Сянката на Караваджо – вечната история за гения и неговата душа

Кръв, пот, прах и похот, мръсотия и страдание, превърнати в изкуство за вечността

0 коментара Сподели:

Повече от петдесет години Микеле Плачидо гони порива да пренесе живота и творчеството на Караваджо на екран. Идеята се заражда когато през 60-те години на миналия век отива в Рим. Там, във вечния град, под сянката на статуята на Джордано Бруно в Кампо де Фиори, той си представя театрален сценарий. В него художникът-бунтовник от 17-ти век ще се срещне с еретичния философ, изгорен на клада – точно на този площад.

Във филма „Сянката на Караваджо“ получаваме такава среща, както и много други, емоционално заредени, контрастни, с дълбоки сенки и брилянтни отблясъци.

Микеланджело Мериси, известен като Караваджо, е един от най-революционните и влиятелни художници в историята на изкуството. Гениален, изключително истински и с толкова плам в очите, негови модели са проститутките и изгнаниците, бездомните и пияниците. Линейната и атмосферна перспектива в картините му атакуват приетото до този момент и освобождават живописните сцени от подчинението им към нормата. Откривайки своите герои в сенчестите кътчета на Рим, далеч от хорските погледи, той ги преобразява в светци и мадони. Увековечава лицата им, видели болката на света, в своите картини, а Църквата определено има какво да каже… и то не е одобрително.

„Търся истината“, настоява художникът през целия си живот и Плачидо се опитва да направи същото с филма си.

Изключително внимателната работа по отношение на сценографията и костюмите в „Сянката на Караваджо“ успява да ни пренесе в началото на 17 век. Лентата изобразява мръсните улици, прашните дрехи и старинните мебели, с очукани фурнири и петна от разлят алкохол. Има кръв и пот, а плътската, човешка страна на картините на Караваджо се промъква от екрана. Една от най-силните страни на филма е демонстрация как аспекти от реалността влизат в творбите на художника. Крадци, скитници и блудници се появяват върху платната на художника, сякаш на сцена, претворени във вечни произведения на изкуството.

Рикардо Скамарчо е пленителен в ролята на Караваджо, разкъсван от пламтяща ярост към свободата да бъде твореца на своя живот.

В очите му проблясва желанието за справедливост, докато напълно незаслужено от перспективата на времето, губи своя живот. Изабел Юпер пък му дава необходимата закрила като могъщата маркиза Костанца Колона, която въпреки силната си любов към Микеле, не успява да го защити от случилото се в Порто Ерколе, Тоскана.

Може би най-впечатляваща е играта на Луи Гарел –

емисарят на папата и единственият измислен герой във филма. Пленителен е погледът му в края на филма, който казва повече от хиляда думи.

Уместно наречен Сянката, L’Ombra проследява онези, които са познавали художника в различни моменти от живота му. Разпитаните от него включват Костанца Колона и меценатът и колекционер на изкуството кардинал Дал Монте (в чиито образ виждаме самия Микеле Плачидо). Стига и до Лена, красивата проститутка, в която Мериси се влюбва и чието лице  виждаме в образа на Дева Мария в не една от неговите картини, както и неспокойната червенокоса Ана Бианчини (Лолита Чама), чието тяло е извадено от реката с подут корем, за да бъде увековечено от Караваджо в шедьовъра „Смъртта на Богородица“.

От творчеството на Караваджо до наши дни са останали само 80 картини. И макар Католическата църква да не преследва нас днес, сюжетът ни показва, че сянката на властимащите е тъмнината, от която не можем да избягаме

7 филма с Бари Коган, заради които ще повярваш в съдбата

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *