„Цаца, цаца, ама риба! Риба, риба, ама 35 лв.“
Тази година цените по българското Черноморие шупнаха като пяна на наливна бира, но наистина ли това е най-скъпото ни лято и кой всъщност е проблемът…
Морето си е море и независимо от валежните май и юни то очаква всички жадни за красиво лято, нежно заключено между претъпкани плажове с крещящи деца, топла царевица, тълпи от розови туристи, неоцелели под напора на жаркото слънце, и развлечения, които можеш да имаш само на родното Черноморие. Тази година обаче всички, посрещнали Джулай морнинг у нас, вече знаят, че
не красивите мацки по плажа предизвикаха тежкото им сърцебиене, а променените цени от Крапец до Иракли.
Цифрите по принцип са понятен инструмент да изразиш себе си и както знае всяко хлапе, 2+2 обикновено е 4. Тази година обаче повечето места от север до юг боравят с цифрите като Пикасо с женското тяло – абсолютно абстрактно. Ако отворите меню във всеки средностатистически ресторант от Ахтопол през Синеморец, Бургас, Созопол, Влас и Балчик, ще забележите стройно подредени известен брой цифри, които, меко казано, нямат общо с това, което е изписано от лявата страна на менюто. За пример – ако отляво пише пърленка (което всъщност е хляб на скара с малко масло), отдясно 12 или 15 лева, не е логичното цифрово изражение на въпросния хляб с масло. Същото важи и за шопска салата от 20 лева и цаца от 21. Това обаче изобщо не е гастрономическият кошмар, който бележи летните ни нощи и дни. Проблемът е съвсем, съвсем друг… Нещо като кампанията с „Чиста е…“. Не е лоша кампанията, изпълнението силно куца. Та не са лоши цените по морето, рибата просто не е от най-свежата и силно намирисва най-вече откъм главата.
Къде всъщност се чупи поръчката
Туризмът по света работи по следния начин – той предлага почивки, забавления и приключения от всеки ценови клас. Тоест ако искаш кемпери, палатки и автостоп или хостел, можеш да ги получиш, също така, ако избереш ултра луксозен туризъм, можеш да му се насладиш без проблем, включително с полет бизнес класа и Дом Периньон при излитането. Услугите имат своята цена, храната също, включително и цацата.
Проблемът при туризма у нас обаче е, че срещу пари не получаваш качество.
В повечето случаи, независимо дали избираш евтино хапване в плажното ресторантче, или си на вечеря в ултра премиум резорт – замразените пърленки ги зареждат от едно и също място. Нямаме проблем да платим за качество, но то е рядкост като откриването на трезви тийнейджъри в Слънчев бряг. Гигантски хотел с изключително бутиково изпълнение и златни полилеи в лобито не е достатъчно основание да платиш баснословна сума за нощувка. Луксозният туризъм включва цялостно изживяване – пътуване, инфраструктура около мястото, на което си отседнал, обслужване, храна, дейности, предлагани от хотела, и т.н. Ако платиш 1000 лева нощувка за апартамент в стил мутробарок, но се разминаваш с каруци и багери пред хотела си и хапваш замразени калмари от миналата година – повярвай ни не си бил на луксозна почивка, ама въобще.
За какво да се помолим
Черноморието ни отдавна издиша под тонове бетон, увеселенията му често напомнят на лунапарковете от 89-а у нас с Цеца, усилена до краен предел, а плажовете му за съжаление приветстват не само водорасли и миди, а и някои нерегламентирани отпадъци, на които не им е там мястото.
Има обаче какво да се направи и за цените, и за легловата база, както я наричат хотелиерите, и тук ключовата фраза е less is more.
Ниско строителство, съобразено с природния релеф, реновиране на стари соц бази, които могат да се превърнат в страхотни бутикови хотелчета, без да се налага да се издигат нови бетонни палати, подпомагане на местните с финансов стимул да предават и предлагат занаятите си, вкусовете и продукцията си като легендарното сладко от зелени созополски смокини. Насърчаване на използването на пресни, местни продукти от фермерите, живеещи в района, и по-стриктен контрол на всичко, което се предлага пред жадните и гладни травълхолици, които се запътват натам.
Не искаме да звучим като в предизборна кампания, но много искаме на лятната ни почивка да получим качество срещу цената, отношение и обслужване срещу времето ни, което сме избрали да инвестираме, посещавайки местни хотелиери, и много, ама много ни се иска да се къпем на чисти и обширни плажове.
Също много ни се яде цаца, ама от онази, която сме пробвали като малки в Крапец, извадена от рибарите преди час-два, ухаеща на море и щастие,
и сме склонни да платим за нея, колкото каже бате Данчо с ръцете, нарязани от старите мрежи. За тази от фризера обаче не ни се плаща и силно се надяваме някой ден всички, които просто искат да изкарат едни пари от нашето море, да разберат, че то е като босо дете на пясъка. Иска грижа, иска да вложиш в него, да го гледаш като свое и после то ще ти даде цялата си любов и най-ценните си блага, защото всички ще се връщат, за да го погледат. Ако всичко се прави с мисъл, но не от онази „ден година храни“ и „дай сега да го прецакаме, пък после ще дойде друг“ – всяка година ще имаш още и още хора, които ще искат и от домашното сирене, и от онази цаца, и от сладкото от смокини. Сега не ни се хапва обаче. Ще изчакаме много вода да изтече, преди тези със сюрреалистичното отношение към цифрите да се научат как се гледа и се стопанисва нашето море.
За още от същото – виж София на три морета или ако софийските квартали бяха морски курорти
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
