Нощите с момичетата, когато всичко е ягодово вино, смях и споделени тайни

Лятото не ми е най-любимият сезон, тъкмо напротив, направо си е на срамното четвърто и последно място, но това, което му признавам, са хубавите дълги нощи с моите фурии орисници – най-добрите приятелки на света. Несравнимо е удоволствието след работа пет момичета от пет различни посоки да потропват с кецове и токчета към един и същ бар с градина, която пази общия ни смях в бутилка ягодово вино.

Вълнението бълбука във въздуха, смеховете ни са гръмогласни тапи от шампанско, кикотим се шумно, но на моменти шепнем, защото споделяме по момичешки и не искаме чуждо ухо да попием дори и една малка тайна.

Не се оприличаваме на жените от „Сексът и градът“, никоя от нас не е нито Кари, нито Саманта, ние сме феерия от контрасти и противоречия, от ягодово вино и силно чисто уиски без лед. Оприличаваме се само и единствено на себе си и се оглеждаме една в друга, за да видим колко (не) сме се променили.

Преди няколко години темите ни бяха свързани с университета, с някой готин колега, с новите стажове и хоризонти, а днес на дневен ред са работа, ваканции, ипотеки, кредити и годежи. По-зрелите неща, които изведнъж са дошли в живота ни и не ни пречат да си свалим сандалите и да кръстосаме крака на някоя пейка пред Народния, в дзен поза балансираме с коктейл от ягодово вино и съставки, които не можем дори да произнесем. Но ароматът на ягоди лети във въздуха и ни носи усещане за свобода, за свързаност, примесва се с този на липите и звездите, чудя се как може да се бутилира, усещам го катохубав парфюм.

А ние сме си великолепната петорка.

Светът няма как да е обикновено място, докато слушам някоя от вас как говори за уикенда си сред лавандуловите поля, новата си картина или вдъхновяващата книга, на която е попаднала. Дори няма нужда нещо супер необичайно и интересно да се е случило, защото в най-нормалния разговор усещам всичките ни гледни точки как формират една нова пъстра реалност, в която има всякакви версии, и именно различните  гледни точки ни обогатяват, не безкрайното съгласяване и утвърдителното клатене на глава.

Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти… – Рей Бредбъри

Може да не сме се чували две седмици, да не знам, че едната е напуснала работа, а другата гаджето си, докато третата е обикаляла на стоп, но невидимата нишка на приятелството не изтънява, а устоява на времето.

Искате ли да ни гледам на кафе? Така де, на ягодово вино. Поклащам чашата и виждам, че и след 10, и след 20 години ще сме момичета, ще се кикотим, ще сме малко неуверени, но много силни.

Ще сме запазили ентусиазма си и детското любопитство към света, ще четем, ще пътуваме, ще имаме по-интересни истории от Шехерезада и по-мъдра преценка от Кари Брадшоу. Ще възпитаваме деца и ще се чудим как да си махнем петното от ягодово вино от новата рокля. Ще ходим един ден на 10 см ток, а на другия с безкрайно удобните бели кецове на малки червени сърца. И ще имаме ритуал да се виждаме без значение от сезона, ще пием и вино, и джин, ще празнуваме живота всеки ден.

Женското приятелство е чаша  ягодово вино, от което очите ти блещукат, а душата ти се усмихва.

С виното и приятелството не се правят компромиси.