По статусите във Facebook ще ги познаете
5 почти иконични български гласове във Facebook – 5 коментатори на българската реалност
Има едни хора с хиляди последователи във FB. Постовете им се чакат като „хляба насъщен”. Феновете им следят със затаен дъх всяко ново проникновение на въпросната култова личност, защото тя/той/то са успели да прозрат през булото на профанната действителност и да предадат и най-обикновената случка като разказ, от който да се гърчиш в конвулсии от смях на пода или пък да си сипеш чаша ракия в горчив размисъл за „живота от нещата”. Всеки един от тях гледа на реалността през призмата на своя различен и отличаващ се ъгъл и точно с това те са толкова ценни. Както и с ясния си, отчетлив и висок глас, с който ни съобщават какво мислят и чувстват. Този глас и една приятна степен на разголване на личността им ги превръща в икони в едно пространство, което изобилства от постове за пийване, хапване и ваканцийка в чужбина. Те надскачат без особено старание, някак естествено вулгарността на всекидневното и ни вкарват в магическия реализъм на собствената си действителност. Кои са тези хора?
Иванка Курвоазие – безсрамно противоречивата
(горе на снимката,поне предполагаме. бел.ред.)
С нея няма излизане от дуализма кич-възвишено и никога не можеш да си сигурен, че знаеш къде стои Иванка на тази ос. Модните й избори тип порно актриса от 80-те са особено втрещяващи – леопардови принтове, цикламено червило, високи токове, червени прашки и т.н., но те не бива да те заблуждават относно нейния интелект. Приятелството й с Цвети Янева и аспирациите към живот тип „фолк хит” правят загадката Курвоазие още по-трудна и чувствата още по-смесени. Какви биографични данни имаме за битието на Иванка? Дели пространство с друг персонаж под кодовото наименование „рускинята”. Възстановява се от алкохолна зависимост и няколко месеца, прекарани в комуна. Обитава апартамент в „Дружба”, изкарва си хляба, като работи във фирма за почистване. Кара „белия буст на надеждата”. Не обича езиковите норми в българския език – пише както й дойде, а заедно с нея и мЕлионите й последователи. Иванка не се притеснява да бъде открито вулгарна. Тъкмо си си помислил, че ти е дошло в повече и въобще това вече е извън всякакъв добър вкус, и баааааам – тя ти вкарва един в муцуната с някой пост толкова абсурдно абстрактен, с толкова фина чувствителност и, да не си кривим душата, с толкова прикрита култура и самоирония, че на теб не ти остава нищо друго, освен да останеш в играта. И в крайна сметка винаги да се питаш – коя по дяволите е Иванка Курвоазие.
Дуото Letiashtata Kozzila Erato и Красимира (ака Красимайра) Хаджииванова
Тези две дами, да ме прощават, ще разгледаме като тандема Танго и Кеш. Не защото не заслужават индивидуално споменаване и даже пожизнено място на алеята на FB славата, а защото са съмишленички, активистки и съоснователки на сайта и каузата Майко Мила – от родителки за други родителки. От въпросния сайт можете да прочетете много полезни съвети като например:
„Как да бъдем истинска есенна майка:
Ами, тя пали огън, включва мерцедеса на чушкопеците, слага грозде в леген и започва да се подготвя за предстоящата 6-месечна зима, когато ще спре ток, ще спре парно, ще спре трамвай и тролей и човек трябва да има триста и осем буркана с лютеница, пет кила конски суджук и няколкостотин компота, за да оцелее, докато пукнат първите минзухари!”
Все пак трябва да изтъкнем някои разлики между двете дръзновени дами. Kozzila-та е с доста пиперлив език, иначе казано, никак не си поплюва. Има всеобхващащ поглед над обществената действителност и като цяло е доста хардкор. С думите си служи умело и заковава идеите си прецизно. Красимайра пък има по-леко чувство за хумор.
И двете ги обединява една цел обаче: „За това да бъдем онези хора, които мечтахме да бъдем като деца – добри, смели, силни и господари на живота си”.
Леля Евдокия – „народната леля”
Леля Евдокия е така наречената „народна леля” – бабата, майката, съседката от нашето детство, за които си спомняме с много топло чувство и носталгия:
„Родена съм в село Куртово Конаре, област Пазаржишка. После съм била в Пазарджик на училище. Завършела съм Манджата. С пълен оспех. Само една тройка ми остай по химия оназ скокарджа, ма нищо. Здраве да е. После съм работела като секретарка, ама още бях млада и убава. То и сега съм убава де, ма егенето друго казва. Сега работя на един много елитен магазин за обувки, италиански са. А магазина е в Германия”.
Тя пише умело грешно и създава впечатление за една много нахакана леля, от която можеш да потърсиш съвет, утеха или рецепта за сармички. Говори за прости неща, като им дава нов смисъл. Един малко позабравен смисъл, защото всички сме вече бързащи и изнервени. От постовете й лъха доброта и спокойствие. Хиляди българи следват Дочето, а тя ги занимава с рецепти, снимки на нейните хризантеми и прочие неща, забравени от детството насам. И макар след известни спекулации най после да стана ясно кой е реалният образ зад леля Дочка, то това съвсем не е толкова важно. Поне докато нея я има за радост на целокупното ѝ фенско съсловие.
Димана Йорданова – невротичната любов
Тук нещата са една друга „манджа”, защото нагазваме яко във водите на поезията. Малко е дарк, малко е морбидно и направо си те хваща за гърлото от пръв прочит. Димана е млада поетеса (и проза пише доста умело), която е успяла да завихри във водовъртежа си доста голяма свита от почитатели и следовници на нейното дело и бит. Завъртяла им главите като една магнетична сирена и те са станали моряци – завинаги в неин плен и служба. Разбира се, в нейното FB пространство има много пълни пепелници, неврози, успокоителни, депресии, гнетящи любови, его (както подобава на един поет), алтер его и прочие, и прочие.
Димана е поет на любовта във всичките й фази и метастази и особено на онази, пропадналата любов, която те е белязала завинаги, след като те е подхвърляла из дълбоките си води, докато накрая те е изхвърлила на плиткото полужив-полуумрял – някаква празна черупка от предишното ти Аз.
Много ясно, тия любови не свършват със сватби. Но пък свършват с книга – в нейния случай и с армия от непознати фенове, коментиращи под всеки неин статус.
Самуил Петканов – политическият и социален анализатор
„Искам да стана един от онези хора, разказващи как сокоизстисквачка или проточно бойлерче им е променило живота и са намерили себе си. Давам срок 24 часа” – казва Самуил Петканов. Той обаче не сбъдва тази си изконна мечта и наместо това става водещ FB коментатор на родната обществена действителност, както и основател и основен автор на сайта „Не!Новините“. Лицето, което също се подписва с псевдонима Zhelyo, e ненадминат в политическата сатира и специализира в краткия пародиен стил. За аспирациите му към българската политическа върхушка свидетелства и оглавяваната от него и първа по рода си FB партия – Шльонск. Към алтруистично настроените читатели: дарения за подкрепа на кампанията на Самуил – „Първият демократично създаден български олигарх”, може да пращате до г-н Петканов на следния адрес: „Международната космическа станция. Ама да е паркирана край Охридското езеро”.
редакторите
