Накъде отива Батман?
Потапяме се в тъмната страна на супергероите, докато Прилепът и Котката танцуват своя танц
Най-новото попълнение във франчайза за Брус Уейн не е точно супергеройски филм.
Въпреки неизбежния печат „блокбъстър“, който идва и с тематиката, и с името на продуцентската къща, The Batman ни пренася в свят, в който има симбиоза между артистична визия и корпоративна жажда за успех. Мат Рийвс създава noir приказка, а задачата му въобще не е лесна. Когато влезеш във вселена, обрисувана от Тим Бъртън, Джоел Шумахер, Кристофър Нолан и Зак Снайдер, трябва да си подготвен за продукт, който да не се пропука под тежестта на високите очаквания. За да разбереш дали успява, според нашето скромно мнение, чети надолу. Ако обаче все още не си гледал филма, бъди подготвен. Ще се опитаме да не издаваме много, но някой спойлер може да се прокрадне между редовете.
The Batman е по-тъмен от The Dark Knight, има повече убийства от в No Time To Die и е по-дълъг от Dune.
След убийството на родителите му (това го знаеш), Брус Уейн започва своя кръстоносен поход срещу уличните престъпления в Готъм Сити. В The Batman, първата част от трилогията на Мат Рийвс, го виждаме съвсем в началото на този път. Уейн сключва съюз с достойното ченге Джим Гордън, но нищо не ги подготвя за смразяващата серия от жестокости на неизвестен злодей, който оставя дяволски загадки с всяка жертва. Докато Прилепът разгадава улики, разследването разкрива още по-голям заговор – как извратеният мотив на убиеца е свързан със самия Батман. Пред очите ни се разкрива сюжетът на детективска мистерия наместо DC филм и всеки за себе си може да прецени дали това е хубаво или лошо.
Какво мислим за актьорите?
Ако има одумван Батман, по-скептично приет от този на Вал Килмър, то със сигурност ще е този на Робърт Патинсън. Предубедените кинокритици, запознати с бледия образ на Едуард Кълън, не дават шанс на британския актьор, пък каквото ще да става. По-широкоскроените, забелязали възможностите му във филми като Good Time, The Devil All The Time, The Lighthouse и Tenet, му дадоха шанс и има защо. Освен че е безспорно талантлив и харизматичен, актьорът ни пренася в света на един друг Брус Уейн, някак по-емоционален и човечен. Като герой в готически криминален опус Робърт Патинсън е резервиран и въздействащ – не със сила и мускули, а с лаконичност и стъпки, които отекват в тъмнината.
За разлика от толкова много герои от комиксите на DC Батман не е нито бог, нито извънземно – той няма фантастични способности.
Суперсилата на Брус Уейн е богатството му, но зад маската има човек, който се чупи и кърви като всеки друг. Детайл, за който Рийвс ни напомня с кадър на голия гръб на Патинсън, покрит с белези.
Въпреки неоспоримата доминация на Мишел Пфайфър в котешкия костюм, Зоуи Кравиц е нова глава в историята на героинята. Селина Кайл е далеч от фаталната си крайна фаза, но в почти тричасовия епос виждаме доста по-разработен образ, отколкото досега. Кравиц не е флиртуваща, мъркаща Жена котка: тя е боец, оцелял и запазил лоялното си сърце и силния си морален компас.
Прилепът и Котката се сблъскват и с Пингвина, под чийто грим е абсолютно неразпознаваемият Колин Фарел. Пол Дано ни представя съвсем различен антагонист от Джим Кери, далеч не толкова луд, но доста по-зловещ.
Гатанката се появява, за да изхвърли на улицата негодниците с бели якички, вградени в най-високите нива на власт.
Хванал здраво конците като един истински кукловод зад кулисите, той се е надвесил зловещо над тягостната картинка.
Новият прочит на добре познатата история
Част от „реалността“ на филма е фокусирана върху това да избягаме от героите и образите, изградени досега. Лентата се казва The Batman не защото Рийвс се опитва непременно да каже, че е създал „окончателното екранно въплъщение на героя“. Тази малка, но значима дума хвърля светлина върху екзистенциална мистерия около маскирания и анонимен герой, който дори не знае как да се нарече в началото. Когато внушителният лидер на жестока улична банда се подиграва: „По дяволите, ти трябва да си?“, облеченият в костюм на прилеп бдителен герой изръмжава в отговор:
„Аз съм Отмъщението“.
От самото начало режисьорът се откъсва от стилистичните влияния на жанра, създавайки тон, който го отдалечава от комиксите. Мат Рийвс прави нещо смело: лишава филма от свръхестествените елементи на жанра (дори повече от трилогията на Нолан) и ни представя една по-многопластова версия на класическия герой. Но всеки кадър, всеки ракурс, всяка сянка и всяка песен в The Batman имат причина. Чрез проливния дъжд и неоновите светлини създателите успяват да предадат напрежението толкова умело, че силуетите сякаш вибрират, заредени с електричество. Виждаме Готам Сити в най-гротескната му версия досега – мегаполисът се извисява омършавял и изтъкан от гнилост.
А дали Аркам е това, което беше?
Последните минути ни дават жокер в посока, която определено ни кара да очакваме продължението.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
