Една феерична поредица за малките неща в живота

Привлекателна, нежна и темпераментна, есента има уникален набор от качества, които я правят любимия ми сезон в града. Тя е изобилие, но и меланхолия; красива е, но не ни спестява студ и тъмнина. Около нас листата падат, аз пък вдигам телефона и звъня на няколко сладкодумни дами, за да ми разкажат как я карат тези дни. Да съблекат емоциите, които са ги застигнали, и да ги облекат в думи, така както само те си могат. 

Една феерична есенна поредица за малките неща в живота, която да четете за вдъхновение, докато нощите стават все по-дълги… 

Започваме с Белослава!

Есента

Мека, златна пътека. Мокра от дъжда, топла от чая, пълна с уют и с все по-къси дни. Обичам есента. Всяка година се прибирам от морето с чувството, че есенният град ме чака и ще ме прегърне топло. Ще си извадим пуловерите, ще пусна в пералнята по-зимните маратонки, ще си купя много свещи от "Икеа", на балкона ще има поне една тиква цигулка и няколко задължителни стръка праз, които при празен хладилник винаги правят чудеса, особено с няколко яйца и сиренце.

Звънят телефоните – приятели, планиране на нови задачи, задължително репетиции, гости в домовете на всички близки, изпуснали неразказани случки от лятото. Есенното меню на "Ателие", нови чинии, чаши, понякога и хора…

Обичайните прегледи – зъболекари, кръвна картина, женски работи, профилактиката – задължителна. Само още не съм си сменила маслото на колата, но и това ще стане.

Музиката

С Антони Рикев (мой дългогодишен колега, изключителен китарист и музикант)

започнахме работа по финалните стъпки от предстоящия пети студиен албум за мен. Нямам идея как ще го кръстя, но е пълен с много красива музика.

И като казвам музика, наистина говоря за Нейно Величество. Мелодични линии, олд скул звуци, жестоки музиканти, ако и визията ни се получи, имайки предвид напредването на годините (шегувам се със себе си), но си го мисля. Преди на всяка снимка си се харесвах, вече не чак толкова. Но пък съм завидно спокойна почти във всякакви ситуации. Може да е от добавките, които пия, селен, вечерна иглика, омега 3 (всички жени над четиридесет да ги почват). Но по-скоро ще да е от натрупания житейски опит и уменията да си набавям случки и събития, които ме правят щастлива.

Ще снимам и клип на новата песен "Дай ми време”. Васил Стефанов ще е режисьор и ще сме четири много къдрави жени в него. В началото на ноември ще го гледаме заедно.

Концертът

На 27 октомври ще свирим в Sofia Live Club, където ще пуснем на бял свят някои от новите песни. Там ще сме с Тони Рикев, Николай Данев, Елена Кокорска, Радо Славчев и с любимата за мен брас секция – Тодор Бакърджиев, Денис Попстоев и Мартин Йотов.

Обожавам духовите инструменти, но преди тях винаги подреждам баса. Стъпва смело като истински мъж. 

Вдъхновението

Напоследък вкъщи слушам радио Jazz radio France (soul секцията).

Не можете да си представите колко богата палитра от песни се изсипва върху сърцето ви и ви прави разходка във времето.

Тази есен също така съм редовна на пазара на Красно село. Като златна съкровищница е за мен. Просто се чудя как е възможно да ходя в обичайните вериги (е, нямам време, знам си), но  си се чудя. Прясно сирене, чорбаджийски чушки, нар, девесил, кестени, мед, цял щанд с видове люти чушки, цветя, салатки, пък и някоя телешка опашка може да изпадне (ако имаш връзки в месарницата). А така като ме слушате, нали разбирате, че вече съм с връзки на всеки щанд. Направих и лютеница с баба, но в нашата имаше индийско орехче, кимион и канела. Направо деликатес.

Както сами виждате, за мен вдъхновението… вдъхновението е навсякъде!

Ето и какво друго ни сподели Белослава за себе си и Нейно Величество Музиката