Точка Илиева: „Да бъда жена е свободата да създавам себе си всеки ден!“

Мартенският ни Go guest е момиче прекрасно колкото милион и една точки и още поне толкова талантливo - запознай се с Точка Илиева

снимки: Точка Илиева/личен архив и Естер Ликаса

В най-женския месец в годината пред обектива ни застава едно момиче, което е олицетворение на нашата представа за цветна, различна, талантлива, създаваща и творяща жена.

Точка Илиева е не просто мартенското ни вдъхновение,

тя е онзи художник, артист и илюстратор, който освен книгите, върху които е работил, проектите и изложбите си има подпис върху дрехата на друго любимо наше градско момиче – София! Точка е изрисувала фасадите и стълбите на прекрасната ни столица, а oсвен това е завършила Анимационно кино и е един от най-талантливите ни градски артисти и илюстратори, който стои зад множество ключови проекти, украсявали не една и две софийски локации. Точка е работила с Нивеа, Гьоте институт, Издателство Рива, REd paper planet,Сдружение „Институт по социални дейности и практики“, Converse България, IGreet и е създател заедно с Атанас Куцев на проекта Sofia Monsters, част от Advertising Artists. Как изкуството ѝ живее в градска среда и защо светът има нужда от повече свободни хора, които не се притесняват да бъдат себе си – слушаме нейния разказ сега.

Прочети я и ти – сигурни сме, че ще остави поне една точка от любов в сърцето ти. Пленяваща е!

Здравей! Преди да започнем – хващаме те в най-женския месец март. Кажи ни какво е за теб да си жена? Има ли магия, която се съдържа в тази думичка?

Да бъда жена е свободата да създавам себе си всеки ден, такава, каквато искам да бъда.

Светът има ли нужда от все повече цветни и готини мацки, които не се притесняват как изглеждат, какво носят, как изразяват себе си?

Светът има нужда от повече свободни хора, които не се притесняват да бъдат себе си и осъзнават, че да бъдеш автентичен е красиво и интересно.

Твоите жени вдъхновения?

Вдъхновяват ме жени, които следват пътя си независимо от стереотипите, които налага обществото.

Вдъхновяват ме жени, като Мария Кюри, Емили Дикинсън, Фрида Кало, но и всяка жена, която срещам в живота си и е смела да заяви себе си.

Кога Точка Илиева срещна изкуството?

Нямам спомен кога съм срещнала изкуството, то винаги е било част от живота ми. Рисувам от дете, интересът ми към красивото е оттогава и няма момент от живота ми, в който изкуството да отсъства. Официална първа среща не сме имали, но се обичаме и до ден днешен.

А защо Точка?

Нямам конкретен спомен защо Точка, в един момент всички започнаха да ми казват така. В началото не ми харесваше, в един момент реших, че е готино да се подписвам така под картините ми и ето – сега повечето хора ме познават като Точка.

Как би описала твоя стил?

Трудно ми е да говоря за работата си, нямам необходимата дистанция, за да опиша обективно стила си. Мога да кажа, че това съм аз и съм искрена в нещата, които рисувам и създавам.

Имаше ли колебания в какъв жанр да насочиш таланта си? Виждаше го претворен повече в книги, илюстрации или в градска среда?

Никога не съм имала колебания, що се отнася до рисуване. Била съм категорична, че искам да правя нещата, които са ми интересни, по моя начин, с моя си стил. Вълнувах се от различни медии, исках да видя работата си на разнообразни повърхности, текстил, стени, книги, да правя дизайни за различни събития и продукти.

Развивам се в тези посоки и съм благодарна, харесва ми разнообразието, не бих искала да се ограничавам до една медия.

Разкажи ни за най-вълнуващите си проекти до момента?

Всичките проекти, по които работя, ме вълнуват, няма проект, който да не ме пали. Може би стълбището, което направих на ул. „11 август“ ме е развълнувало повече, защото не бях оставяла произведение в градска среда, което е на земята, както и не бях работила с такива бои. Беше нещо ново за мен и ми беше любопитно да видя работата си не вертикално срещу мен, на стена, а на земята. Когато видях кадрите от дрон, моето цветно парче изкуство на фона на градската среда, се развълнувах. През последната година имах удоволствието да работя по една прекрасна книга, което също ми е на сърце, защото рядко правя книги, а като илюстратор изпитвам голямо удоволствие от процеса по създаване на една книга, отделно съм си и книгоман.

А най-готините отзиви, които си чувала за работата си?

Винаги ми става приятно, когато хора кажат, че разпознават работата ми още преди да са видели подписа ми. Това е като отплата за всички години, в които съм отстоявала себе си и стила си. Доста често вече не се и подписвам, освен ако не се заиграя с имплементиране на подписа ми в композицията.

Смяташ ли, че на арт сцената у нас има място за още вълнува-щи проекти и артисти, които да видим? Дай ни няколко имена – кого следваш?

Винаги има място за още хора, стига да са талантливи и да създават стойностни неща. Вдъхновяват ме Ники-Glow и Алекси Иванов, имам късмета да работя с тях, за което съм изключително благодарна. Те са талантливи, отдадени на изкуството артисти, за които е важно това, което правят, да е красиво и професионално изпълнено.

Какъв е цветът на март месец за Точка и коя е песента, която ще ти е саундтрак тази пролет?

Ще го кажа така – обичам всички цветове, не мога да се огранича до един.

Пролетта за мен е патерни, към които съм пристрастена, а песента е Megan Thee Stallion – Savage.

Ако трябваше да ни избереш само един град, който трябва да видим, за да се заредим с

изкуство?

Флоренция, като препоръчвампреди посещението да се прочетекнигата „Страдание и възторг“на Ървин Стоун – разказва заживота на Микеланджело.

Какво предстои?

Предстоят ми много интересни проекти в градска среда, които ще осъществя през топлите месеци, а дотогава събирам вдъхновения и работя предимно дигитално, а и карам сноуборд.

Какво да им кажем на тези хора?

Светът ще е по-готин, ако се забавляваме и не се вземаме на сериозно.

За още от същото – виж Новите цветни стълби на ул. „11 август“, които ни направиха деня

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.