Давай... ако искаш

ТИ НЕ СИ
Прекрасен подход. Ставаш сутрин, миеш зъби, докато очите ти още приличат на дръпнато китайче, и започваш мантрата „Ти НЕ си“… Ти не си достатъчно красива, ти не си достатъчно добра, не си достатъчно умна, не си достатъчно слаба, не си достатъчно щастлива, не си достатъчно специална. Не си бе. НЕ СИ! Набий си го в приказната кофа и цял ден си го повтаряй. Гарантирано след втория час от първия ден ще се тъпчеш с шоколад и сладолед, докато подсмърчаш, гледайки „Великият Гетсби“, или ще махаш с пръстче, съгласявайки се с всяка трета реплика от „Сексът и градът“. Колко му е?

Не си достатъчно красива, защото има много по-красиви от теб, нали? Да!
Не си достатъчно добра, защото избухваш и лудееш, когато те удари ПМС-то!
Не си достатъчно слаба, защото все още съществуваш в три измерения!

Не си достатъчно щастлива, защото още ги мислиш нещата.

Не си достатъчно специална, защото на всеки втори етаж от всеки четен „Люлин“ има една като теб.

Истини ли са това? Истини са! А човек трябва да бъде честен към себе си и да приема нещата такива, каквито са! 
Да се хлипа изразително всеки ден в 07:30, задължително през запушен нос и с хрипове тип „Всяка алвеола дом на жълтата гостенка“. 

НЕ ТЕ РАЗБИРАТ

Никой не те разбира.

Ти си схизма на куб, кубична схизма, схизмата на Салвадор Дали, кръстосан с Пабло от рода Пикасо (Графити ар къминг!). Нито най-близките ти приятели и роднини, нито най-презрените и далечни познати, нито дори пъновете – никой не те разбира, не те схваща, не те гетва, не те кльопа. Ти си неразбрана, а като си неразбрана, няма как някой да се свърже с теб. Няма и толкоз. Не е ли гадно това, а? Никой никога да не схваща какво ти е, какво си, какво се случва в чудната ти главица, какво кара сърцето ти да тупти и защо вечер плачеш, преди да заспиш? Няма вариант, при който да споделиш с някого нещо, защото и да го направиш – този някой просто няма да го разбере. Ти си неразбрана. Завинаги. Пиши си го в дневничето това, но си знай, че дори и то няма да те разбере, а и да те разбере – НЕ МУ ДРЕМЕ. Повтаряй си го и си го мисли, то си е истина, нали, и ти гарантирам, че накрая ще си абсолютна депресия на път за Индия, където няма да намериш себе си, но ще имаш чудесен шанс да хванеш нещо бубонно, от рода чума, а чумата, чумата винаги ще те разбере. Това е твоят шанс, бъди дом на чумата. 

Да се припява два пъти седмично – понеделник и петък в късен следобед, докато съзерцаваш гравюри от великата поема на неразбрания Ноу Бади Гетсми-джуниър – „Неразбран и умъртвен“.

НЕ СИ СЕ РЕАЛИЗИРАЛА
Ми не си. Щом ги четеш тия глупости, как ще си се?! Един реализирал се човек няма време за булшит, но ти имаш, извод → не си се реализирала. Ти си нереализируема. Вероятно защото съществуваш още в три измерения. Тези, които са в две, отдавна, отдавна са реализирани, разпродадени, няма ги на склад. А ти си сама в твоя склад. Няма електоракрче за теб, няма контейнер, няма камионче, ще си си там, докато не се разложиш. Колко Коледи киснеш на стелажите, а? Не ставаш за Н И Щ О. Всичко съсипваш, с каквото и да се захванеш, никой никога не е доволен от теб. Тотал щета си, муца. Даже и в моргата не те искат – имат си по-интересни трупове – пъзелни такива, пълни с неща, или от другите – дето ги сглобяват на изпити… а ти си цяла още.

Най-добре се зарови в нечия градина, поне няма да се пречкаш… жалко, че дори и да се заровиш, няма да успееш.

Да си го разтваряш три пъти дневно в хомеопатична вода – сутрин два пъти и вечер един път. След хранене.

ВЕХТА СИ
След като се изкъпеш, застани пред огледалото и се повърти малко. МАЛКО казах! А така. Виждаш ли ги тия висящи неща, а? Май преди ги нямаше. Е, сега ги има. Има ги, защото си вехта. Стара мостра си. Изхабена като дамаската на диван от VIP вертеп във Франция от 19-и век. Изтъркана. Виждаш ли ги тези торбички под вече умрелите ти очи, а? Много са гадни. Взимай спрея с формалдехид и към гробищата направо, поне дотам да стигнеш цяла. Да се рецитира седем пъти по девет след тежки емоционални моменти, характеризирани с възникнали съмнения относно външността.

НЕ МЕЧТАЙ
Имаш ли мечти? Грешка голяма – никога няма да се случат. Романтични глупости, тровещи нещастната ти глава. Твърде много филми и музика. Стани реалист, приеми, че най-доброто, което може да се случи, е да гледаш 7 котки, от които поне 6 ще избягат. И 7 биха избягали, но седмото ще е патраво и вечно пияно. Такива са и мечтите ти – 7. Просто число, като теб самата. Слизай на земята и започвай да спестяваш за нещастната си пенсия. Самотният човек само с фискалната си политика разполага. Ти вероятно дори и това нямаш.

По-добре отсега събирай кофички от кисело мляко, капачки от бира и всяко кашонче спацурквай на тесте. Зимнина. Доживот.

Да се приема всяка сряда на три часа от изгрев до залез по две капсули.

От друга страна пък, ето 5 идеи как да помогнеш и на себе си, и на природата.