Шибари – изкуство за възрастни или изкуство за връзване

Go Story: В края на ноември ти пожелаваме да изследваш…и завържеш всичко непознато, красиво и различно

Ноемврийското ни настроение се движи по ръба на табуто.

Дали говорим за татуси, пиърсинг, кожени изделия и корсети или откровени фетиши – този месец обещава да бъде on fire! Смятаме, че есента е идеалното време да преоткрием себе си, скритите си желания или просто да научим нещо ново, което може да не се окаже по вкуса на всеки. Ето защо с бавно протягане и тихи стъпки отиваме към новото ни вдъхновение – японското изкуство за връзване шибари! Разказваме ти всичко за това странно майсторство, което има необятна история, еротичен заряд и разбира се – хиляди интересни тънкости. Потопи се в древната естетика и виж как тя пътува от самураите до дните, когато да отидеш на пикник с връзване с непознати се оказва съвсем нормално преживяване.

Време е за месец, пълен с изненади… и въжета.

История тежка като плен, сладка като мед

Историята на шибари започва някъде около XV век, когато японските самураи си задали екзистенциалния въпрос как да връзват пленниците си спрямо техния социален статут. В буквален превод шибари означава „връзвам“. Модерното значение на думата описва древното японско изкуство за връзване с въжета, като насочва и към „кинбаку“, което е същото, но с подчертано по-еротичен заряд. Корените могат да се проследят и до бойното изкуство ходжоджуцу (Hojo-jutsu). Самураите и пазителите на реда са използвали него и техниката на плетката като средство за обездвижване на престъпници. Затова тя е била мерило за честта на самурая. Две от правилата на ходжоджуцу касаят дизайна и загадката на плетката и респективно на използваната техника.

Така престъпниците са били повторно връзвани при всяко предаване между клановете. И до ден днешен силите на реда в Япония носят въже като част от екипировката си.

С годините обаче обществото в Япония се променило и традиционните практики на ходжоджуцу станали ненужни. В началото на XIX век, когато Япония отваря вратите си за света, ходжоджуцу се превръща в отживелица и се забелязва трансформацията му в еротичната практика „кинбаку“. Тя е подхранена от влиянието на западните идеи, които навлизат на острова.

Изкуството се пренесло и на обществения фронт, където много бързо от пленници се преминало към връзване на красиви мъже и жени.

Пръв сенсей Осада започнал да прави в Токио скъпи частни партита, на които демонстрирал шибари като вид еротичен театър, а през 60-те и 70-те години изкуството бележи истински разцвет. За популярността му допринесъл и фотографът Нобуйоши Араки, който снимал улиците и бордеите на града, където се предлагала специална еротична услуга връзване. По-късно Араки заснел и сесии с шибари, които направили невиждан бум. Така японците, а по-късно и целият любопитен Запад започнал да обожава шибари, заради играта му както със склуптурирането на самото тяло, така и с доверието между партньорите. Шибари използва партньорството между двама души, най-често мъж и жена, за да създаде от техните фигури своеобразна статуя, излъчваща нежност, чувственост и безпомощност.

Отдавайки доброволно контрола над тялото си, партньорите се наслаждават на усещанията и емоциите от акта.

Възли от двата свята

Трябва да отбележим, че Изтокът и Западът възприемат и практикуват шибари коренно различно. Западът набляга на изобразяването на връзвания като жертва, примерно, девица в опасност, а Изтокът възприема полагането на възли по тялото като движението на четка върху платно. Излишно е да се споменава, че и двете школи акцентират върху безопасността и всичко се случва със съгласието на всички участващи. Фактът, че начините на завързване и самото завързване са толкова лични, е една от причините шибари да е толкова популярно. 

Майсторите по шибари използват техниката и, за да помогнат на двойките да възобновят връзката си.

Според специалистите, въжето има невероятната способност да предава енергия, а също така дава на участниците възможността да си станат по-близки и интимни. Освен това, то играе ролята на „карта“, която показва къде трябва да бъде докосван другия човек. Еротичният потенциал е огромен.

Инструкторът по шибари, Нобъл Манке, обяснява как се случва това –

„За мен шибари не опира само до използването на въже. Когато завързвам, аз не се концентрирам върху възлите – разкрива той – Когато въжето се плъзга по тялото на партньора ми, аз искам да усещам как той реагира на завързването. Въжето е само инструмент за осъществяване на връзката. То е проводник на чувствата и желанията, които се разливат между двама души. За мен изкуството е не да създаваш различни възли, но да правиш същото с емоциите на отсрещния човек, надявайки се той да изпитва същите чувства като теб“.

Шибари по света и у нас

Ако обърнем поглед към съвремието, можем да кажем, че най-актуалните шибари събития започват през 2004-та, когато се провежда интернационална конференция, наречена ShibariCon. През 2009 година пък група експериментатори от Испания се събират в Барселона и организират първия пикник с връзване (Bondage picnic). Второто му издание се случва през 2012 г., като вече събитието е на световно ниво – участват градове в Щатите, Колумбия, Испания и Мексико. През 2015 г. е петото издание, в което се включват Канада, Германия, Италия, Париж и за първи път – България.

Днес у нас можеш да откриеш едва няколко местенца, които да ти покажат автентично шибари,

сред тях споменаваме Шибари България и DSG Shibari Studio например. „Същността на шибари: кинбаку и японското завързване с въже“, както и „Шибари, което можеш да практикуваш: японското завързване с въже и еротичното макраме“ пък са само някои от книгите, които може да намериш по темата на родния пазар, ако си наистина запален. В края на ноември ти пожелаваме да изследваш всичко непознато, красиво и различно.

Обещаваме, че ако не се запалиш, със сигурност поне ще си тръгнеш обогатен…или завързан с нова страст. Кой знае…

Пловдив и Япония: в целувката на нецъфналите вишни

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.