Време никога няма, за разлика от готини неща за четене. Какво си избра?

Докато се обърнеш, и половината от годината се изпари зад гърба ти, а (най-вероятно) натрупаните ти нови книги за четене са поне двойно повече от тези, които си прочел през 2022-ра. Спокойно, всички сме така – изкушението от новата интересна книга винаги надделява над обещанието

“няма да си купувам повече нови книги, докато не прочета старите”.

Така купчинката до нощното шкафче се трупа, а ти на моменти не смогваш нито да прочетеш всичко актуално, нито дори да разбереш, че е излязло, защото няма как да смогнеш. И в този момент ние идваме да ударим едно рамо, за да си свериш книжния часовник и да видиш кои книги са най-добрите за годината дотук.

Според нас.

“Дървесна история”, Ричард Пауърс

Причудливият и фантастично написан роман на Ричард Пауърс за екологичната драма, в която живеем, и за тоталното ни откъсване от света на природата е носител на наградата “Пулицър” за художествена литература за 2019 г. , както и на голямата награда за американска литература за 2018 г.

У нас той излезе в началото на годината и кротко заяви позицията си на една от най-дълбоките, красиви и впечатляващи книги, които живеят по рафтовете на книжарниците.

Пилот от американските военновъздушни сили във Виетнам е прострелян в небето и се спасява, като се приземява в бананово дърво. Един художник наследява фотографски портрети, правени в продължение на сто години, на все един и същи прокълнат кестен. Колежанка, любителка на веселия живот, получава токов удар в края на осемдесетте, умира и се връща към живот благодарение на същества от въздух и светлина. Учен с проблеми със слуха и говора открива, че дърветата общуват помежду си…

“Безсмъртната смърт”, Лиу Цъсин

Последната част от безобразно добрата трилогия на Лиу Цъсин, китаеца рекордьор по получени награди “Галактика”, доказа, че научната фантастика не е изчерпан от живот жанр. Не само в световен мащаб, но и у нас “Земното минало” помете като цунами читателите и ги остави влюбени в историята, езика, обратите и в превода (дело на Стефан Русинов) на всяка една от трите книги.

Още когато първата част “Трите тела” излезе преди две години, стана ясно, че се случва нещо специално.

И за щастие това специално нещо продължи и магията не се загуби. За какво става дума накратко ли? Мащабна история за сблъсъка на Земята с извънземна цивилизация и съдбата на цялото човечество. И е точно толкова гръмовно, колкото звучи.

“Невидимите фурии на сърцето”, Джон Бойн

Нима това не е най-поетичното заглавие на роман, което скоро си чувал?

Най-новата книга на автора на “Момчето с раираната пижама” ще разбие за пореден път сърцата на по-емоционалните читатели и ще ги завърти във водовъртеж от събития с център най-тривиалното и най-ключовото нещо – любовта. Бойн те хваща за ръка и те води в родната си Ирландия, където те среща със Сирил – осиновено от богато ексцентрично семейство в Дъблин дете, където не му липсва нищо. Освен любов. “Невидимите фурии на сърцето” е разказ за живота на това момче. Живот, пълен с разочарования, пропадания, съдбовност и обрати.

“Чумни нощи”, Орхан Памук

Изминаха 6 години от излизането на “Червенокосата” – последния роман на нобеловия лауреат Орхан Памук. Шест дълги години, в които се надяваме мълчанието му да се е превръщало в злато, което да открием в най-новата му книга.

“Чумни нощи” е исторически роман, респектиращ с обема си от 720 страници, който връща времето един век назад в началото на ХХ век и избухването на чумната епидемия на остров Мингер и последвалия хаос.

Да, най-вероятно темата за епидемии, пандемии, чуми и вируси не е точно онова, за което ти се чете в момента, но ние пък имаме огромно доверие на Орхан Памук и на усета му да създава оригинални и притегателни истории, в които нищо не е съвсем обикновено.

“Дом дневен, дом нощен”, Олга Токарчук

Един от най-известните романи на Олга Токарчук заблестя с ново издание малко преди гостуването на нобелистката в България.

Разкошните корици на Таня Минчева от Kontur Creative изстреляха полската писателка на челни позиции за читателско внимание, напълно подплатени и от съдържанието, разбира се.

“Дом дневен, дом нощен” е описан от литературния критик и писател, директор на Музея на литературата във Варшава, Ярослав Клейноцки като “най-амбициозния литературен проект на Олга Токарчук“.

“Момичето с гръмовния глас”, Аби Даре

Често забравяме колко привилегировани сме, но още по-често книгите ни връщат в реалността, като ни пренасят в светове, едновременно близки и далечни до нашите. “Момичето с гръмовния глас” е историята на нигерийско момиче, което е изтръгнато от детството, което му се полага, и преждевременно е натикано в света на възрастните. А единственото, което Адуни иска, е да учи и не само да се превърне в най-добрата версия на себе си, но и да помогне на други момичета да направят същото.

Възможно ли е само чрез силата на духа да се пребориш, за да намериш своя глас и не просто глас, а “гръмовен глас“?

“Звезди под клепачите”, Николай Терзийски

Макар последните няколко години да са повече от обещаващи, що се отнася до съвременната българска литература, сякаш на моменти стигмата върху нея все още тежи върху предразсъдъците (ни). Но Николай Терзийски е едно от потвържденията, че

се пишат и издават смислени и хубави нови романи, които те карат да потънеш надълбоко не само в света на героите, но и в твоя собствен, за да се вгледаш в себе си и да си зададеш въпроси.

Три любовни истории, прескачащи във внушителни интервали от време, звучащи почти митологично, се свързват като окръжност и създават идеалната литературна форма.

“Възлюбена”, Тони Морисън

Беше си време някой да преиздаде един от най-великите романи на ХХ век и една от най-влиятелните книги, писани някога от жена.

Носител на “Пулицър” за 1988 година, издаван и преиздаван на десетки езици в космически тиражи.

Тони Морисън е абсолютен литературен връх не само с откровената си и брутална честност и смелост, но и с копринения си стил. “Възлюбена” представлява историята на една чернокожа жена, родена в робство, но въпреки че успява да избяга от него, призраците и оковите на миналото не са я оставили на мира.

“Унищожение”, Мишел Уелбек

Френският претенциозен и леко надут писател Мишел Уелбек избухва с нова, доста сериозна доза ирония, сарказъм и черен хумор в тлъстия си нов роман, носещ гръмкото име “унищожение”.

Годината е 2027-а, президентът на Франция е  в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва. Главният герой Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката и приближен на изключително успешния негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения. Така героят става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.

Време е да спрем дотук, преди да сме те облъчили съвсем с нови книги, защото време никога няма, за разлика от готини неща за четене. Какво си избра?

Тук селектирахме най-добрите филми за последните шест месеца

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.