Нещата от живота

Пирова победа над една обезоръжена любов

Помните ли го? Не онзи секс като за последно. А онзи секс. За последно. Прощалното чукане, преди сутрешното слънце да разкрие мащаба на бедствието. Сексът прави тялото непонятно щастливо. И прощалният секс не прави изключение. Единствената разлика е, че пътят към последния ви общ оргазъм е пътят към Голготата на вашата връзка. Стръмен и мъчителен. Обикновено поканата за последния секс е отправена от прецаканата страна. В моя случай това бях аз. Само още веднъж в старите, набръчкани от спомени чаршафи. Това беше официалното ми предложение за реванш. Моята пирова победа над една обезоръжена любов.

Голяма грешка.

Осъзнах го преди няколко месеца, в деня, в който откраднах от сестра ми часа й при психоаналитичката. Човек ходи при психоаналитик, когато не иска да чуе гласовете в главата си. И така, непознатата срещу мен беше слаба жена около петдесетте, която се сливаше с тапицерията на белезникавия фотьойл и слушаше. Щом мръднеше, кокалите й изпукваха така, сякаш ей сега ще каже нещо много умно. Но не казваше нищо. „Искам тази любов да е като нова. По дяволите, не може ли поне вие да ми кажете какво да направя!?“ –  изкрещях накрая. След много мъки някак бях успяла да компресирам шестгодишната ни история в един сеанс време. А психоаналитичката изпука кокали и просто отвърна: „Опитай със секс за последно“.

Не помня някога Фройд, бащата на психоанализата, да ми е бил по-неприятен. На път за апартамента на приятеля ми си представях психоаналитичката. С колко ли мъже е спала за последно? И връщал ли се е поне един след невинната й рецепта? Или е отслабвала с по 21 грама след всеки, докато се превърне в купчина пукащи кокали. 21 грама. Казват, че толкова губим в момента на смъртта. Но вече знам: такава е всяка раздяла – една малка неотложна смърт.

Стане ли дума за любов, старите хора обичат да цитират стария градски шлагер „Любовта е сладък сън“.

Истината е, че тръгне ли да заспива любовта, лошо. Много лошо за теб, скъпа. Една вечер заспах на филм, който той старателно беше подбрал от нета. „Кунг Фу Панда“ или нещо от сорта. Филмът не беше лош, но нищо не можеше да спре съня и слюнката ми да потече по изтръпналата му ръка. Не правихме секс. Случваше се отново. И отново. И на все по-любими негови филми: „Джони клечката за зъби“, „Веселите крачета“, „Малкият Буда“. Не след дълго получих първия си последен шанс.

Ултиматумът подейства и започна да държи очите ми отворени. Той искаше да докажа, че мога да бъда различна всеки ден. Нежно ми посочваше с пръст какво правят жените по телевизията. Винаги ще смятам, че тя е виновна за всичко. Мъжете гледат алгоритми за това, как точно трябва да бъдат задоволени, и след като не ги възпроизведеш, правят рекламации. Ако трябва, излез, научи се да правиш секс и се върни обратно при мен – каза между другото една вечер. Глава първа от началото на края. „Ще ми помогнеш ли с вечерята?“ – направих се, че не чувам добре аз. „Не мога, карам тир.“ Това ме вбесяваше. Докато аз играех по неговите правила, той играеше най-тъпата компютърна игра, която можеше да съществува. Целта е да караш тир, като междувременно доставяш мляко, домати или брюкселско зеле до някакви 3D складове.Още ме побиват тръпки при спомена за тази игра.

Месеци наред тренирах търпението си като мускул.

Направих уърдовски файл с коментарите му за секса, който правехме. И ги сричах като първолак – дума по дума, ден след ден. Докато прочетеното спря да ме раздира и започна само да щипе. Държа да отбележа, че „Можеше и да е по-зле…“ беше the best of the best, така че не ми оставаше нищо друго, освен да го приема като комплимент. Накрая свикнах. И това беше най-страшното. Репликите му вече не предизвикваха съществени промени в пулса и кръвното ми налягане. Бях почти сигурна, че е луд, но защо ли за нищо на света не исках да изляза от лудницата…

Тишината е другата аларма на отиващата си любов. Когато започнеш да се чувстваш виновна за тишината, лошо. Много лошо за теб, скъпа. Това е затишието преди бурята, което упражнява невероятно налягане върху тъпанчетата.Как се стигна дотук? Истината е, че няма критик, който да може да направи рецензия на една връзка. Бях малката кибритопродавачка, бях русичката от „Люлин“, бях състезателка по фигурно пързаляне, бях Джена Джеймисън. Но никога не бях просто себе си. Някъде бях чувала, че кубинките ходели с ролки на работа, за да са красиви вечер вкъщи за мъжете си. Само аз си знам колко малко ми оставаше да го направя.

Срещата. Глава последна от началото на края. Когато след шест години вземе че ти определи среща направо в ресторанта, това може да означава само две неща. Или ще ти предложи, или ще предложи нещо друго. „Искам да се разделим. Сякаш вървя по предначертан път и не мога да дишам.“ А задушените картофи, които в този момент преглъщах, задушиха мен. Това е.

Когато катастрофираш, се отварят въздушните възглавници. Когато любовта на живота ти поиска раздяла, просто поемаш удара.

Я повтори? Парадоксът е, че колкото повече очакваш да чуеш нещо, толкова по-изненадан си, когато все пак го чуеш. Нямах много време за мислене, трябваше някак да се реагира, животът да продължи. „Окей, няма проблеми, искаш ли просто да се напием у вас? За последно.“ Бяха спечелили. Фройд и онази тъпа психоаналитичка. Странно. Като при първа среща. До вчера пикаех тук на отворена врата, а тази вечер бях просто една гостенка. Вещите ми наоколо – чужди като останки от друга епоха. А той – по-хубав от всякога. „Как ще знам, че мъркаш така на друга? Как ще слагам капачките от кутийката ми за лещи върху зърната на друг?“

Гледах само в очите му и слушах близкото биене на сърцето му в гръдния кош – внезапно отеснял за него.

Исках да му причиня болката, която той ми беше причинил. „Мислиш, че не мога да те изненадам ли?“ – целувах го, а целувките отваряха рани в кожата му като киселина. Знаех, че му харесва. За пръв път се оглеждахме един в друг.

Единствената непроменлива величина в чувствата на един мъж – добрият секс. Единственото вечно и безрезервно влюбване – това между два епидермиса, които никога няма да се срещнат отново. Последният секс по презумпция е най-добрият секс. Замислен като наказание, той наказва с ужасна абстиненция. Последният секс е дуел, след който няма победител. Партия шах, завършила с реми.

Честито. Вашето облекчение е равно на вашето опустошение.

Последният секс винаги се получава добре. Нещо като късмета на начинаещия, но с обратен знак. Точно затова, парадоксално, не е изключено последният секс да бъде предпоследен и дори пореден. Както казва една позната, „Ако го нямаше този прословут секс за последно, нямаше да се разделям с гаджетата си…“.

Асексуалност – студеният сезон на удоволствието

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч