Защо душата се вълнува толкова когато се докосне до звездите?
NASA ни показа първите снимки от телескопа „Джеймс Уеб“, а нашите очи буквално се напълниха с космос. Разказваме повече
снимки: NASA, ESA, CSA, и STScI
Първата инфрачервена снимка от телескопа „Джеймс Уеб“ ни разкри хиляди звезди и големи галактики. На нея се вижда „най-старата документирана светлина в историята на Вселената“, а президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че „това е нов прозорец към историята на нашата Вселена“.
Телескопът „Уеб“ е най-скъпата и сложна астрономическа обсерватория, изпращана някога в Космоса,
която бе създадена от аерокосмическия гигант „Нортроп Груман“ в партньорство с Европейската и Канадската космическа агенция. Очаква се това приятелче да покаже най-древната картина, виждана някога от човечеството, и да разкрие тайни за раждането на нашата Вселена. След първите кадри, които вече видяхме, директорът на NASA Бил Нелсън обясни: „Светлината, която виждате на едно от онези петънца, е пътувала над 13 млрд. години. Ще отидем и още по-назад, това е само първото изображение. Те са отпреди 13 и половина милиарда години и тъй като Вселената е на около 13,8 млрд. години, това е почти началото“. Не знаем за Бил Нелсън и президента Байдън, но когато ние видяхме изображенията от „Уеб“, нещо в нас потрепна и ни накара да се запитаме за наистина значимите, важни и големи неща. Когато Космосът е пред очите ни, всичко останало спира да има значение, а защо магията му е толкова осезаема, разказваме нататък:
Във всяка наша клетка – звезда!
Много учени са изследвали защо звездите влияят така опияняващо на хората. Защо постоянно ги гледаме, искаме да ги достигнем, да ги покорим, да ги изучим и изследваме. Биохимици и анализатори на клетките и гените твърдят, че този човешки порив никак не е случаен. Във всяка наша клетка според езотерици и духовни учители се крие цялата Вселена. Човешкото тяло е микрокосмос, а човекът като сетивно същество е комбинация от чиста физиология, но и от своите мисли, възприятия, светоусещания, енергия и вибрация.
Древните индиански племена в Аризона са вярвали, че всеки един от нас е свързан с определена звезда или съзвездие във Вселената, с която вибрира на една чистота.
Дали това е Сириус, Орион или Млечният път, те са смятали, че всеки от нас си има небесно „създание“ или съзвездие, което отговаря много точно на неговите лични характеристики. Човекът е свързан на генетично ниво с Космоса, а метафорично казано – във всяка наша клетка свети звезда, затова не е случайно, че сърцето се вълнува при всеки допир с безкрайната Вселена. Да си пожелаеш нещо при падаща звезда, да погледнеш дали небето е ясно и има много звезди, за да знаеш точно какво ще е времето на следващия ден, да се ориентираш по Вечерницата накъде да тръгнеш, да кажеш на някого, че го обичаш до звездите и обратно – всичко това са проявления на романтичната ни представа за необятното отвъд лазура на синьото небе.
За наистина големите и важни неща
Другото, което ни напомниха тези фотографии, е с колко незначителни неща се занимаваме понякога, а колко важно и много има за откриване там, горе. Хора, та ние виждаме първото най-далечно изображение на Вселената, което човечеството някога е виждало! Ние сме първите човешки същества, които могат да зърнат блестящ пейзаж от раждането на звезда в мъглявината „Карина“ или да разберат повече за еволюцията на галактиките и черните дупки. Наистина ли Кичка и „мижав интерес“ е по-важно или любопитно от това. Джон Глен, който става първият американец, летял около Земята на 20 февруари 1962 по време на 5,5-часовия полет с „Френдшип“ 7, а през 1998 г. става най-възрастният човек, летял в Космоса, би убил да е на ваше място. Та той влиза в Програмата „Мъркюри“ през 1958 г., когато се поставя началото на изследването на Космоса от човек с мисии.
Тези мисии планират просто да открият дали човек може изобщо да оцелее в Космоса.
Джон се качва на „Френдшип“ 7 и минава всички тестове с ясното съзнание, че може изобщо да не се върне. Той преодолява всичко, за да зърне това, което ние виждаме днес. Наготово от екраните на компютрите си и можем да кажем, че определено сме щастливци за това.
И по този повод си припомняме няколко любопитни и наши любими факта, които превръщат Космоса във все по-невероятно място. В него цари абсолютна тишина – тъй като в Космоса няма атмосфера, звукът няма как да се придвижва и съответно да бъде чут. Поради тази причина там цари пълна тишина. Думата „астронавт“ идва от гръцките думи astron nautes, което означава „звезден моряк“. Целият костюм на NASA струва цели 12 милиона долара, 70% от тези разходи са за раницата и контролния модул.
Броят на дърветата на Земята е по-голям от броя на звездите в Млечния път –
на планетата Земя има около три трилиона дървета, а броят на звездите в галактиката е приблизително 100–400 милиарда. Залезът на Марс се вижда в синьо – Червената планета е покрита с фин прах, който придобива синкав цвят на залез-слънце. Чарлс Дюк, пилот на „Аполо“ 16, оставя снимка на семейството си на Луната. На снимката са той, жена му и двамата му сина, а на гърба пише: „Това е семейството на астронавт Дюк от планетата Земя. Кацнахме на Луната, април 1972 г.“. Снимката е там и до днес. И за финал ви казваме – има рай или поне планета, направена от диаманти. Тя се казва 55 Cancri и повърхността ѝ се състои от графит и диамант, а ние чакаме още снимки от феноменалния „Джеймс Уеб“!
За още космос – виж Космос и в него ТОЙ!
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
