За любовта и миксологията: Петра и Дарко от 5L Speakeasy bar
Сбъднатата мечта на една българка и един македонец
Дарко започва коктейлното си приключението като барбек в Скопие преди повече от 15 години, когато разбира, че именно миксологията е неговото призвание. Коктейлите го срещат и с Петра – на Световното първенство за бармани в София преди три години, от чиято организация тя е част, и двамата се преоткриват като личности и като професионалисти. Любовта им се лута между Скопие и Варна, но те избират София, за да сбъднат мечтата си да бъдат заедно и да имат неконвенционален коктейл бар, какъвто е именно 5l Speakeasy bar.
Как избрахте София, за да реализирате мечтата си за концептуален коктейл бар?
Изминахме много хиляди километри Варна – Скопие и обратно, преди да вземем решение да се установим в София. Условието ни беше мястото, в което ще останем задълго, да има конкурентна среда и барове, които вече развиват коктейл културата. Да има достатъчно добри колеги, които можем да посочим за пример (като тези от The Cocktail bar, One more bar, By the Way, Драго от Public) и появата на подобен тип концепция да идва навреме и на място.
Така отворихме на 2 февруари миналата година, на Петльовден, в Годината на петела. И не сме имали момент, в който да се съмняваме, че концепцията ни е правилна. Публиката беше подготвена вече и търсеше места като нашето. Някои хора имаха съмнения, че ще проработи всичко, което сме намислили – за коктейл бар, който не се рекламира и няма светещи табели, с тайна врата, през която трябва да знаеш как да влезеш. Оказа се обаче, че бързо мястото ни стана дом на микрообщество, което намери своето тайно място, с добро обслужване и хора, които винаги ще го посрещнат дружелюбно.
Кой ви подаде ръка в онзи момент?
Имахме огромната подкрепа от наши приятели, които вече бяха тук и по един или друг начин са инфлуенсъри в София. Например Оля от Trastena, чийто кръг от приятели много бързо ни припозна. И така от уста на уста стигнахме до правилната аудитория. Това е най-трудно – да намериш твоите хора, да се вслушваш в тях и заедно да вървите по един път.
Какво се оказа нивото на коктейлната култура у нас?
В момента се усеща прогрес. Може би е тренд. Компаниите за алкохол също обръщат огромно внимание на миксологията,
а само за последната година в София са се случили над 10 състезания за бармани, което си е сериозно число.
Това показва, че сме в правилна посока, може би просто трябва да се включат още барове в това общество. 3 – 4 места не са достатъчни, за да развиват бар културата в града.
Любопитна ли е публиката?
След една година работа можем да кажем, че има ядро от клиенти, които идват специално за да опитат нещо ново. В началото на всички им беше странно, че тук няма кафе, чай, енергийни напитки, сокове, че 90 процента от напитките са миксирани, но успяхме да възпитаме публиката си.
Какви качества трябва да притежава един добър барман?
Да обича хората. Добрият барман е добър, когато има отношение към гостите, даже да е барман, който продава само бира и не може да направи една сносна „Маргарита“. Барманът трябва да създава преживяване, напитките също са важни, но идеята е да си добър домакин преди всичко. И още нещо – това е професия като всички други и малцината, които не я смятат като професия, от която можеш да влезеш и излезеш, когато си пожелаят, а ѝ се отдават, стават успешни. Защото добрите в бранша са все по-дефицитни.
Какво ви отличава от световните коктейл барове?
Не може да си в България и да си мястото с най-много джинове или барът с най-много уискита.
Това, което в цялата си работа се опитваме да подчертаем, са продуктите на местно ниво.
Ние сме бар с една много добра селекция ракии, които влагаме в коктейли, а сега се опитваме да навлезем и в един друг сегмент – местните вина. Възползваме се не само от българските, но и от балканските продукти – ракъ, метакса, узо, а хората се кефят на хибридни варианти като дюлева ракия със сингъл малц уиски или крушова ракия с джин.
Интересно звучи, а как ще ни провокирате този сезон?
Пускаме три нови линии – ще използваме кулинарни техники като су вид, за да извлечем най-доброто от съставките, ще пуснем giggle waters – карбонизирани коктейли, или тези, които имат балончета, и ще заложим на всичко свежо от пазара – това е този занаятчийският момент, в който отиваме сами и избираме сами нещата, които ще вложим по-късно в коктейлите си.
Какво да имаме вкъщи, за да си забъркаме един сносен коктейл?
Лимон или лайм, може и грейпфрут; водка или нещо по-интересно като джин или ром; подсладител (мед или меласа); малко мента, босилек, розмарин; сода или тоник.
С тези продукти е най-лесно да си направиш интересен прочит на обикновен коктейл.
Разбъркваме или разклащаме…
Когато работим с газирани напитки, разбъркваме в чашата, никога не разклащаме в шейкъра, защото ще се случи експлозия.
Със сламка или без…
Ако е със сламка, нека да е биоразградима. Но генерално без. В старите книги сламката никъде не присъства и нито един от класическите коктейли не се сервира със сламка. Така, когато отпиваш, можеш да усетиш всички миризми на плод, зеленчук, алкохол, затова е така измислено.
Ако имахте право само на още един последен коктейл, кой щеше да е той?
Негрони, със сигурност. Това е коктейлът с най-комплексен вкус.
Внеси цвят в ежедневието си… всичко за стрийт арта на София.
редакторите
