Нещата от живота

Поседни до най-добрия разказвач морето и само го помоли да ти ги разкаже

Пясъкът на времето може да ги е извадил на повърхността, а вълните да са ги скрили в някоя непристъпна синя лагуна, но ние се гмуркаме много дълбоко, за да ги открием и да ти ги разкажем.

Това са неразказваните истории, в които основни герои са морето и българската следа.

Това са събития перли, случили се много отдавна и някак забравени от моряците и русалките. Това са реални легенди, които си заслужава да чуеш през август, защото точно сега пяната на дните е най-красива, а теченията най-топли. Лятото щедро ни ги подари, а ние ти ги припомняме – три малко известни български истории с дъх на море.

ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО СРЕЩНА ГАНДИ…НА ЕДИН КОРАБ

Има един единствен българин, който не само е рисувал от натура Махатма Ганди – „Великата душа“, а Бащaта на нацията се е разписал лично на неговата картина. Този българин се казва Борис Георгиев – художник, портретист и морско дете.

Морето по необичаен и магичен начин предопределя целия път на Борис. Роден във Варна през 1888 г., той си създава живот, който е едно непрестанно и страстно пътуване по света, в което рисува и се запознава с големи личности и духовни учения. Борис е правил портрети на Алберт Айнщайн, Петър Дънов, Мара Белчева, кардинал Мари дел Вал, Владимир Димитров-Майстора и кого ли още не.

През 1931 г. обаче той има уникална възможност – да се запознае с „Великата душа“ Махатма Ганди.

Морето отново се включва в играта. То прави точно така, че Борис Георгиев да се качи на кораб от Триест за Индия, за да срещне на палубата Мохандас Ганди и съпругата му Кастурбай Наканджи, които се връщат от политическа конференция в Лондон. Махатма и Борис разговарят, имат кратки дискусии в следобедните часове на палубата, а Ганди е дълбоко убеден, че с изкуството си художникът може да помогне на страната си. Нашето момче има честта малко по-късно след тази среща – през 1935 г. да нарисува портрет на Мохандас Карамчанд Ганди, за който Махатма му разрешава да го наблюдава и да го рисува от натура. Бащата на нацията не обича, дори категорично отказва да го рисуват. Въздържанието и аскетичният живот не му позволяват такава суета. Затова е толкова специално и невероятно, че той позволява на Борис да му направи портрет. Картината на родния маестро се превръща в единствената на великия Ганди от български художник. На нея в долния ляв ъгъл Махатма пише собственоръчно на санскрит – „В нозете на Бога, в сърцата на бедните“. Този портрет и до днес може да се види в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Портрет – следствие от една невероятна морска среща на необикновен художник от Варна и една легенда.

СОФИЯ НАИСТИНА НА ТРИ МОРЕТА – С ПРИСТАНИЩЕ В ПАВЛОВО

Всички си мислят, че това е градска легенда, но историята е съвсем реална. В нея морето е просто мираж, но какъв! Проектът за т.нар. Софийско море е един от смайващите соц абсурди на българския XX в., но не можем да му отречем, че е изключително мащабен абсурд. Идеята е проста – БКП иска да създаде нещо смайващо, което да не отстъпва по нищо на мега проектите в Москва и останалите строителни зрелища в социалистическите страни.

Затова нашето ръководство решава да построи плавателен канал Павлово – Панчарево,

който да свързва южната дъга на град София в мрежа от пристанища, а именно – Павлово, Красно село-север, Лозенец, Студентски град, Младост и Панчарево. Този проект НАИСТИНА предвижда София да има огромен плавателен канал с кораби, които да станат част от градския транспорт на града. Град, който е на 200 км. от най-близката плавателна вода. Каналът е бил отдавнашна мечта на другаря Георги Димитров, който пък я споделя преди кончината си на Вълко Червенков, който пък решава да я осъществи. За целта се задвижва проект под името „Софийското море“. Първата копка е направена в Панчарево, а хора от всякакви професии – учители, професори, автомонтьори, шапкари и кой или още не са впрегнати да копаят и работят по строежа за сметка на почивните си дни и годишни отпуски. Огромни изкопи се появяват по целия маршрут, а в крайната точка дори е издигната огромна табела – „Тук ще бъде пристанище Павлово!“. След цели седем години къртовско копаене и мечти кораби да обикалят под Витоша редица инженери изразяват мнението си, че да си направиш море в най-високата точка на града е предпоставка за катастрофално наводнение. Лошата организация и опасенията спират мегаломанския замисъл, но най-абсурдното е, че всички хора ангажирани да копаят софийското море, сега са заставени да закопаят обратно огромните изкопи. Истинска работническа идилия и едно море – мираж!

СЛЪНЧЕВ БРЯГ – ПО-ДОБРОТО МОНТЕ КАРЛО

Ако кажем на някой, който сега стъпва в Слънчев бряг, че това е бил курорт-емблема на соца и перлата в короната на „Балкантурист“, ориентирана предимно към чужденци няма да ни повярва. Тук обаче, с началото на изграждането на модерния курорт от края на 50-те, вълните и морето още помнят, че се е случвала модернизация, култура и изкуство. Хотелите са напомняли някои емблематични места в Монте Карло, а филмови легенди, чужденци, звезди и родни величия са идвали до златните пясъци, за да почувстват западния полъх и истински модерния дух на времето. Слънчев бряг е бил легенда – златна, красива, бохемска, с коняк и цигари „Кент“, с кристал и порцелан, с вносна водка, секси италианки и полякини и разбира се – кабрио автомобили, които никой не е можел да види никъде другаде.

Легендите разказват, че емблематична посетителка на курорта била и мадам Лили, която пристигнала в България с първите туристи още през 1960 г.

Финландката просто се влюбила в нашето море и прекарвала почивките си в Слънчев бряг в продължение на 20 години. Винаги отсядала в хотел „Олимп”, в стая 405 с изглед към морето. Мадам Лили станала постоянна участничка в анимациите и спортните атракции в курорта. Една от тях било надбягвания с магарета по алеята от хотел „Чайка” до хотел „Глобус”. Организаторите на конкурса „Мис Слънчев бряг” често я включвали в журито. Митичният маршрут на стария и впечатляващ Слънчев бряг е включвал покупки от корекома на „Камелия“, вечеря в „Чучура“ и купон до зори в култовата „Златна ябълка“. Комбинацията е можело да бъде и друга – 12 пистовия боулинг „Магурата“ и „Русалка“. Морето тук е било кристално, а залезите като никои други. Днес гледаме това място с тъга, но пазим неразказваните му истории, защото морето никога не забравя.

За финал ти казваме – следващия път, когато стъпиш на горещия пясък си спомни, че тук има легенди, скрити като малки скъпоценни камъни между дюните. Поседни до най-добрия разказвач морето и само го помоли да ти ги разкаже.

Няма да повярваш колко още ще чуеш – сега му е времето.

За още афери с любимото синьо: Пет трика за перфектно женско море

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.