да пуснем някои неща, да преглътнем его или някакви ситуации, за да може да бъдем най-добрата версия за себе си, но и за другите също.

В този смисъл цикълът от пет парчета за мен беше отдъхване, оставяне на тези неща.

Започнах с PINK DELOREAN – трак, който е много passionate, зареден с енергия. До края на албума тази страст вече я няма. Тя е превърната в спокойствие. Казали сме това, което сме казали.

Предвид неизменната подкрепа и участие на „Единствените приятели“ в твоя път, няма как да не попитаме, колко е важна химията между музикантите и на нея ли се дължи цялата магия? 

Нашето crew – „Единствените приятели“ е много интересна групировка. Tези хора са голяма движеща сила за ъндърграунд и истински алтернативната музика. Това, което ми прави впечатление, е, че на сцената ни започва да се създава пространство за много повече и по-различна музика. Тази среда е жива! За пръв път от 10 години усещам стимул и заряд от сцената, който мисля, че покрай Covid беше утихнал. Горд съм с това, което е постигнала българската музика в последните години.

В България има много такива групи от креативни хора, които завихрият културата около себе си.

Аз съм много благодарен, че имам хора като Trombobby, Радо, Петър и Ечи до мен.

Каква е отговорността на артистите в нашата културна реалност? Имат ли такава изобщо?

Това е много интересен въпрос, защото с много колеги сме говорили по тази тема и мненията са различни. Някои хора смятат, че шоубизнесът е това, което е, защото е „шоу“ и една от основните задачи на музиката и изкуството е да забавлява.

И въпреки че това е вярно, то не е пълно.

В миналото историята е запазвана с песни, те са памет, в която може да видиш преселение на народи, обвързване на култури една с друга. Това е и едно от свойствата – сближаването на културите и хората, записването на историята. Също така според мен един от най-здравословните и безопасни начини да се справиш със своите проблеми е чрез музика. Всеки е ревал на песен, нека бъдем истински. Този много красив, но болезнен начин показва, че изкуството не е само записана история, порядки и традиции,

то е и процес, който ние може да използваме за собственото си психично здраве.

Чрез нея започва едно мета мислене, няма значение дали си вярващ или невярващ – музиката е над това. В нея може да намериш вяра, подкрепа, приятел, който да е постоянно с теб в живота. Така поне мисля аз.

Какво предстои за C-MO и всички съпътстващи го проекти?

Тази година имам да записвам още две неща – второ EP и един проект с изцяло български песни. Причината е, че през изминалата година със Зорница Славова спечелихме конкурса на БНР „Златна пролет“. Хората, които са си купили албума или са си взели част от мърча, ще имат специален QR код, който ще обновявам с нова музика, може би и с такава, която няма да издавам. За всичко останало могат да следят в социалните мрежи. В момента съм в период, в който искам да създавам нова и нова музика всеки ден. Затова се надявам много скоро да реализирам ново EP.

Коя е твоята движеща сила?

Може би ще прозвучи банално, но – откровеност и автентичност. Това, което ме кефи в музиката и в изкуството, и това, което ме привлича в изпълнителите, е именно откровеността. Не обичам да се ограничавам в стилове – няма лоша музика. Обаче има истинска и такава, която не е толкова автентична. Ако ще някой да пее за най-големите цинизми – ако е истинско и преживяно, то си личи и ще го почувствам. Това за мен е движещата сила и в живота, и в музиката.

За себе си се опитвам да бъда все по-откровен. Да не си премълчавам болката.

Това ми е урокът и от APEIRON. Да премълчиш нещо, което не ти харесва, не е в бонус на комуникацията. Аз не започвам да пиша парче с идеята: „Това ще звучи ли готино в клуба?“. А по-скоро – това част от моята история ли е, или се правя на някой друг? Това е.

Go Guide вече си има подкаст – чуй „Питие и битие“ и потопи душата си в бохемска рапсодия

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.